Предупреждение за партиите: нови причини мобилизират европейците да гласуват
"Искам хората да разберат - особено тези, които казват: "Президентът и правителството ни говорят за края на света [заради климатичните промени], докато ние си говорим как да изкараме до края на месеца" - че ще се справим, трябва да се справим, и с двата проблема."
Тази известна фраза на Еманюел Макрон от 27 ноември 2018 г. (само 11 дни от избухването на протестите на "жълтите жилетки" заради цените на горивата) се завърна 5 години по-късно в публикуван днес доклад за това какво занимава милиони европейци преди изборите за Европейски парламент между 6 и 9 юни.
"Дневник" разполага ексклузивно с него и той описва сериозен проблем за политическите партии и опита им да спечелят избирателите на своя страна:
- Идеологическото разделение ляво-дясно вече не е особено полезен показател за предсказване резултата от вота, защото партии и от двете страни на политическия спектър имат сходни позиции по много ключови въпроси - от миграцията до социалните разходи.
- Същото важи и за разделението между про- и антиевропейските партии, особено след като повечето крайнодесни партии се отказаха от обещания да работят за напускане на Европейския съюз от страната им и, от друга страна, нито един лидер вече не говори за федериране на Европа.
- За политическите стратези не върши работа и любимата им игра с надеждите и страховете на хората заради атмосферата на масово безпокойство (6 от 10 европейци казват, че страната им се насочват в грешната посока), разбалансирало всичко в посока на страха.
Европейските избори са им важни, но си имат и други проблеми
Вместо това в света на множество почти синхронни кризи (т.нар. поликриза от застъпващи и взаимно подсилващи се кризи) през последните 15 години се оказва, че няма една единствена, а по-скоро пет от тях са особено силно формиращи мисленето за бъдещето и очакванията на избирателите към лидерите им: климатичната, финансовата, миграционната, здравната, военната. Покрай тях в ЕС при 369 млн. души на възраст да гласуват са се очертали и пет "кризисни племена" от избиратели, разпръснати из различните общества, а не събрани в конкретни държави:
- 73.4 млн. души - гледат на изменението на климата като на най-важната криза, която оказва влияние върху бъдещето им
- 72.8 млн. - смятат COVID-19 пандемията като на най-важното сътресение, влияещо на тяхното бъдеще
- 69.3 млн. - разглеждат глобалните икономически сътресения като единствената най-важна криза, дефинираща бъдещето
- 58,2 млн. - за тях имиграцията е единствената най-важна криза
- 49 млн. - войната на Русия срещу Украйна
Има и шеста група от 46.4 млн., които не се свързват с никоя от петте кризи или просто не знаят как да отговорят на този въпрос.
Резултатът е след отговор на въпроса "Кой от следните проблеми през последните 10 години най-много промени начина, по който гледате на бъдещето си?" Той е зададен на общо 15 081 души в края на септември и началото на октомври в 11 страни като част от социологическо проучване на агенциите DataPraxis, YouGov (и Norstat в една отстраните). Отговорилите са пълнолетни граждани на Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швейцария и Великобритания (9 от ЕС + 2 извън съюза и поради това извън евроизборите). В тях живеят 75% от населението на Европейския съюз.
Като пример колко разнообразни са водещите проблеми в отделните държави в текста е посочено, че в Германия имиграцията стои ясно като основен. Във Франция и Дания най-важната криза е изменението на климата. В Италия и Португалия, страни, които са били белязани от минали икономически кризи, това наследство все още резонира до степен, че доминира над всички други въпроси. "И като се има предвид близостта на страната им до зоната на конфликта, може би не е изненадващо да открием, че гражданите, които са най-фокусирани върху войната на Русия в Украйна, се намират в Естония, Полша, и Дания."
Възложител е Европейският съвет за външна политика (ЕСВП), а автори на доклада по резултатите са Марк Ленард, директорът на тази паневропейска мрежа, и Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София.
В своя анализ те отбелязват, че партиите от политическия мейнстрийм може да се затруднят да превърнат евроизборите в референдум за бъдещето на европейския проект. Но може и да са в по-добра позиция да проучат малко по-задълбочено и да предложат решения за двете най-изявени мобилизиращи теми:
- изменението на климата - традиционна либерална европейска кауза, която сега е обект на усилия за "ренационализация" от групи, твърдящи, че са против статуквото
- миграцията - преди беше запазена територия на десните и крайнодесните партии, но наскоро това беше "европеизирано" като част на усилията на ЕС за съгласуване на обща политика за целия блок.
Други въпроси, включително икономическата криза, може в крайна сметка да демобилизират хората - вместо да действат като мотивация да гласуват.
| Войната в Украйна изглежда, че мутира от екзистенциална криза за цяла Европа в криза, която засяга изключително Киев и неговите непосредствени съседи. |
Ето ключовите изводи в анализа на Кръстев и Ленард:
- Промените в климата и имиграцията ще бъдат главните мобилизатори за европейците. Изменението на климата беше определено като най-трансформиращата криза от множество респонденти във Франция (27% от анкетираните) и Швейцария (22%), а заедно с имиграцията е отговор с най-висок резултат в Дания (съответно 29%). Това е вторият по важност въпрос за анкетираните във Великобритания (22%), Италия (21%), Германия (20%) и Испания (19%). Междувременно имиграцията е доминираща тема в Германия (31%) и втората по големина в Швейцария (19%).
