Дни преди президентските избори във Финландия тази неделя - 28 януари - разликата между тримата водещи кандидати (от общо девет) се стопи, показват резултатите от допитване на "Вериън" (бивша "Кантар пъблик"), публикувани от Helsingin Sanomat и цитирани от "Блумбърг".

Бившият премиер Александър Стуб остава начело с 22% подкрепа, с 2 процентни пункта по-малко спрямо месец по-рано. Бившият външен министър Пека Хаависто е втори с 20% след спад от 2 процентни пункта, пише вестникът в понеделник.

Подкрепата за председателя на парламента Юси Хала-ахо се е увеличила с 5 процентни пункта до 18%, а управителят на Банката на Финландия Оли Рен е добавил 3 процентни пункта, за да се нареди на четвърто място с 12%. След тях е еврокомисарят, бивш министър на финансите, както и вицепремиер на Финландия от 2011 до 2014 г. Юта Урпилайнен - с 5%.

Според проучване, поръчано от Фондацията с нестопанска цел за общинско развитие, президентската институция се ползва с най-голямо доверие сред финландците. Седем от десет от анкетираните, на които е бил предложен списък с основните обществени институции и организации, се посочили, че вярват много или в значителна степен на заемащия президентския пост. На второ място по доверие се нареждат медиите.

Надпреварата за наследник на Саули Нийнисто за поста държавен глава на Финландия ще завърши на 28 януари, когато гласоподавателите изберат нов президент, който да ръководи външната политика в най-новия член на Организацията на Северноатлантическия договор. Финландия е на ключова позиция в отбранителния съюз, като охранява най-дългия участък от границата на НАТО срещу основния си противник Русия, която води война в Украйна.

С два шестгодишни мандата на поста, 75-годишният Нийнисто няма право да се кандидатира отново. Ако нито един кандидат не събере повече от 50% от гласовете на първия тур, ще се проведе второ гласуване на 11 февруари.

Финландия се присъедини официално към НАТО през април 2023 г., с което дължината на границата, която Русия дели с държави членки на военния алианс, се удвои. Тогава американският държавен секретар Антъни Блинкен отбеляза, че "единственото нещо, за което можем да благодарим на г-н Путин, е че чрез руската агресия за пореден път ускори нещо, което твърди, че иска да предотврати, карайки много страни да вярват, че трябва да направят повече, за да се погрижат за собствената си защита и да се уверят, че могат да възпрат евентуална руска агресия занапред". Нийнисто определя 4 април за голям ден за Финландия и голям ден за НАТО.

Политическата система във Финландия се промени значително, откакто Урхо Калева Кеконен, беше на власт в продължение на четири десетилетия в система на президентски колеж, използвайки отношенията със Съветския съюз, за да наложи волята си в почти всяка област на финландската политика. Кеконен продължи политиката на "активен неутралитет" на своя предшественик президент Юхо Кусти Паасикиви по последователен начин в т.нар. доктрина Паасикиви-Кеконен.

Оттогава се проведоха реформи за ограничаване на правомощията на държавния глава на страната: през 1991 г. президентът загуби възможността едностранно да разпуска парламента и да свиква нови избори, и позицията стана пряко избрана, а броят на мандатите бе ограничен до два. Преди Ниинисто държавен глава на Финландия в продължение на 12 години беше Таря Халонен - първата жена президент.

Досега повечето финландски президенти са били излъчени от Националната коалиционна партия, Партията на центъра, Социалдемократическата партия или предшествениците на тези партии.

Водещият, макар и с незначителна преднина, според предварителните проучвания, Александър Стуб беше министър-председател на Финландия от 2014 до 2015 г. Той се издига в политиката като изследовател, специализиран по въпросите на Европейския съюз и стана член на Европейския парламент през 2004 г. като депутат от Националната коалиционна партия. През 2008 г. той беше назначен за министър на външните работи след скандал около неговия предшественик Илка Канерва.

През 2011 г. Стуб се кандидатира за първи път в парламента на Финландия и беше избран за депутат с втория най-голям брой гласове на изборите, което доведе до това Стуб да стане министър на Европа и външната търговия в кабинета на Юрки Катайнен.

Когато Катайнен се оттегли като министър-председател и председател на Националната коалиционна партия през 2014 г., Стуб беше избран за председател на партията, но само две години по-късно ръководството му беше оспорено от депутата Елина Лепомяки и министъра на вътрешните работи Петери Орпо.

През юни 2017 г. той беше избран за вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, след като предишният представител на Финландия Ян Вапаавуори напусна поста.

Ако се стигне до балотаж, което изглежда много вероятно, вторият кръг на президентските избори ще се проведе на 11 февруари. Новоизбраният президент на Финландия трябва да стъпи в длъжност на 1 март 2024 г,