Докато дъждът барабани по навеса над главата ѝ, за Ифтикар Хатун всяка крачка - дори направена с чужда помощ - е врата към нов живот.

Тя е сред хилядите тежко пострадали след опустошителното земетресение в Турция и Сирия на 6 февруари, отнело живота на 6000 души в родината ѝ и на 53 хил. - в страната, където бяга през 2012 г. За разлика от много бежанци тя има и турско гражданство, но то не я спасява от непосилната болка, изискваща грижи, които държавата сега не може да предложи, затрупана от всички, които имат нужда от помощ.

Болката започва като инфекция след ампутиране на част от стъпалото, след ден под развалините на дома ѝ. Изписана ден след операцията, тя се връща за нова интервенция за почистване на тъканта. Инфекцията се повтаря, с нея и хирургичната намеса. Местят я в друга болница, след това - в следваща. Оказа се засегнат и нервът ѝ. Протеза за нея има, от донор. С поставянето ѝ обаче проблемите едва започват.

Месеци по-късно тя открива в интернет Националния сирийски проект за протези (National Syrian Project for Prosthetic Limbs или NSPPL) - една от организациите, които, в партньорство с международната НПО Relief International и с финансиране от Европейския съюз, се грижат за здравето на избягалите (предимно) от Сирия, а и за засегнатите от войната, останали в родината си. В началото NSPPL, създаден от сирийски лекари, работи в Турция със сирийци; след 6 февруари болниците изнемогват и земетресението води при тях и турци. Живее далеч, но центърът разполага с кола, която дава достъп на хората в лагерите в труднодостъпните райони около Рейханлъ.

Завеждащи случаите оценяват специфичните нужди, помагат с правни напътствия, с насоки, когато е нужна медицинска грижа. Когато е нужна физиотерапия и протеза, специалисти и техници в NSPPL се залавят за работа. Терапевтът дава подробности, измерва протезата, техникът изготвя в лаборатория в същата сграда с точна отливка на базата на зададените размери. Ортезите за слаби крайници, както и протезите, трябва да се нагаждат и променят с израстването, ако ги получават деца. Работата по леките случаи, включително рехабилитация, може да отнеме седмици, при по-тежките - месеци.

Всеки техник приготвя по 10 устройства месечно.

В Рейханлъ идват хора за рехабилитация, психосоциална подкрепа, протези, патерици и колички. Кола е на разположение за транспорт на пациенти от труднодостъпни места, като градчета и лагери. Дори да не са на голямо разстояние, много от пациентите, които те наричат бенефициери, трудно биха могли да се придвижат сами.

Европейски медии, сред които и "Дневник", разговаряха с пациенти на центъра по време на пътуване, организирано от дирекцията към Европейската комисия за гражданската защита и хуманитарна помощ (ECHO) в края на янураи и началото на февруари.

Много от посетилетите, които видяха журналистите, са на възраст, в която животът трябва да е пред тях. А трусът го прекършва за месеци.

Губи 9 членове на семейството си, включително съпруга си. Оцеляват само две от децата ѝ, но те страдат от много травми. Ампутират ѝ крака под коляното, синът ѝ претърпява операции на крака и гърба. Живее в къщата на дядо си в Антакия с 6 роднини, включително баба ѝ. Образованието е основно и тя в момента е безработна, само чичо ѝ има доходи. След месец в болници в Адана и Анкара тя е изписана; няма достъп до други услуги, тъй като документите са изгубени при земетресението.

Когато започва работа през 2013 г., NSPPL няма как да предвиди бедствие от подобен мащаб. Грижата е за потока бежанци, който към този момент не стихва от Сирия. Главният офис е в Мерсин; в родината на създателите има три центъра с лаборатории. В Турция единственият е в Рейханлъ и с времето става все по-важен за избягалите, които спират да разполагат с достъп до здравни услуги година след идването си.

