Митрофанова не изключи Русия да си прибере съветски паметници от България
Руският посланик Елеонора Митрофанова не изключи съветски паметници да бъдат прибрани на територията на Русия, когато са нежелани или демонтирани в България. Тя заяви това в разговор с рускоезичната телевизия RTVI, излъчен днес.
Интервюто с продължителност почти 45 минути започна директно с въпроса за паметниците и в частност какво става с този в Пловдив. Митрофанова започна отговора отдалеч, разказвайки за стотици паметници за руско-турската война от 1878-79 г. и посочи, че има "около 180 паметника, свързани с погребения от Втората световна война".
Запитана дали външното министерство в Москва допуска пренасяне на паметниците в Русия или да се поставят в паркове или специални места, за да ги виждат българите и да се учат за историята си, тя каза, че "безусловно въпросът може да се постави така", но в музеите няма място.
Не може да се каже, че тук има някаква кампания [срещу паметниците], обясни тя. Според нея българите достатъчно почтително се отнасят към "руските освободители", има паметници на много места, улици са кръстени на руснаци.
"Всичко започна не с "Альоша", а с паметника на Съветската армия в София, който се опитват да премахнат от 1992 г.", продължи тя. Според нея изобщо не е вярно, че той е бил повреден, защото това били бронзови паметници, строени да издържат векове. "Имаше нужда от ремонт заради дефекти по колоната, бяха направени сметки и в "добрите години" предлагахме да се ремонтира фундаментът, но никакви опасни дефекти в паметника на върха нямаше."
Тя описа на водещия, че и в скулптурната композиция, и в барелефите било символично изобразено българското общество, поради което демонтирането било "плесница по собствените роднини, които са се сражавали".
Последваха известни спорни тези на Москва за България след 1944 г.:
| "Всичко това върви под лозунга, че съветската армия е окупатор на България и в последвалите години страната е живяла под съветска окупация. И напълно се пренебрегва фактът, че България е била на страната на хитлеристка Германия и присъствието на съветската армия и подходът на съветското ръководство по това време позволиха да се съхрани страната в настоящите граници. Ако не беше това, България щеше да е свита до района на София и на север от Стара планина, докато южната част, където е и Пловдив, щеше да премине към Гърция, друга част - към Сърбия, трета - към Румъния." |
На практика Митрофанова не опроверга, че е имало окупационни, а не "освободителни" войски, и това, че хиляди десетки българи загиват на фронта в сражения с Вермахта, не беше казано нищо.
| "България практически не плати репарации, не сме конфискували имущество, което ни се полагаше от Германия като на победители. Не говоря и за това, че след войната бе създадена голяма промишленост, прекрасно земеделие и по стандарт на живот беше стигнала до 28-о място в света." |
Секретни междуправителствени споразумения от 1944 г. и данни на централната банка, за които в България се пише през последните години, показват, че издръжката на Червената армия до 1947 г. е струвала вероятно поне 133 млрд. лв при годишен национален доход от близо 142 млрд. лв за 1945 г. и приходна част на бюджета от 43 млрд. лв. Днес вече е известно също, че при управлението на БКП страната няколко пъти е доведена до невъзможност да погасява заемите си.
Митрофанова бе помолена да коментира и думите на министъра на отбраната, че в борбата с руската дезинформация трябва да се включи и преглед на съдържанието на учебниците по история в България. "Това е част от някакъв мейнстрийн, от желание да покажеш евроатлантическа преданост. (...) Ако става дума за съветската история, има шанс да се пренапише нещо, макар че всеки здравомислещ човек като види как е живяла България и как живее сега, то заключенията му ще са в полза на съветското време", обясни тя.
Последва и въпрос дали Русия ще реагира на евентуално разполагане на над 5 хил. военни от НАТО в България. Тя отвърна "Дай, Боже" конфликтът с Украйна да не се разрасне".
Митрофанова разказа, че отношението на българите към Русия е добронамерено и нападките на руски коментатори и политолози, че България е вражеска страна и предател, са прекалени и не са много свързани с реалността. Много българи желаят победа на Руската федерация в Украйна, допълни тя.
Посланикът коментира и българските медии - че в тях са възпроизвеждал западния мейнстрийм и "няма никакво алтернативно мнение, абсолютно". Последното ми интервю по БНТ беше през януари 2022 г., но вече не ни канят, каза Митрофанова и подробно разказа историята със спряното ѝ интервю по националното радио.