Турският комуникационен регулатор ВТК е наредил на доставчиците на интернет услуги да ограничат достъпа до 16 популярни виртуални частни мрежови услуги (VPN).

Това пише "Файненшъл таймс" на базата на документи, с които разполага, за тях съобщи по-рано и "Дойче веле".

Анкара предприема този ход близо два месеца и половина преди местните избори в страната. Междувременно и платформата Х (бившата "Туитър") заяви, че е "предприела действия" срещу 15 публикации в резултат на съдебно разпореждане, насочено и към няколко от съперниците на компанията. X обясни, че рискът при неизпълнение на съдебното разпореждане е от забрана в страната.

Последните интервенции подхраниха безпокойствието от затягане на хватката около независимите източници на новини и информация в страната с население 85 млн. души. Анди Йен, главен изпълнителен директор на атакуваната от турския регулатор интернет услуга Proton VPN, казва, за "Файненшъл таймс", че мащабно блокиране на виртуалните частни мрежи правят само "най-авторитарните режими" и че опитът на Турция я поставя редом до Иран и Русия.

В Турция VPN, които позволяват на потребителите да насочват онлайн трафик през криптиран виртуален тунел, се използват, подобно на други държави с ограничения в онлайн пространството, за да се затрудни проследяването на активността.

Според Йен регистрациите за Proton VPN в Турция са скочили около президентските избори през май 2023 г. и след февруарското земетресение, когато правителствените цензори за кратко се намесиха в достъпа до X.

Това не е първото ограничаване на виртуалните частни мрежи: такава мярка имаше и след опита за преврат през 2016 г. Според Яман Акдениз, съосновател на Турската асоциация за свобода на изразяването (İFÖD), последните мерки обаче са по-строги (и ефикасни) от предишните ограничения. Сега от доставчиците на услуги се изисква да докладват за напредъка си в блокирането на услугите.

Тестове на "Файненшъл таймс" показват, че тези ограничения са поне частично ефективни, продължава британската медия. Услугата на един от доставчиците е сериозно влошена, докато друга все още, изглежда, функционира. Уебсайтовете на доставчици също са блокирани, а това значително затруднява регистрацията на нови потребители без технически опит.

В последно време рязко се увеличи броят на чуждестранните и местни сайтове, цензурирани или затворени от турските власти през последните години. Броят на имената на домейни, които са напълно блокирани, е достигнал приблизително 900 хил. при около 350 хил. в края на 2018 г., според İFÖD. На прицел са и сайтове на медийни организации като забранените преди две години "Гласът на Америка" и "Дойче веле", както и публикации в социалните мрежи и видеоклипове в "Ютюб" (YouTube).

Цензурираните теми варират в широки граници, но включват статии, критични към президента Реждеп Тайип Ердоган и семейството му, прокюрдски и опозиционни уебсайтове и материали, разглеждани като неприлични или престъпни, според İFÖD.

В допълнение към блокирането на достъпа на потребителите до отделни уеб адреси и имена на домейни регулаторите и съдилищата все повече нареждат на местните новинарски организации да премахват съдържание от архивите си.

Въпреки това Конституционният съд на Турция, висшият съдебен орган в страната, отговорен за защитата на правата на гражданите, отмени преди дни едно от правилата, които висши политици, включително Ердоган, използваха за блокиране на съдържание, за което твърдят, че нарушава личните им права.

Интернет цензурата идва на фона на помрачен фон за по-широка свобода на изразяване в Турция. "Екши сьозлюк", популярна дискусионна платформа, например бе блокирана след февруарското земетресение, защото отразяваше събития в Турция по критичен към правителството начин.

Бяха предприети правни действия срещу над 600 души, включително над 20 ареста, за "провокиране на обществеността към омраза и враждебност" в социалните медии в публикации, свързани със земетресенията, според доклад на ЕС от ноември, който предупреждава за "сериозно отстъпление" в свободата на изразяване в Турция.