Точно преди изборите Китай изстреля поредните си ракети, с които да притесни тайванските избиратели: към северното пристанище Кеелун и югозападното - и най-голямо - Каошюн. Вашингтон отговори с най-голямата демонстрация на американска военна мощ от Виетнамската война насам.

Описанието на събитията след вота в Тайван не са фалшива новина; просто са от 1996 г., когато островът, възприеман от Пекин като негова непокорна провинция, проведе първите си свободни и преки избори.

За 28 години оттогава много се е променило. Националистите "Гуоминдан" (КМТ) доминираха властта; днес основният им противник, Демократичната прогресивна партия (ДПП), ще е на власт за безпрецедентен трети пореден път чрез спечелилия изборите Лай Чин-те (известен на запад и като Уилям Лай).

Промени се и друго: Тайван свикна с острите реакции на Китай. "Тайван не се остави да бъде впечатлен", написа в коментар Йорг Лау във в. "Ди Цайт" след посещение в Пекин, имайки предвид факта, че всички усилия тайванците да бъдат сплашени, за да гласуват за КМТ на президентските избори и да избегнат "война", се провалиха.

Ако за тайванците китайските заплахи вече изглеждат като нещо обичайно, това не намалява тревогите в глобален план от конфликт (с потенциална американска намеса), ако Китай реши да овладее със сила острова.

Отговорът на Китай засега изглежда сдържан, но трудното за мандата на Лай предстои.

Събеседник на "Дневник" в една от големите партии допуска възможна ескалация около избора на председател на новия тайвански парламент, предвиден за 1 февруари. Ако резултатът все пак по някаква причина е благоприятен за ДПП, вероятно ще може да се очаква още натиск върху Лай до встъпителната му реч на 20 май - а това би го накарало още повече да смекчи тона.

Проблеми ще дойдат както от усилията на Китай да подкопава устоите на Тайван и без това ограничената му (от гледна точка на световната дипломация) международна легитимност, така и от изборните резултати, смесили недоволството на тайванците от управлявалите ги досега със силни външнополитически послания.

Въпреки сравнително меката реакция Китай настоява, че "повторното обединяване" (макар никога да не е имало първоначално) на Китайската народна република с Тайван остава приоритет. "Изборите не могат да променят основния модел и посока на развитие на отношенията от двете страни на (Тайванския - бел. ред.) проток... и родината най-накрая ще се обедини повторно", каза Чен Бинхуа, говорител на Службата за тайвански въпроси.

Тайван нарече коментарите "абсурдни" и "недостойни дори да бъдат отхвърлени". Същевременно според Дали Ян, професор по политология в Чикагския университет, службата е критикувана от националисти в Китай, които я обвиняват, че не е успяла да повлияе на обществените нагласи в Тайван, за да станат по-прокитайски. Също за "Гардиън", потърсил Ян, според Аманда Шао, анализатор за Китай към Международната кризисна група, се очаква реакция на победата на Лай, особено около встъпването му в длъжност през май. "Нарекоха го размирник, така че се очаква да отговорят", казва тя.

След като Лай влезе в президентския дворец (като държавен глава, сега е вицепрезидент), може да има още военни учения на Народноосвободителната армия в Тайванския проток и дори повтаряне на блокадата около острова като последвалата визитата на бившия председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси, казва ръководителят на поделението за Азия в Института за международни икономически отношения в Атина Пламен Тончев. Той очаква продължаване на икономическия натиск във вид на избирателната отмяна на елементи от икономическо партньорство, при което тайвански продукти се ползват с преференциални мита.

Макар подобряване на отношенията да не изглежда вероятно, Пекин може да обмисли перформативни прояви, които да служат за предупреждение Тайпе да не се отклонява от статуквото (т.е. и да не обявява независимост), казва Пламен Тончев.

Няма апетит от нито една страна за сблъсък в Тайванския проток. И САЩ, и Китай искат да стоят далеч от сериозни кризи. Въпреки това тази гореща точка ще остане най-опасната точка с потенциал за възпламеняване в света в следващите години, пише той.

За "Ройтерс" Су Цу-юн, изследовател от мозъчния тръст под шапката на тайванското министерство на отбраната, Института за изследвания в националната отбрана и сигурност, казва, че не очаква никакви военни действия от китайския президент Си Цзинпин в идните месеци. "Той ще наблюдава какво казва Лай Чин-те до встъпването си в длъжност през май. Китайската комунистическа партия е суперреалистично настроена. Не може да търпи политически риск."

Съотношението на силите в парламента няма да е в полза на Лай. Липсата на мнозинство на ДПП ще постави политиките партията под въпрос. С 51 депутати ДПП би могла да формира мнозинство само с Тайванската народна партия (ТНП), по-малката формация, разбиваща двупартийния модел (макар и само с 8 вместо досегашните пет депутати), но дори това е малко вероятно. КМТ и ТНП биха имали заедно мнозинство от 60 места при 113 в Законодателния юан.

