Това заявява финансовият министър Асен Василев в интервю за "Ди Велт", посветено основно на подготовката на България за приемане на еврото. Във втората половина от разговора за германското издание се обсъжда кои са слабостите според българския министър на икономиката на еврозоната, към която се е устремила страната. Василев посочва енергетиката и имиграцията.

След като журналистът Карстен Зайбел му напомня, че позицията му за мигрантите е спорна в Европа, министърът отговаря:

Коментарът му може да има ефект в контекста на предстоящите след точно четири месеца избори за Европейски парламент, на които "Продължаваме промяната" се явява за пръв път. Василев е съпредседател на партията, която още не е обявила платформата - най-вероятно либерална - с която ще се яви в кампанията за този вот на 9 юни.

За "Ди Велт" той казва, че решаващият фактор за бъдещето на еврото е "дали ще успеем всички заедно за повишим конкурентоспособността на европейската икономика като цяло". На първо място той говори за "въвеждане на ред в европейската енергетика", защото огромен недостатък с дългосрочно въздействие върху силата на единната валута е това, че енергийните цени в ЕС ще останат значително по-високи спрямо САЩ или Китай.

Той казва, че не е в позиция да коментира дали Германия е сгрешила, като се е отказала от ядрената си енергия. И допълва, че Германия трябва да бъде част от решението, защото с изчезването на евтината енергия, която ползваше до руската агресия срещу Украйна, тя има същия проблем като останалите страни в ЕС. Идеята му е за повече координирани действия за намаляване на цените в Европа, включително с трансгранични мрежи за пренос и съхраняване на енергия. "Това е единственият начин в дългосрочен план цените да паднат и да сме на същите нива с американците и китайците не по-късно от 2030 г.", допълва Василев.

Интервюто започва с мнението му, че влизането на България в еврозоната е отдавна закъсняло. Той дава пример с валутния борд и фиксирането на лева към марката и после - към еврото, още от 1997 г., но страната няма представители на масата, на която се взимат решенията в Европейската централна банка. "Погледнато по този начин, с влизането на България в еврозоната ще си възвърнем определена степен на контрол над нашата валута", дава пример той.

Но това не е основният мотив за отказа от лева. Водещото е, че българската икономика, която е над 60% свързана търговски с ЕС, ще спести разходи за превалутиране в размер на почти 1 млрд. евро, или около 1% от БВП. Според финансовия министър допитвания показват, че повечето българи подкрепят приемането на еврото, опитът за провеждане на референдум се е провалил, бизнесът одобрява промяната, вече се секат евромонетите и компютърните системи на банките са готови. "Не виждам причина за отлагане", е оценката му.

Карстен Зайбел повдига и други два проблема, "изникващи отново и отново - политическата нестабилност и корупцията и прането на пари". Василев отговаря, че въпреки нестабилността на политическата система страната е успяла да задържи през последните години бюджетния дефицит по 3% и "има достатъчно разум за запазване на фискалната стабилност дори в турбулентни времена, никой не бива да се притеснява за това".

По повод борбата с корупцията финансовият министър цитира промените, засягащи правомощията на антикорупционната комисия и на главния прокурор. "Нищо не пречи на това да се разчисти корупцията, което и правителството вярва, че е необходимо", допълва Василев.