Намаляващо население, забавяща се икономика, пенсионна система под тежък натиск: прогнозите се сбъдват по-бързо от очакваното и Китай бързо остарява, преди да е забогатял.

Хората в пенсионна възраст в следващите две десетилетия ще надхвърлят цялото население на Съединените щати. Световната здравна организация очаква 402 млн. души да са над 60-годишна възраст към 2040 г.

Въпреки оптимизма, който показва комунистическата партия, последиците от това за неотдавнашния "мотор" на световната икономика са тежки, а ефектът от тях ще се усети далеч извън страната.

Застаряващото население на Китай застрашава ключовите цели на политиката на Пекин за следващото десетилетие за стимулиране на вътрешното потребление и ограничаване на нарастващия дълг, пише "Ройтерс" в анализ и нарича ставащото "сериозно предизвикателство за дългосрочните перспективи за растеж на икономиката".

Спадът на населението се свързва отчасти с COVID-19, но още в началото на века се предсказваше, че Китай ще застарее рязко. Рекордно ниската раждаемост допринесе за отрицателния демографски прираст - спад от 2 млн. души в населението от 1.4 млрд., някога най-голямото в света - но проблем ще е и излизането на големи групи хора от трудовия резерв в близките 10 години. Това само ще изостри дълбоките структурни дисбаланси. За десетилетие рабонната сила ще напуснат 300 млн. души, еквивалент на почти цялото население на САЩ.

Потреблението на домакинствата като дял от икономическото производство в Китай вече е сред най-ниските в света. Много провинциални правителства (отговорни за пенсиите и грижите за възрастни хора) са дълбоко задлъжнели в резултат на десетилетия на стимулиран от кредити растеж, движен от инвестиции.

И без предстоящото излизане на 300 млн. души от пазара на труда пенсионната система изглежда претоварена. Китайската академия на науките предвижда пенсионната система да изчерпи парите си до 2035 г., като около една трета от юрисдикциите на провинциално ниво в страната имат бюджетен дефицит за пенсии, според данни на финансовото министерство.

Всичко това ще наложи промени в пенсионната система - най-голямата за обществено осигуряване в света, като в нея правят вноски или получават средства близо 1.05 млн. души.

Бързата урбанизация, отвела много млади китайци в големите градове далеч от родителите им, промени сметките. Десет работещи издържаха един пенсионер през 2002 г.; петима - през 2020 г. Съотношението ще е 2.6 през 2035 г. и 1.6 през 2050 г. според демографа И Фусян от Университета в Уисконсин-Медисън. "До този момент пенсионната криза в Китай ще се развие в хуманитарна катастрофа", казва той за "Ройтерс".

В Япония съотношението бе 2 към 1 през 2022 г. и се очаква да достигне 1.3 към 1 през 2070 г. според правителството. Разликата е, че Япония вече бе икономика с високи доходи, преди застаряването на населението да се ускори.

Китайската пенсионна система, десетилетия наред изцяло държавна, от 90-те години насам опитва да премине към три стълба: държавен; доброволен корпоративен; доброволен частен. Последните два не са силно развити и това усилва натиска над държавния. Особено в северен Китай местните власти се сблъскват със сериозни дефицити в покриването на пенсионния стълб както поради по-слабите си икономики, така и заради миграцията на много китайци към други региони. Пекин опита със специален фонд да прехвърли средства от богати крайбрежни провинции към северните, но дисбалансите остават.

Към 2020 г. пенсиониран китаец е взимал средно 170 юана или 23.62 долара месечно. Държавната програма в САЩ плаща средно по 1907 долара на месец към януари 2024 г., а разликата в заплатата е средно едва три пъти в полза на САЩ.

Втората по големина група в Китай, около 230 млн. между 30 и 49 г., са в най-добрия период за потребление: кариерата им е достатъчно напреднала за целта, а родителите инвестират в образование на децата. Тази кохорта вероятно ще участва по-малко във вътрешното потребление, след като децата навършат пълнолетие и започнат да получават собствени доходи. Проблемът е, че поколението на младите, около 20 години, е най-малко от глада през 50-те години на миналия век.

Това е отчасти резултат от политиката на едно дете, която бе в сила от 1980 до 2015 г. и отказът от която доведе до малък ръст на раждаемостта, но далеч от нивата преди тя да бъде въведена.

Това създава проблеми в редица сектори. Недвижимите имоти формираха около една четвърт от икономическото производство преди пукането на балона през 2021 г. - момент, сравняван японския през 90-те години на миналия век, преди избугените десетилетия на стагнация. Цените на имотите падат бързо и това е знак за отслабващия сектор, някога захранвал китайския растеж.

Броят на децата е пряко свързан и с вътрешното потребление. За Китай това означава увеличена зависимост от износа, след като и сега произвежда една трета от стоките, потребявани по целия свят.

Застаряващата работна сила доведе до края на дългогодишното преимущество на Китай от изобилието на евтин и квалифициран труд. Демографските промени поставят под въпрос и плановете на президента Си Цзинпин за технологична самодостатъчност, тъй като според експерти предполагат по-малко стимули за иновации и по-бавно, а не по-бързо, подобряване на производителността.

Китай полага усилия да представи икономическите си резултати като възстановяване. Така би трябвало да се чете и решението да се публикуват отново данни за младежката (16-24 г.) безработица, което Пекин не правеше от миналата година. Те сочат, че за декември тя е спаднала до 15%, при 21 на сто през юни 2023 г. Засега няма индикация, че това ще обърне процесите, свързани с намаляването на най-ценния му ресурс - хората.