Тайван помни и друга подобна ситуация: при първия мандат на Чен Шуй-биан, първи президентски за ДПП, когато КМТ има мнозинство. Сега на Лай ще му е по-трудно, отколкото на Чен, предвид наличието на ТНП като трета политическа сила, пише The Taipei Times (вестник от медийна група, по-близка до ДПП). Може да се наложи в кабинета му да има някои опозиционни или непартийни фигури и въпреки това противниците му от КМТ да не играят както той би искал.

Тук на Китай няма да му се наложи да прави почти нищо, а да остави демокрацията (която в случая смята за източник на слабост) в Тайван да си върши работата. Възможни са опити да се влияе на обществените нагласи с информационни кампании, за да се наклонят везните в полза на конкретни решения.

Опозицията освен това може да оказва натиск за връщане към изоставена насред протести в средата на миналото десетилетие търговска сделка в услугите с Китай.

Ако Пекин смята това за слабост, за Тайпе то може да е и сила. Тези демократични противоречия подхранват усещането на тайванците за собствена, различна от китайската, идентичност. Изборът на Лай в президентството и КМТ в парламента напомня, че тайванците могат да гласуват за различни сили от различни съображения.

Китай твърди, че вотът показвал как Лай не се подкрепял от по-голямата част от обществото (и едновременно с това твърди, че не било важно за кого ще гласуват тайванците, защото волята на 1.4 млрд. китайци била за обединение).

Всъщност в досегашната история на Тайван всяка от двете сили е сваляна след два мандата: избирателите наказват властимащите. Лай, отхвърлящ диалог под диктат, изненадващо разби тенденцията, като първи донесе трети мандат на партията си.

Ставащото в Тайван е "знак на работеща демокрация", продължава Йорг Лау за "Ди Цайт". "Тайванските избиратели формулираха двойно послание: искаме да продължим да поддържаме независимата си демокрация, дори при външен натиск. Но, моля, обърнете повече внимание на проблеми на вътрешното им състояние, заплатите, наемите, жилищата. Геополитиката не е всичко."

Лев Нахман, професор по политология в Националния университет "Чънчи" в Тайпе, е на съвсем друго мнение: смята, че победата на Лай не е, защото е успял да спечели сърцата и умовете на нерешилите, а заради слабото представяне на опозицията. Ако е вярно, Китай ще опита да се възползва и от това.

Докато Лай и поддръжниците на самостоятелния път на Тайван ликуваха след вота, Китай отчете дипломатически триумф, чието съвпадане с вота не убягва в Тайпе. От отношения с острова се отказа Науру, миниатюрна наглед островна държава: второ подобно решение за по-малко от година.

Китай работи от години, за да откаже малкото съюзници на Тайван от отношения с него. Двете страни се обвиняват една друга, че си "купуват" дипломатически връзки. Съдейки по коментарите им, това изглежда вярно. Освен това на събития от официален характер близо до президента седят посланици тъкмо на Есватини, Маршаловите острови или на Парагвай; представителите (от по-нисък ранг) на държави като САЩ, Франция и Германия не са в непосредственото обкръжение.

Същевременно освен диктувана от протокола тази особеност подхранва схващането, че малките страни с отношения с Тайван се чувстват специални. Тайпе се нуждае от всеки съюзник: придава му международна легитимност и се застъпва за членството в ООН и Световната здравна организация, която страната не може да постигне.

Оттеглянето на малките страни от Тайван обаче не значи, че големите, които стоят в сянка, са си отишли. Освен Съединените щати, които отправиха поздравително послание след изборите (макар да нямат формални дипломатически връзки с Тайван), към Лай се обърнаха и Великобритания, Европейският съюз, Япония и Канада. Всички техни послания разгневиха Китай, чийто говорител на Службата за тайвански въпроси побърза да напомни твърдението, че "Тайван е Тайван на Китай", а присъединяването му е "неизбежна тенденция".

Това направиха и други, например регионални играчи като Филипините. Фердинанд Маркос-младши - Бонгбонг, известен и като Бонгбонг Маркос, е пример за обрата на голяма страна в Източна Азия, пренасочила вниманието си от САЩ към Китай и показала по-силен ангажимент към Тайван. Маркос поздрави Лай за избирането му. Часове по-късно той предизвика и с друго Пекин, като обяви, че Филипините ще развиват острови в Южнокитайско море, които смятат за свои (но за които претендира и Китай).

Китайски посолства по света реагираха, а външното министерство изрази "твърдото си противопоставяне" на всякакъв официален обмен между САЩ и Тайван или други държави и острова. В случая на Япония се стигна дори до официален дипломатически протест, след като външният министър Йоко Камикава нарече острова "изключително необходим партньор и важен приятел" (независимо че Токио работи с него на основа, различна от правителствената).