Абдуллах Янар засадил цветя пред къщата си от контейнери, за да я уподоби на истински дом за семейството си, което живее във временни приюти в Южна Турция след опустошителното земетресение миналата година.

Земетресението с магнитуд 7.8 по Рихтер миналия февруари, най-смъртоносното в съвременна Турция, уби няколко от роднините на Янар и нанесе щети на апартамента му, принуждавайки него и съпругата му, дъщеря му и сина му да се преместят първо в палатка, а след това в един дом след друг.

Янар, който е на 38 години и работи за местните власти, казва, че въпреки известното възстановяване ще отнеме много време, за да се върне историческата столица на провинцията Антакия към предишното състояние.

Изправен пред непосилни наеми на "истински домове" и непредсказуемо водоснабдяване и електричество в неговата контейнерна къща от 21 кв.м, той няма надежди за бъдещето на семейството си. "Нямам никакви очаквания. Изобщо не се радваме на живота. Но все пак хиляди благодарности на Бога", каза той.

Земетресението, което удари в ранните часове на 6 февруари, изравни градове и части от някои градове в югоизточната част на страната. Загинаха над 53 хил. души в Турция и близо 6000 в съседна Сирия, милиони останаха без дом.

Година по-късно оцелелите и останали в провинция Хатай още живеят със спомена и последиците.

Голяма част от провинцията рухна при земетресението, но стотици разрушени сгради все още не са съборени, а много от двете трети от жителите на Хатай, останали в провинцията, сега живеят в домове от контейнери.

През октомври семейството на Янар се премести в още един контейнерен дом, който разполага с малък хол с отворена кухня, една спалня и баня. Той казва, че предвид четирикратния скок на наемите в района няма възможност да се изнесе в апартамент.

В същия контейнерен град Али Риза и Сунай Газалоглу седят на диван с дъщеря си Ела между тях. Деветгодишното дете беше единствената от трите им дъщери, която оцеля, когато домът им се срути преди година.

Ела си играе с червено плюшено мече, без да каже нито дума. Страхува се да влиза в сгради и не ходи в четириетажното си училище. "Бяхме щастливо семейство преди земетресението. Имах работа, сега вече не мога да работя, след като претърпях три операции", каза Али Риза, получил сериозни наранявания на гърба си при земетресението.

Засега семейството му покрива ежедневните разходи със средства, предоставени на пострадалите от Турския червен полумесец.

След бедствието правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган обеща да възстанови 680 хил. дома в 11 провинции за две години, включително около 250 хил. в Хатай. Длъжностни лица показаха най-новите домове за семейства в навечерието на първата годишнина.

Жителите казват, че къщите от контейнери обикновено са достатъчно топли през нощта. Други разселени се озоваха в сглобяеми къщи, които са малко по-големи, с две спални и всекидневна. Сред тях е 47-годишната Гюлджан Йълмаз, майка на две деца, спасена по чудо от развалините на осеметажната си сграда пет дни след земетресението.

По-късно Йълмаз била откарана с хеликоптер в провинция Адана. Когато отворила очи в интензивно отделение, видяла, че краката й са ампутирани, след като получила гангрена от студа. Оттогава тя се завърна в Хатай за физиотерапия, за да й помогне с протезите за крака, и след като живееше на палатка, се премести през септември в сглобяемия дом в квартал Екинджи в град Антакия.

Някои оцелели от земетресението все още живеят в палатки въпреки температурите, които падат до 4 градуса по Целзий през нощта.

В Саманда, средиземноморски крайбрежен град в най-южния край на Турция, 42-годишната Йозден Кар живее със семейството и роднините си в палатки, опънати пред сградата на общинското правителство, която също беше повредена и сега е съставена от контейнери.

Кар споделя, че са изкарали зимата без парно в палатките, предоставени от благодетел. Властите са ги насочили към контейнерен град в Антакия, на 40 минути с кола, но искат да останат, защото училището на децата и работата на съпруга ѝ като животновъд са в Самандаг.

Дванадесет от роднините на Кар загинали при земетресението. Тя каза, че семейството не може да се премести в апартамент поради високите наеми - и продължаващия страх колко ще издържи апартаментът.

Надире Джабароглу, 75-годишната майка на Кар, е пациентка с астма, която трябва редовно да посещава лекар след земетресението. Токсичният прах, отделен от срутените сгради, предизвика нейните астматични пристъпи и тя не може да напусне палатката си, без да носи маска.

Други обитатели на палатки говореха за желание да останат близо до роднини и познати общности въпреки предложенията за контейнерни жилища на други места в Хатай.

В историческия базар "Узун чаршъ" в Антакия, в който някои сгради устояха на земетресението, въпреки че голяма част от центъра на града се срути, икономическите проблеми са очевидни сега, когато една трета от жителите и туристите, някога толкова жизненоважни, са изчезнали.

Обущарят Мустафа Окай казва, че собствениците на магазини в базара "Узун чаршъ" все още изпитват финансови затруднения. Но той се надява, че нещата ще се подобрят през следващите месеци. "Взех заеми от банките и сега трябва да ги връщам, каза той. "Бизнесът засега върви мудно, но се надявам да се оправи след зимата."