Решение на Конституционния съд в Карлсруе подхрани назрелия в последните дни дебат в Германия да бъдат ли замразени националните партийни субсидии на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD).

Това става след скандала със срещи за масово депортиране на чужденци, изкарал стотици хиляди протестиращи на улицата и вече показващ първи признаци на спад на подкрепата за AfD.

Решението на съда обаче се отнася до партията "Ди Хаймат" (Die Heimat или "Родината"), превъплъщение на Националната демократична партия, която правителството не успя да забрани в края на миналото десетилетие, след дългогодишен опит. Вместо това започна процедура, довела до спирането на субсидиите.

Според Конституционния съд партията може да бъде оставена без финансиране и данъчни привилегии, които обикновено имат политически организации. Решението дали подобно искане да бъде отправено и за "Алтернатива за Германия" обаче предстои.

Самата партия Die Heimat се лишава от данъчни облекчения, които за 2019 г. са възлизали на 200 хил. евро, но решението няма да има друго изражение за нея, тъй като няма достатъчна подкрепа за субсидии от каквито и да било избори.

Това е първо по рода си решение. Съдът смята, че организацията и нейният предшественик имат за цел да подкопаят или премахнат демократичната система на страната. Едновременно с това преди половин десетилетие магистратите отхвърлиха възможността за забрана на формацията с аргумента, че тя няма достатъчно подкрепа, за да е значимо влиянието ѝ, независимо че прилича на някогашната партия на Адолф Хитлер.

Германският вътрешен министър Нанси Фезер разтълкува решението като ясен сигнал към антидемократичните сили и нарече десния екстремизъм най-голямата радикална заплаха за германската демокрация.

Обсъждайки ограничения за субсидии, свързани с AfD обаче, политиците в управляващата коалиция и парламента ходят по тънък лед: повечето проучвания засега превръщат AfD във втора политическа сила, тя също така оглавява проучванията в три провинции в Източна Германия с избори тази година. Някои германски политици смятат, че демонизирането на партията може само да я подхрани.

Освен това AfD настоява, че политиките ѝ не включват плановете за "ремиграция" и изгонване на имигранти, дори с германско гражданство, каквито според разследващото издание Correctiv са обсъждани на среща в Потсдам неотдавна. С нови призиви за напускане на Европейския съюз по модела на Брекзит партията насочва вниманието по-скоро към тази тема в последните дни.

Управляващите засега реагират сдържано на решението в Карлсруе. Канцлерът, социалдемократът Олаф Шолц, го приветства и каза, че Германия ще проучва последиците. Лидерът на Бавария и на Християнсоциалния съюз (баварската посестрима партия на Християндемократичния съюз, водещата опозиция) Маркус Зьодер същевременно написа в Х, че с позицията си съдът може да показва възможен модел за подхода към AfD. "Тя става все по-радикална и крайна. Това е изключително опасно", каза още Зьодер.

Каквото и решение да вземе Германия, процес за спиране на субсидиите на AfD едва ли би приключил преди федералнитя избори през 2025 г. Същевременно прецедентът, създаден от Конституционния съд, не дава гаранция, че опит за такова финансово ограничение за AfD би бил одобрен от Карлсруе, както отбелязват и някои медии.

Най-малкото защото програмата на партията формално настоява, че всички германци са част от нацията независимо от произхода си - с деликатната уговорка, че трябва да се "държат законно, да плащат данъци, работят тук и да участват в социалния живот".

Отговорът конституционно или противоконституционно е това не е еднозначен. Разликата, посочвана и от обществените оператори ARD и SWR, е, че съдът смята и продължава да смята "Ди Хаймат" за противоконституционна; просто отказва да я забрани.