Мащабът на земетресението в Турция често се описва с броя жертви и ранени и разрушени сгради и по-рядко - с броя хора, чийто живот е преобърнат, загубили общностите си, останали без перспектива за работа или достъп до образование.

Сирийските бежанци, уязвими и преди труса, са в още по-голям риск. Година по-късно те стават жертва на опасенията на засегнатите милиони турци, че държавата ще се погрижи повече за тях, отколкото за гражданите си. Дори и неоснователни, тези страхове подтикват властите в някои провинции да ги държат далеч от очите на хората. Или поне да предпочитат да са там.

Как да продължат или започнат отначало? "Дневник" видя няколко от опитите като част от обиколка на южна Турция, организирано от службата за хуманитарна помощ към Европейската комисия (ECHO) в края на януари и началото на февруари.

Ролята на ЕС като донор, предоставящ значителни средства, остава важна дори докато помощта за Турция минава от хуманитарна към помощ за развитие. Хуманитарните средства между 2020 и 2023 г. възлизат на 1.02 млрд. евро; за 2024-а за помощи са предвидени едва 26 млн. Тази седмица Анкара и Еврокомисията подписаха и споразумение за отпускане на 400 млн. евро от Фонда за солидарност, който да финансира операциите за възстановяване.

Резултатите от работата на организациите, с които си партнира ЕС, от врата на врата, дават на някои повод за надежда. Големият процент безработни и деца извън училище обаче показва, че усилията едва предстоят.

Икономическите трудности пред сирийците се усещат далеч преди 6 февруари 2023 г. Проучването "Сирийски барометър" на авторитетния изследовател Мурат Ердоган за 2022 г. сочеше, че намалява делът на хора с редовни работни доходи; "на парче", от ден за ден, полагат труд 33.6% от заявилите, че работят, през 2019 г., и 60.5% - през 2021-ва. Обратно, трайно наети са 50.2% през 2019 г. и 25 на сто - през 2021-ва.

От няколко години инфлацията поставя всеки желаещ да помогне на Турция пред още едно изпитание. ЕС и (отделно) държавите членки финансират и проекта Emergency Social Safety Net (ESSN) чрез специални дебитни карти, по които се предоставя месечна помощ, за да могат живеещи извън формални лагери (основно сирийци) да покриват нуждите си. Проектът с бюджет над 2 млрд. евро предхожда земетресението и опитва да се нагажда към инфлацията: 120 лири на човек през 2019 г., 155 - през 2021-ва, 300 - през 2023-та, макар трудно да може да се нагажда към курса на лирата - 6 лири за евро в началото на 2019 г., 33 лири към момента. Отделна е програма за финансова подкрепа заедно с УНИЦЕФ за семейства, които ходят на училище.

Земетресението само рязко задълбочи кризата. То откъсна сирийците от общностите, в които намираха работни места. Плановете на турските власти да прехвърлят обитателите на "неформалните" лагери към "формални" задълбочават тенденцията. Лагерът "Акпънар" в Адъяман, затворен през 2019 г. (когато повечето сирийци бяха в градовете), бе отворен отново. Транспортът от и до него изисква време.

В "Акпънар" другия месец отварят училища с капацитет да приемат 800-900 души и детска градина. Те ще объркат плановете на много семейства, чиито деца вече се интегрират в образователната система. Според организацията Gökkuşağı Derneği ("Асоциацията на дъгата") 413 от 804 училища в провинция Адъяман са повредени към момента, година по-късно. Общо 55 са напълно неизползваеми.

Липсва гимназия. На гимназистите с прекъснато обучение и бъдещи работещи лагерът не може да предложи работа. Благодарение на "Гьоккушаъ" и международния им партньор, германската фондация GIZ, обаче може да им подаде ръка.

В малка стая цари оживление: дузина момичета и млади жени се учат да правят прически и да боядисват.

Общо 24 учещи - бежанци от лагера - посещават курсовете по фризьорство, част от проект на "Гьоккушаъ", финансиран от ЕCHO. Някои идват пет пъти седмично. Разделени са на две групи: сутрешна и следобедна, всяка по четири часа. Учителят идва от център за квалификации.