Центърът в Рейханлъ започва с един техник и един мениджър с много задачи. Днес разполага с 27 души персонал, сред тях - трима физиотерапевти, четирима техници, трима завеждащи случаи на пациенти, един служител за подкрепа на психичното здраве.

Общо 15 705 протези и ортези са предоставени на 8502-ма души, повечето - в Сирия. В Турция броят им е 3419; след земетресението рязко се увеличават. В момента на срещата, в края на януари, 247 души са оценени като хора в нужда.

Това са данни за десет години. Скоростта на работа расте след земетресението; от 1 септември 2023 г. насам в центъра в Рейханлъ са изготвени 219 от протезите за 142-ма души по текущия проект, по който, заедно с партньор от близката провинция Килис, NSPPL и Relief International получаваат достъп до 1.5 млн. евро от ECHO за рехабилитационни и други услуги.

Някои пациенти, като Ифтикар Хатун, идват с готови протези, терапията се оказва важна колкото тях. При по-тежките случаи са нужни десетки сеанси. Например 23-годишната Марах ал Хамуд посещава центъра вече два месеца.

Марах посещава роднини в Антакия, когато става земетресението. Тогава чака дете. За пет дни сред руините, губи и двата си крака, единия - над коляното, и плода, и цялото семейство, което посещава към момента; голяма част от нейното се спасява. В момента живее в лагер край Рейханлъ със семейството си, осем членове, сред тях баща ѝ, сестри и четири деца. Само бащата работи. Не може да получи помощи от Турския червен полумесец, тъй като адресът ѝ е в лагера. Има психологически травми. Турското правителство ѝ предоставя протези, но тя не може да се адаптира към тях и да ги използва. За NSPPL чува от познат.

Важна задача в проекта е прехвърлянето на специализираните услуги към турското здравно министерство.

Тя се оказва сред трудните. Прехвърлянето на услуги към правителството трябваше да е в ход, но се бави и не само в NSPPL, не само в Рейханлъ. В някои от посетените от европейските медии, включително "Дневник", населени места здравната инфраструктура е тежко засегната - загинали са медици, други са с физически и психологически травми. Не всяка държавна болница предлага протези. Здравната система, която предлага до пет безплатни посещения на физиотерапия, е претоварена.

Има и други трудности и ограничения.

Средствата не стигат: приоритет се дава на случаите със загубени долни крайници, а загубилите горни биват прехвърлени към други услуги. Инфлацията и повишените данъци изяждат бюджета. Партньорите от Relief International също усещат трудността.

Помощта, изобилствала в първите месеци след труса, все повече намалява. В неправителствения сектор се питат: ако към нас има ангажимент за подкрепя днес, го има ли утре? Променят се правилата, наложени от турската държава за работа на организациите в засегнатите от земетресението райони. Ограниченията за придвижване на сирийците, живеещи в лагери, между провинциите са все по-големи.

От началото на проекта центърът в Рейханлъ е прехвърлил 46 бенефициери ца физиотерапия в правителствени болници, но едва 13% от случаите са успешни: записването е трудно, мнозина успяват да го направят еднократно, а това не е достатъчно.

Понякога пречат и бюрокрацията, и политическата обстановка: тема, която никой не би искал да обсъжда, но местните избори на 31 март тази година оставят неминуем отпечатък върху възстановителните усилия, както го направиха и президентските и парламентарни през април и май миналата.

В голямата зала на центъра в Рейханлъ Ифтикар Хатун, Сабиха Асаф и Марах ал Хамуд не говорят за политика. Макар и предпазливо, в думите им се прокрадва надежда. "Надявам се в бъдеще да мога да се грижа по-добре за децата си," казва Сабиха, загубила и съпруга си сред руините. "Всичко е наред за мен, нямам много планове занапред, но вярвам, че животът ми ще е по-лесен", казва Марах.

Петдесет и осем годишната Ифтикар, която днес живее в каравана с 63-годишния си съпруг и 30-годишен син, останал без работа след труса, усеща подобрението си.