Стотици хиляди германци в десетки демонстрации из страната в почивните дни отправиха предупреждение към крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) след публикации в разследваща медия за тайна среща, шокирала мнозина с планове за масова депортация.

Скандалът, в който политици се редуват да правят коментари в дебата трябва ли партията да бъде забранена, обаче не смъква високата подкрепа за нея в проучванията.

Данните за броя на участниците се разминават, но според организаторите за двата почивни дни 1.4 млн. души са излезли в различни точки на страната, от Берлин до Хановер, Дортмунд, Нюрнберг и Карлсруе, 100 хил. - само в Берлин. В. "Ди Цайт" ги оценява най-малко на стотици хиляди. Снимки и клипове от събитието показват германци с лозунги "Никога повече е сега" или "Той пак е тук", с лика на водача на листата на "Алтернатива за Германия" в предстоящите избори в Тюрингия, Бьорн Хьоке, сравняван на плакати с Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс.

Разследващата медия Correctiv разказа по-рано този месец за срещи в Потсдам на членове на AfD с неонацисти и други екстремисти, за да се обсъди възможността за депортиране на мигранти, бежанци и дори германски граждани от "негермански произход", които според техните критерии не са се интегрирали.

Сред описаните участници са заможни дарители на партията, редица политици и дори Улрих Фосгерау, представител на Християндемократическия съюз (ХДС), от който е бившият канцлер Ангела Меркел.

На срещата е бил и Мартин Зелнер, лидера на крайнодясното "Движение за идентичност", което подкрепя конспиративната теория за "голямото заместване": заговор на мигранти да изместят напълно бялото население на Европа. Зелнер, на 35 години, е известен и с възгледите си, че смесването на културите води до деградация на обществата. "Ремиграцията", за която той обича да говори, е принудително изхвърляне на имигранти, които нарушават закона или "отказват да се интегрират" - независимо дали имат гражданство или не.

Събирането в Потсдам, изглежда, е факт; Зелнер се присмя на Correctiv, че вдига толкова шум за среща, която изобщо не била тайна.

AfD отрича само да е приемала такъв план за "ремиграция" и идеите на Зелнер. Австрийският идеолог е в "Черен списък" за влизане във Великобритания и САЩ от съображения за сигурност. В европейски медии основният извод от скандала е, че AfD се радикализира, и то в страна, над която още тегне сянката на нацисткото минало, а подкрепата за нея не спира да расте.

Отзвук все пак има и в редиците на крайнодесните: лидерът на партията Алис Вайдел уволни най-близкия си съветник, който също се включи. Вайдел опита да насочи вниманието към старата тема на партията (преди тя да се превърне в антимигрантска) и да нарече Брекзит "добър модел" за Великобритания.

Призиви за забрана на партията се отправят и на най-високо ниво в политическия елит. За нуждата от забрана намекна и вицеканцлерът Роберт Хабек ("Зелените"), който обвини AfD, че иска да превърне Германия в автократична държава по руски образец, макар по-късно да призна, че ако опитът се провали (например бъде спрян от съда), политическите щети за Германия била били сериозни. А Ер Де съобщи, че коалиционните партньори обсъждат и възможността за спиране на субсидиите за AfD, но между партиите има разнобой, а и за законността на това трябва да се произнесе Конституционният съд.

AfD, чиято звезда изгря покрай идването пристигането на милион бежанци и мигранти в Германия, влезе в германския парламент през 2017 г. Днес редица проучвания ѝ дават второто място, ако се състоят избори (които не се очакват преди 2025 г.). Недоволството от високите сметки за електроенергия и защитата на Украйна от Русия след инвазията на 24 февруари 2022 г. бяха сред факторите, увеличили подкрепата за нея. На рейтинга и не се отразяват и разследвания като публикуваното преди няколко месеца, което говори за координиране на политически ходове с Москва.

Публикациите за тази среща отекнаха много силно в Германия, и то във важен за AfD момент: подкрепата ѝ в проучванията на общественото мнение расте точно преди важни регионални избори в Източна Германия, при това в провинции, където подкрепата им е най-силна.

И канцлерът Олаф Шолц се присъедини към един от протестите по-миналата седмица и призова всички да заявят позиция в подкрепа на "сплотеността, толерантността, на нашата демократична Германия". И ХДС не се застъпи за крайнодесните: лидерът ѝ Фридрих Мерц написа във "Фейсбук", че е "много окуражаващо" хиляди да "демонстрират мирно срещу крайнодесния екстремизъм". И бившият шеф на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен, чиито спорни коментари за безредици му струваха поста през 2018 г., обяви, че неговият Съюз на ценностите (WerteUnion), асоциация на бивши членове на ХДС и посестримия ѝ Християнсоциален съюз (ХСС), се отцепва от ХДС със своите близо 4000 представители.