Костелив орех: защо САЩ не успяват да удържат хутите
Два месеца, белязани от 30 атаки, засегнали кораби и екипаж, свързани поне 50 държави - нападенията срещу корабоплаването в Червено море и Аденския залив, извършвани от шиитските бунтовници хути (или хуси), усилиха опасенията, че войната между Израел и ислямисткото движение "Хамас", повод за действията им, ще се разрасне до регионална.
След дни на удари на Съединените щати, Великобритания и съюзници обаче хутите, които контролират Западен Йемен, още се хвалят, че не може да ги надвие най-мощната армия в света. Продължителната ескалация тревожи правителства и бизнес: водещи компании избягват Суецкия канал, свързващ Средиземно и Червено море, през който минават 15% от световния трафик и една трета от търговията с контейнери в света.
Работят ли ударите? И американският президент Джо Байдън призна, че те засега не постигат целта си. Но САЩ са казвали, че нямат намерение да започват нов конфликт в района, а само да унищожат радари и инсталации за ракети и дронове, за да ограничат максимално капацитета за нападения.
Още е рано да се правят заключения, но все пак защо хутите се оказаха костелив орех? Какво ги мотивира (а причините са важни за всеки желаещ да ги спре), доколко зависят от Иран и доколко стоящите настрана монархии в Персийския залив могат да решат проблема?
"Дневник" потърси отговорите, като разговаря с наблюдатели от региона и обобщи коментарите на други експерти.
Бавно и трудно
Досега са нанесени осемкратни удари по командни центрове, помещения за боеприпаси, пускови установки, производствени обекти, елементи на противовъздушна отбрана; внимателно преценени, за да минимизират цивилните жертви и риска от регионална война. В първите дни след удара от 12 януари се говореше за успешно унищожаване на 30% от нападателния им капацитет.
Десет дни по-късно те още атакуват кораби.
Нито западни, нито арабски анализатори очакват ударите лесно да възпрат йеменските бунтовници. Идентифицирането на целите е трудно: набелязването на позициите на противовъздушната им отбрана години наред не бе приоритет за САЩ, казваха ден след началото на ударите събеседници на "Ню Йорк таймс".
"Никой военен удар без сухопътна операция, няма да е продуктивен. Няма много очевидни цели, които да могат да се ударят", каза за "Дневник" Абдуллах Баабуд, омански изследовател в Malcolm H Kerr Carnegie Middle East Center и преподавател в университета "Уаседа" в Токио. "САЩ могат да унищожат единици тук и там, но няма да е важно за тях. Всъщност това ги прави по-популярни... Те печелят и ударите бяха грешка."
"Хутите са органична реалност в Йемен към този момент. На практика контролират правителството и администрацията на север", казва Умер Карим, изследовател от Центъра за изследвания и изучаване на исляма "Крал Фейсал" в Рияд. Военният им опит, казва той, предполага, че единственото решение е политическо.
Освен ако няма организирана военна кампания за пълното им сваляне... няма шанс символични въздушни удари по техни установки да ги възпрат.
САЩ и съюзниците, обратно, мислят, че трудно могат да си позволят да седят със скръстени ръце: ако този маршрут остане затворен дълго, световната икономика ще плати висока цена.
Нямаше алтернатива. На хутите не можеше да се позволи да продължат, докато не ударят голям кораб.
Хутите: "израснали" и добре мотивирани
Голямото изпитание пред САЩ идва от начина, по който хутите се превърнаха от религиозно движение в регионален играч, способен да набере 35 хил. бойци, да използва (и покаже на парад) балистични противокорабни ракети, които иначе крие в населени с цивилни райони.
Хутите се калиха от осем години война, но започнаха пътя си във въоръжената борба далеч преди това.
В началото, още през 90-те години, Иран дори не помагаше; волята и подкрепата им, още преди Техеран да ги забележи, се втвърдяваха покрай напрежението между тях и властта на президента Али Абдуллах Салех; след свалянето му преговорите с Абд Рабу Мансур Хади се провалиха и тогава, с помощта на Салех, те превзеха столицата Сана през 2014 г. Последвалата война с водена от Саудитска Арабия коалиция ги научи да изстрелват ракети с обсег стотици километри.
Преследвани от чужди и свои: как хутите станаха значими в Близкия изток
"През годините станаха много по-силни и твърди", каза Абдуллах Баабуд.
Хутите оцеляха в този конфликт, който ООН нарече "най-лошата хуманитарна криза в света" и увеличиха подкрепата си. Управляват "своите" територии с желязна хватка (и е трудно да се каже колко демонстранти по улиците излизат по своя воля), но дори критиците им не отричат, че те се ползват с поддръжка от мнозина и са дълбоко вкоренени в местните общности.
Новата им кампания срещу корабоплаването има и регионално, и вътрешнополитическо измерение.
