Съд анулира договора на "Тесла" с Мъск за възнаграждения от 56 млрд. долара

Съд анулира договора на "Тесла" с Мъск за възнаграждения от 56 млрд. долара

Изпълнителният директор на "Тесла" и собственик на SpaceX, X и Neuralink Илон Мъск на конференция, организирана от Европейската еврейска асоциация, в Краков, Полша. 22 януари 2024 г.
REUTERS
Изпълнителният директор на "Тесла" и собственик на SpaceX, X и Neuralink Илон Мъск на конференция, организирана от Европейската еврейска асоциация, в Краков, Полша. 22 януари 2024 г.
През 2018 г. "Тесла" сключи договор със своя главен изпълнителен директор Илон Мъск за възнаграждения в размер на безпрецедентните 55.8 млрд. долара. Най-богатият човек в света обаче може и да не получи пълния размер на тази сума, след като съд в американския щат Делауеър анулира договора в решението си по дело, започнало от акционер, който заяви, че размерът на възнаграждението е раздут.
Защитата на Мъск не успя убеди съда в аргумента, че невижданият по размера си план за обезщетение е бил наложителен и съдията отбеляза, че амбициозните цели на Мъск и неговият дял в "Тесла" са достатъчна мотивация, за да го накара да се фокусира върху растежа на компанията.
Пакетът от възнаграждения обвързваше изплащането на компенсациите на Мъск, който не получава заплата, с постигането на конкретни цели като цената на акциите на "Тесла" и рентабилността. Споразумението е било структурирано така, че да позволи на Мъск да получи акции на "Тесла" на 12 транша след изпълнението на определените критерии за ефективност.
Акционерите на "Тесла" одобриха пакета през 2018 г., което оказа влияние върху пазарната оценка на компанията от 650 млрд. долара в онзи момент - с 10 пъти по-голяма от стойността на "Тесла" по това време. Решението означава, че бордът на "Тесла" ще трябва да излезе с ново предложение. Сред членовете на борда е братът на Илон Мъск - Кимбал.
В своето решение от 201 страници, публикувано във вторник, съдия Катлийн Маккормик установи, че е възможно директорите на "Тесла", които са преговаряли за пакета от възнаграждения, да са били твърде ентусиазирани ("perhaps starry eyed") заради "суперзвездния" статут на Мъск и да не са предоставили на акционерите цялата необходима информация за определянето на размера му. Сред другите важни констатации на Маккормик е, че петима от шестимата директори, които са гласували за размера на пакета, "са били задължени на Мъск".
Ако бъде потвърдено след обжалването му, решението застрашава богатството на Мъск, отбелязва "Блумбърг". Без опциите в този пакет Мъск може да стане едва третият най-богат човек в света. През ноември 2023 г. "Блумбърг" и "Форбс" изчислиха, че нетното му състояние попада в диапазона 198 млрд. долара - 220 млрд. долара.
Мъск прекара години и заложи голяма част от богатството си в преследване на амбициите си, свързани с Марс. Защитата на Мъск твърдеше, че той се е нуждаел от допълнителни стимули, за да остане в "Тесла" и да не отиде другаде, където може да преследва амбициите си, свързани с колонизирането на Марс. Съдията обаче постави под въпрос защо не са били определени конкретни условия за това колко време или енергия Мъск трябва да вложи в "Тесла".
"Обвиняемите доказаха, че Мъск е бил извънредно мотивиран от амбициозни цели и че "Тесла" отчаяно се е нуждаела от Мъск, за да успее в следващия си етап на развитие, но тези факти не оправдават най-големия компенсационен план в историята на публичните пазари," казва се в решението на съдията. Тя изтъква, че от показанията на ключовите свидетели е станало ясно, че "те са в борда, за да си сътрудничат с Мъск, а не да преговарят срещу него".
"Мъск е упражнявал възможно най-голямото влияние, което един мениджър може да има върху една компания", пише още Маккормик, отговаряйки на въпроса каква част от "Тесла" контролира Мъск не само чрез своите акции.
Мъск даде да се разбере, че иска дори още повече контрол над "Тесла". По-рано този месец той написа в своята социално-медийна платформа X, че иска поне 25 процента собственост върху компанията, за да продължи работата си в полето на изкуствения интелект. Това би било приблизително двойно повече от сегашния му дял от около 13%, отбелязва "Върдж".