- Тези две "племена" ще играят голяма роля в тазгодишните избори. Последните избори в Холандия поставиха на първо място антиимигрантските партии, а на второ - проклиматичният ляв алианс, воден от Франс Тимерманс. Това е основание да се очаква сблъсък на две течения от протестното движение extinction rebellion в политическите кампании на 2024 г. Избирателите на едното "племе" се страхуват от изчезване на човешкия живот, а на другото - на националната им и културна идентичност.
Трябва да спечелим доверието на европейците, каза Фон дер Лайен
- Изменението на климата е на първо място в дневния ред за младите хора. Мнозинство (24%) от тези в групата 18-29 години вижда изменението на климата като най-важния проблем. Това се нарежда пред глобалните икономически сътресения (22%), пандемията от COVID-19 (19%) и войната на Русия в Украйна (12%). Притесненията относно имиграцията са с най-нисък резултат от петте кризи, като само 9% от 18-29-годишните го избират като най-трансформиращия проблем.
- Климатът е водещ въпрос за анкетираните с високо образование във всичките 11 страни. 22% от анкетираните, които са получили висше образование, виждат климатичната промяна като основен проблем, който влияе върху начина, по който гледат на бъдещето си. Това пада до 18% и 16% сред тези в групите със "средно" и "ниско" образование.
- Имиграцията е най-важният въпрос за избирателите в Германия, а също така тревожи по-възрастните в цяла Европа. В Германия от петте варианта, представени на анкетираните, 31% (най-голямата група) виждат имиграцията като единствения най-важен проблем, пред който са изправени в бъдещето си. Имиграцията вълнува 13% от европейците във възрастовите групи 50-59 и 60-69 години, а 16% от тези на възраст 70+ а виждат като най-големия проблем. За сравнение - така е за само 9% във възрастовата група 18-29 години и 11% при тези на 30-39 и 40-49 години.
- Поддръжниците на десни и крайнодесни партии са склонни да виждат имиграцията като най-важния въпрос, който влияе върху начина, по който гледат на бъдещето си. Асоцииращите с френската Reconquete (76%), германската AfD (66%) и британска Reform (63%) преобладаващо разглеждат имиграцията като проблем, който е изиграл през последното десетилетие най-голяма роля да променили начина, по който гледат на бъдещето си. Членовете на миграционното "племе" на избирателите също са склонни да бъдат по-евроскептични - като единствената група, която в мнозинството си (51%) очаква ЕС ще се разпадне през следващите 20 години.
- Интересното е, че в страните, където политическата десница държи властта, имиграцията е по-малко важен политически въпрос. В Италия например само 10% от гражданите виждат имиграцията като ключов проблем. Това се отнася и за привържениците на управляващите партии - доказано от факта, че само 17% от онези, които са съгласни с управлението на водената от Джорджа Мелони партия, Fratelli D'Italia, виждат миграцията като най-значимата криза, пред която е изправена страната.
- Точно обратна е динамиката, когато става въпрос за изменението на климата. Там, където зелените партии са на власт, са се увеличили опасенията за този проблем. Такъв е случаят в Германия, където 20% от анкетираните, и 48% от тези, които подкрепят управляващите Зелени, виждат климатичната криза като най-важен проблем за тяхното бъдеще.
- Гласоподавателите от Южна Европа все още носят белези от кризата през 2008 г. и еврозоната. В Италия и Португалия - страни, които изпитаха много последици от предишни икономически спадове - опасенията за икономиката все още имат отзвук сред избирателите и доминират над всички останали въпроси. И в двете страни най-голямата група (34% от анкетираните) посочиха, че "глобалните икономически сътресения" са въпросът, който е променил най-много начина, по който гледат на бъдещето си. Силен отпечатък от този проблем има още в Естония (29%, вторият по големина отговор), Румъния (25%, вторият по ризултат отговор) и Испания (19%, вторият отговор заедно с изменението на климата).
- Войната на Русия в Украйна се изплъзва от мейнстрийма като политически въпрос и сега е до голяма степен тревога за намиращите се до източната граница на ЕС. Анкетираните в Естония, Полша и Дания са най-склонни да гледат на войната в Украйна като най-важната криза, със съответно 40%, 31% и 29% (водещата група) поддържащи това мнение. Това е в подчертан контраст с Испания и Великобритания (където само 6% са избрали тази опция), или Франция и Италия (по 7% във всяка), където са малко виждащите войната като проблем, най-много променил начина, по който гледат на своете бъдеще. Може да е започнал да се появява разлом между европейските елити, които все още говорят и правят каквото е необходимо, за да подкрепят Киев, и техните избиратели, които са по-фокусирани върху други кризи.
Снощи в реч от Елисейския дворец пет месеца преди евроизборите Еманюел Марон почти не говори за войната и каза: "Има сляпо петно във Франция - това са всичките ни сънародници, които печелят твърде много, за да покриват критериите за получаване на помощи, но недостатъчно, за да живеят добре".
Кръстев и Леонард заключават в доклада, че следващите няколко месеца ще бъдат важни за "бъдещето на Европа", докато партиите се опитват да примирят дефинираните от кризата тревоги и искания на своите граждани със своите:
- планове да влезе Украйна в ЕС
- поддържане на обществена подкрепа за военните усилия
- защита на бюджета и амбициите за Нова зелена сделка
- напредък на наскоро договорената обща политика за убежище.
Всяка от петте европейски кризи, предупреждават те, "има много животи", но урните са мястото, където в началото на юни те ще "живеят, умрат или ще възкръснат".