Дошлите от Северен Йемен хути "имаха някои проблеми на юг... а позицията им преди всичко в подкрепа на палестинците в Газа се смята за добър знак" за решаването им, каза Баабуд. В региона обществената нагласа е, че хутите действат срещу търговски кораби, за да спрат войната в Газа, "и това също им дава подкрепа".
Дори враговете им в Йемен гледат към тях поради факта, че те не просто са в конфликт със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, а с най-великата сила в света.
Вътрешнойеменският аспект е резултат от войната, която за коалицията от девет страни начело със Саудитска Арабия приключи с примирие на 2 април 2022 г. Пет дни след това примирие президентът Хади подаде оставка и предаде властта на Президентския съвет за лидерство, осемчленна структура, подкрепяна от Рияд и Абу Даби и превърнала се в основна противотежест на хутите. Целта му бе да отвори и възможност за единен фронт в преговорите с бунтовниците, които контролират Западен Йемен.
В тази структура са подкрепяният от ОАЕ Южен преходен съвет (но не от Саудитска Арабия), с контрол върху Югозападен Йемен и амбиции за отделяне; бригадите "Ал Амалика" ("Великаните"), които също вероятно се ползват с подкрепата на ОАЕ; ислямистите "Ал Ислах", които до 2019 г. бяха движеща сила в международно признатото правителство и които (макар да са свързани с "Мюсюлмански братя") се подкрепят от Саудитска Арабия.
Ударите по хутите - първи отговори какво стана и какво следва
"Дори партии като "Ал Ислах", които не вземаха страна, сега се наклониха повече към хутите", каза Абдуллах Баабуд. "А освен "Ал Ислах", можете да кажете, че и "Хамас" е свързана с "Мюсюлмански братя". Това е много значима група в Йемен. А (кампанията на хутите - бел. ред.) се ползва най-малкото с подкрепата на населението на юг."
Зад гръмко обявяваните атаки се крие и друго: Йемен така и не усеща "следвоенно възстановяване" през изминалите почти две години примирие. Насред липсата на средства и икономическа активност за възстановяване те "отклоняват вътрешната критика с атаките... всички са зад тях", каза Баабуд.
Хутите искат международно признание. Мисля, че искат да изградят държавата като своя. Нужно им е и да възстановят страната си.
Така действията на хутите и западният отпор наливат масло в огъня и на вътрешните междуособици. Ново споразумение, свързано със следвоенното бъдеще, между хутите и Президентския съвет за лидерство бе пред подписване. След конфликта в Червено море някои представители на хутите, несъгласни с него, могат, според Баабуд, да търсят промени (ако движението е в по-изгодни позиции), включително за ролята на Саудитска Арабия в това бъдеще.
Не само заради Иран
Последната, формално изтъквана от наблюдатели причина за действията на хутите бе принадлежността им към т. нар. Ос на съпротивата - група подкрепяни от Иран организации, от "Хизбулла" в Ливан до "Хамас" и "Ислямски джихад" в Газа. Палестински и ирански представители често казват, че пръстът на групите от Оста на съпротивата е на спусъка на конфликта и войната на Израел с "Хамас" в Газа може да причини още по-голямо противопоставяне в региона. Иран обучаваше йеменци на терен и в хода на войната от 2015 г.
Затова някои призовават Запада да говори направо с Иран, а не с посредниците му. Това смята американският о.з. генерал и бивш зам.-командващ Европейското командване на американските въоръжени сили Чък Уолд. Така усилията биха се съсредоточили върху истинския източник на кризата - Техеран, където според него е "главата на змията".
Звучи логично подкрепата на Техеран за хутите да затруднява западния отговор. Двама представители на американските спецчасти бяха обявени за мъртви след първата успешна операция с конфискуване на високотехнологични конвенционални оръжия, предоставени от Иран на бунтовниците от началото на атаките през ноември. Хутите получиха дронове, противокорабни и балистични и други ракети в последните години.
Според САЩ Иран има важна роля в координирането на атаките, давайки и информация за плавателните съдове в Червено море и през Баб ал Мандаб. Това твърди и "Ройтерс"; според скорошно разследване командири от Иранската революционна гвардия са на терен и опитват да надзирават и насочват атаките на хутите. Анализатори, цитирани от агенцията, смятат, че нападенията се вписват в стратегията на разширяване и мобилизиране на регионалния шиитски алианс от милиции.
Последното мнение обаче не се споделя единодушно: хутите стават все по-самостоятелни.
Йеменският "пират" ТимХути Шаламе призова: не се разсейвайте с външността ми
"Грешно е да се мисли, че Иран диктува това, но е грешно и да се каже, че Иран не е замесен", каза Абдуллах Баабуд. "Има ли иранско влияние? Подозирам, че да", но решението е в местни ръце, смята изследователят. Това влияние е ограничено: координация има, но трябва да се обърне внимание на опита от войната, когато Иран опитваше да поставя граници пред хутите, но невинаги можеше да ги контролира. Техеран може да не е в състояние да ги спре. "Не мисля, че има чак толкова влияние върху тях."
