Огромна страна със 17 хил. острова с обща площ 1.9 млн. кв. км, три пъти колкото Франция и разположена на над 11 хил. км от нея, ще постави само след седмица устоите на демокрацията на изпитание в деликатен момент за оформянането на новия световен ред.

На 14 февруари индонезийците ще избират президент и парламент. Ще могат да гласуват близо 205 от 270-те милиона население; при това близо една трета са на възраст под 30 години, според избирателната комисия на страната.

Надпреварата може да се удължи, ако никой от кандидатите не събере над 50% подкрепа: тогава балотажът би бил едва през юни. Президентът би трябвало да заеме поста през октомври.

Удължена предизборна надпревара само би очертала още по-ясно залога в една от най-многолюдните държави в света, чиято политика очакват и световната икономика, и мнозина опасяващи се, че демокрацията не е необратима.

Запазването на демокрацията ще е важно за изгряващата азиатска сила с проактивна и необвързана (макар и не непременно неутрална) външна политика, целяща да избегне избора между Китай и САЩ, който може да е четвъртата по големина световна икономика през 2050 г. според доклад на PricewaterhouseCoopers.

Демокрацията на Индонезия е млада - едва на 25 години. Първите преки президентски избори бяха през 1999 г., месеци след като избраният едва предходната година от парламента (и управлявал с желязна ръка) Сухарто трябваше да подаде оставка в разгара на азиатската финансова криза. След трийсетгодишно управление той е едва вторият държавен глава на обявилата независимост през 40-те години страна, първоначално демокрация, но превърната в автократичен режим.

Четвърт век след тази промяна залогът на предстоящите избори, според наблюдатели, е и легитимността на изборната система, заедно с опитите на Джокоуи да запази влиянието си и след като напусне поста - вероятно чрез Прабоуо Субианто, един от кандитатите.

Конституционният съд, оглавяван от брат на съпругата на президента, ще има решаващ глас при всякакви спорове. Съдът също така разтълкува широко изборните правила и това позволи синът на Джокоуи да бъде кандидат за вицепрезидент на Прабоуо.

Едновременно с това Прабоуо, от елитно семейство и с голяма поддръжка и мрежа съратници в страната, е зет на Сухарто. Гибран Ракабуминг Рака, кандидатът за вицепрезидент, е най-големият си на Джокоуи и е кмет на Суракарта от 2020 г., а и влезе в надпреварата едва на 36, след като конституционният съд разреши претендент да е под 40-годишна възраст.

Роднина на бившия президент Абдуррахман Уахид (иначе уважаван държавен глава от зората на демокрацията) е кандидат за вицепрезидент в двойката на следващия претендент, Аниес Басуедан. Бившият управител на Джакарта, столицата с население 10 млн. души, между 2017 и 2022 г., е хвален заради овладяването на коронавирусната пандемия, макар да си навлича критики заради не толкова успешното справяне с последиците от периодичните наводнения в мегаполиса. Джокоуи също е бил губернатор на Джакарта и се смята, че тази позиция вдига шансовете; сегашният президент също е заемал длъжността.

Аниес е подкрепян от три партии, включително светска формация в управляващата коалиция и ислямистка формация. Ислямисти го подкрепиха и по пътя му към губернаторския пост и това му навлече критики. Лидер на такава формация (Партията за национално пробуждане) е и кандидатът за вицепрезидент Мухаймин Искандар, заместник-председател на парламента от 2019 г., близък до най-голямото ислямистко движение "Нахдат ул улама". Надеждата е, че това ще даде на Аниес преднина в умерено консервативните среди.

На сегашния президент прилича по произход третият кандидат, когото той обаче не подкрепя. Досущ като Джокоуи, Ганджар Праноуо, чието рождено име означава "награда след проблемите", е роден в бедно семейство. Праноуо печели симпатии с това, че не принадлежи към политическия и военния елит. Призив Израел да не бъде допуснат до младежко футболно първенство, на което Индонезия трябваше да е домакин миналата година, който той подкрепи, доведе от отнемането на това домакинство от ФИФА. Това доведе и до спад в популярността му, след като месеци наред водеше в проучванията.

Кандидат-вицепрезидентът в двойката е координиращият въпросите на сигурността министър Махфуд МД; освен че е уважаван и с доказан опит в борбата с корупцията, той също може да бъде врата към гласове от привържениците на "Нахдат ул улама".

Приемствеността на някои кандидати с миналото обаче тревожи политици, правозащитници и други наблюдатели в страната. Прабоуо, заемал високи позиции във военната йерархия по времето на Сухарто, е обвиняван в отвличания на активисти за демокрация и зверства по време на военната окупация на Източен Тимор, когато ръководи спецчастите. Казвал е и че изборите са нещо противно на културата на страната му.

Тези действия и коментари са в миналото на 72-годишния Прабоуо, който е и досегашен министър на отбраната. Въпреки това той предизвиква полемика с кометари като нуждата от засилена милитаризация, за да не бъде "смазана" страната му като Газа.

За противниците му в политиката и сред гражданското общество възможността за избирането му крие рискове от връщане към времето на Сухарто - и то не само защото, женен за дъщеря му и с баща министър на Сухарто, той се надяваше да го наследи.

След отстраняването на автократа през 1998 г. (довело и до край на този брак) Прабоуо е освободен от индонезийската армия заради споменатите отвличания (но никога не е изправян пред наказателен съд). Десетки активисти така и не са намерени.

Два пъти опитва да бие Джокоуи - през 2014 и 2019 г., въпреки острата националистическа и милитаристична реторика. През 2019 г. призивите му към симпатизанти да излязат на улицата заради "изборна измама", отнела му победата, доведе до улични сблъсъци с участието на ислямисти.

Към края на десетилетието, след последните избори, на Субианто бе предложено да стане министър на отбраната - фактическо реабилитиране от върха на властта, дори резултатите от работата му да са спорни. Мнозина бяха разочаровани и от опита му да намали зависимостта на Индонезия от внос на храни, довел до унищожаването на 80 хил. декара гори, ценни за поминъка на милиони и незаменени с нищо.

Защитниците му, както и екипът му, все пак казват, че той се е променил, включително защото е в обкръжението на Джокоуи. Освен това изключително младото население, което е и най-големият блок избиратели в Индонезия, изобщо не помни ерата "Сухарто", нито знае какъв е бил Прабоуо, преди тя да приключи.

Кой ще стане президент е важно и за световната икономика. Пример са полезните изкопаеми, подходът към които, по време на скорошен дебат, обрисува различия между претендентите в една от най-населените държави в света.

Добивът на никел например, заедно със споменатата програма за продоволствена сигурност, бе тема на скорошен дебат между кандидатите за вицепрезидент, за който разказа Nikkei. Гибран, синът на Джокоуи, защитава продължаване на индустриализацията, подхваната от баща му, и изграждането на индонезийска верига за преработка на тези ресурси, в сектор, в който навлязоха китайски компании, будещи тревога с трудовите и екологичните си стандарти. В експлозия в голям никелов комплекс на остров Сулавеси загинаха 21 души, повечето - местни.

Противниците му наричат този подход безразсъден, а Гибран в защита на баща си казва, че създаването на собствени верига на добавената стойност помага да се избяга от "капана на средния доход".

Който и да стане президент, ще трябва да решава бъдещето на най-големите никелови залежи в света: 1.6 млн. тона са произведени през 2022 г., при 1.04 млн. тона година по-рано и общо 3.млн. тона глобално производство.