Вселената още е дете, а черната дупка е с маса колкото няколко милиони слънца. Големият взрив е "едва" няколкостотин милиона години преди момента, запечатан от светлината, достигнала до телескопа "Джеймс Уеб" и описан в сп. Nature тази седмица.

Открита е в галактиката GN-z11, засечена от телескопа "Хъбъл" (и доскоро смятана за най-старата известна). Тази галактика е 25 пъти по-малка от Млечния път и в нея има едва 1% от звездите в Млечния път, но те се образуват много по-бързо.

Силната им светлина бе улика за някои учени, че във вътрешността може да има голяма черна дупка, макар тя да не може да се наблюдава директно (а на базата на ултравиолетови лъчи).

Сред теориите за произхода на черните дупки е възможността звезда, много по-голяма от Слънцето, да изчерпи горивото си и да се срине от собствената си гравитация, а след това, захранвайки се от обкръжението, да натрупа маса. Същевременно, за да достигне размерите, с които е наблюдавана, ѝ трябват милиарди години; а галактиката, в която е наблюдавана, е "едва" на 400 млн.

Възможно е тази първична Вселена да е разполагала с много повече газ, който да захранва растежа на такива черни дупки, и това да ускорява достигането на иначе бавно достижими размери.

В случая с GN-z11 черната дупка може дори да пречи на развитието ѝ и на образуването на нови звезди.