И според Умер Карим резултатът от диалога с Иран би бил несигурен.
Това ще помогне, но не мисля, че хутите или Иран ще отстъпят, освен ако ситуацията в Газа не се подобри, тъй като да отстъпят, ще нанесе големи политически щети и на хутите, и на Иран.
"Казахме ли ви": монархиите в Залива мълчат
С Техеран обаче може да реши да говори Рияд.
Ако дори Иран не може да реши въпроса, не могат ли богатите монархии от Персийския залив - ако не с диалог, поне с оръжия? Те познават добре хутите; воюваха с тях съвсем доскоро. Обединените арабски емирства подпомагат поне няколко фракции в Президентския съвет, Саудитска Арабия търси начин за изход, като едновременно има роля на посредник и намери начин да защити голямата уязвимост спрямо хутите: границата (тази с Йемен е дълга 1307 км).
Почти две години след примирието единствено Бахрейн подкрепя ударите на САЩ, Великобритания и партньори. Саудитска Арабия е големият отсъстващ от кампанията, макар с ОАЕ да има интереси, свързани с морската сигурност, в Червено море, Аденския залив и Арабско море. Рияд същевременно сам преговаря с хутите за "изхода" си от йеменската главоблъсканица (впрочем САЩ опитаха да убедят саудитците да забавят преговорите с хутите, но и кралството, и бунтовниците избраха да продължат и дори да ускорят работата).
В кралството е пресен споменът за атаката срещу петролни съоръжения през 2019 г., която за няколко дни порази тежко 5% от световния добив на петрол и остави Саудитска Арабия без половината ѝ производство. Тогава САЩ не се притекоха на помощ.
Рияд не би искал да се намеси, "освен ако хутите не започнат отново да действат срещу Саудитска Арабия (а те не го правят), за Рияд фокусът ще е върху преговори и диалог и разговори с Иран за успокояване на напрежението", смята Умер Керим.
Рияд знае, че ако хутите започнат отново да го нападат, петролните му инсталации и плановете за икономическо развитие ще се изправят пред нова сериозна атака.
Баабуд също смята, че Саудитска Арабия иска да мисли за своята Визия 2030 г. - радикална трансформация на икономиката - вместо да напада хутите, но откроява и други причини.
Саудитска Арабия и ОАЕ "не се чувстваха подкрепяни от САЩ, колкото искаха", по време на собствената им конфронтация с хутите, и то "независимо че имаха споразумения в сигурността със САЩ" и че многократно предупреждаваха за опасността от бунтовниците, казва и Абдуллах Баабуд. "Сега те заявяват на света и САЩ: Казахме ви, не слушахте. Сега плащате цената за това."
Нещо повече, Саудитска Арабия и ОАЕ вече имат различен дневен ред в Йемен. "Те не са непременно съюзници. Близко са до това да са си конкуренти, ако не врагове. Особено в Йемен."
Така между Рияд и Абу Даби трудно може да се формира единна позиция. Те съзнават и икономическите рискове от продължителен конфликт, но ще действат внимателно. Освен това, ако се намесят военно, поданиците им може да разчетат това като подкрепа за Израел.
"Вечно" сдържане
Казаното не очертава добра перспектива за край на ескалацията в Червено море. Дългосрочна американско-британска операция е нежелан (и скъпо струващ) сценарий, а без нея рисковете за корабоплаването може да са още по-големи.
Хутите не са неуязвими: нямат дипломатическа легитимност, биха били сериозно засегнати, ако САЩ успеят да унищожат "рискови" цели: лидери, ирански специалисти, хеликоптери, противокорабни способности, шпионски лодки. Интересът им не е от безкрайна и задълбочаваща се конфронтация и такава едва ли ще последва ударите на САЩ.
"Не мисля (че ще има по-голяма регионална ескалация - бел. ред.), защото това са символични удари, замислени да покажат, че САЩ няма да са пасивен наблюдател на тези действия на хутите, докато всички играчи работят с направляване на конфронтационните си тактики", каза Умер Карим. Конфликтът се превръща във функция на края на войната в Газа.
Атаките на хутите показаха какъв е залогът за Китай в Червено море
И Абдуллах Баабуд вижда интерес на хутите да спрат атаките, когато приключи войната: ескалацията им струва скъпо; от тази проява на сила те искат международно признание, не вечен конфликт; а и не на последно място те, като мнозина други в региона, искрено искат прекратяване на огъня.
С други думи, напрежението с хутите едва ли ще е вечно, но ще зависи не от силата на САЩ, а от събития на 2000 км северозападно от Йемен.
