След провал на една мисия и забавяне на друга, Япония ще опита пета в света да кацне на Луната в 17 ч. българско време.

Успехът е решаващ за космическите амбиции на засенчена и от Китай, и от Индия в последните години държава. Ако целта бъде постигната обаче, ще отвори нови хоризонти за бъдещи лунни мисии.

В Япония процъфтява космическата стартъп сцена, страната смята да изпрати астронавт на Луната като част от програмата "Артемида" (Artemis) на НАСА, кацането на астероид за вземане на проби се превърна в запазена марка на JAXA.

Същевременно неуспехът на изстрелването на ракетата носител Н3 (опит за конкурент в ефикасността на компании като "Спейс Екс") и разбиването на Hakuto-R на ispace поради грешни изчисления през април 2023 г. помрачиха усилията на Токио да се нареди сред космическите сили. Няколко месеца по-рано, през ноември 2022 г., Япония се отказа от опити да спусне сондата "Отоменаши" на Луната.

Спускаемият апарат Smart Lander for Investigating Moon (SLIM), с тегло 590 кг, чака този момент от Коледа. Тогава, след 110 дни в космоса, влезе в окололунна орбита. Той полетя през септември, след два неуспешни опита за изстрелване, единият път, през явгуст - заради лошото време.

С него трябва да кацнат два лунохода. Единият е колкото микровълнова фурна, придвижващ се с подскачане и с важни научни инструменти, и другият, миниатюрният и подобен на играчка SORA-Q с размер колкото бейзболна топка, тегло едва 250 грама и две камери.

Сравнението на SORA-Q с играчка не е случайно: тъкмо играчка е вхъдновение за него, а в разработката, заедно с гиганта Sony Group, участват производителят в бранша Tomy и университетски изследователи.

Мястото, определено за кацане в хода на 20-минутната процедура, е по склона на кратер южно от лунния екватор. "Никоя друга страна не е постигнала това. Доказването, че Япония притежава тази технология, ще ни донесе огромно предимство в предстоящи международни мисии като Артемида", казва за "Ройтерс". Шиничиро Сакай, мениджър на проекта SLIM на JAXA.

Това е само начална точка в японските лунни изследвания на терен; очаква се друга съвместна безпилотна мисия около полюсите заедно с Индия (чиято мисия "Чандраяан-3" завърши с успешно кацане миналото лято) през 2025 г.

Според Казуто Саики, професор от университета Рицумейкан, разработил близката инфрачервена камера на SLIM, която ще анализира лунните камъни след кацането, Япония не може да се конкурира по ресурси със САЩ, Индия и Китай, но има алтернатива. "Трябва да се съсредоточим върху изграждането на търсени технологии като точното кацане и близките инфрачервени камери, които проектите за изследване в чужбина ще се стремят да възприемат."

Ако и тази мисия се провали, тя не би била единствената неуспешна лунна за последните 12 месеца, редом с руската "Луна-25" през лятото, а наскоро и апарата на американския стартъп Astrobotic, претърпял изтичане на гориво. Все пак Токио вижда голям залог в прилагането на практика на новите си нишови технологии. Такава ниша е и технологията на "кацане, където искаме", вместо "казане, където можем".

Освен това успехът няма да се измери само с мекото кацане: за оценка как са постигнати целите на мисиите според JAXA ще е нужен месец. Сред задачите са изследване на скален материал и начиниете, по които водните ресурси биха могли да се използват за изграждане на бази на естествения пътник на Земята.

Прецизното кацане на SLIM "няма да промени играта", но демонстрацията му и производството на лека сонда, които опитва Япония, може да отворят възможности за космически организации по целия свят, като намалят цената на всяка мисия, казва Бледин Боуън, професор по космически политики в Лестърския университет.