Gökkuşağı, партньорът на германската неправителствена организация GIZ, предлага курсове по турски и професионално обучение, консултации по правни въпроси и срещу насилие по полов признак, психосоциални консултации.

Преминаването през курса, общо над 250 часа, им носи сертификат, с който могат да отворят собствен салон, да работят при други фризьори или - ако нямат такава възможност - поне да приемат клиенти у дома си.

Рано е да се каже дали програмата дава резултати. Тя започва едва през есента. Докато курсистките живеят в лагера и те са изолирани от градските общности, работните възможности за тях ще са по-малко.

Въпреки това участничките вече знаят какви други курсове биха искали. "Най-важен е шивашкият курс", казват няколко от момичетата. Все пак след тях едно се обажда: "Рисуване."

Такива курсове не са удобни за всички. Реджа ас Сейд идва от Идлиб през 2014 г.; съпругът ѝ остава в сирийски затвор. "Земетресението започна сутринта. Спяхме и ни изненада. Три дни бяхме на улицата, след това - в университет, в кола, опитахме да си уредим малка палатка", разказва. "Един от съседите ни има кола, сложих децата там." Синът ѝ, който тъкмо ще навърши пълнолетие, към този момент губи работата си.

След три-четири месеца при чичо в лагер в малко градче в провинция Адъяман - някога правителствено помещение - тя се връща в Адъяман. "Бежанците бяха преместени другаде, далеч от центъра на града. Върнах се, търсех къща."

Някога тя работи в Турция като шивач, но дългите часове, в които е превита, носят и на Реджа болки в гърба. "Взех сина си да ми помага. Започна на 15. Днес той работи, а освен това имаме ESSN. Вземаме го всеки месец."

И Реджа получава обаждане от ООН, за да потвърди, че молбата за убежище в европейска страна е получена; тя очаква срещата си.

За разлика от повечето събеседници сред сирийските бежанци, Реджа има точна представа за разходите си. Синът ѝ взема 11500 турски лири (към момента 347 евро); тя взема 1800 (60 евро) от помощи през Червения полумесец. Наемът излиза около 4500 лири, 300 - електричество, още 300 - други услуги. "Останалото опитваме да харчим само за най-нужното." С други думи, семейството разполага с около 250 евро на месец, когато плати наем и сметки.

Преди труса наемът на семейството е средно 600 евро, казва Реджа.

Реджа търси друго решение. На 39 години, тя все още е готова да се преквалифицира. Иска да посещава курсове, например фризьорски, но ѝ е трудно да го прави пет дни седмично, цяла сутрин или цял следобед, тъй като е нужна на децата и другите си роднини у дома.

Тези на организираните от Gökkuşağı Derneği в контейнерния лагер "Акпънар" са с продължителност половин ден. Реджа обаче живее в Адъяман, на десетки км от лагера; толкова дълго пътуване ще е трудно без собствен автомобил, без собствени финанси.

Много сирийци, подобно на Реджа, не искат да се задържат в лагерите. За част от семействата им обаче възможностите децата да продължат образованието са още по-ограничени, отколкото в "Акпънар".

За това разказаха и представители на УНИЦЕФ и партньора им, Асоциацията за солидарност с търсещи убежище и мигранти (ASAM), на среща с европейските медии. По техни данни, сред 1.8 млн. деца от близо 4 млн. бежанци и мигранти:

Това са данните за цяла Турция. След земетресението общо 350 хил. деца на бежанци и мигранти са със затруднен достъп до образование. Случаите на детски труд и другите изброени проблеми зачестяват след земетресението, оставило много възрастни без работа. Проблемът обаче предхожда труса.

Екипи на организациите чукат от врата на врата, предлагат начална помощ са превод и транспорт, с учебни пособия и координация с местните и национални власти.

Когато Али пристига в Нурдаъ от Килис през 2013 г., едва ли очаква, че големият му син ще работи на 11-годишна възраст. в Сирия Али работи сезонно в строителството и земеделието. В Турция година работи във ферма и наема къща. Преминава в строителството. развива болки в кръста и стомаха, след това - херния; не може да упражнява труд като преди. Синът му Джума, още преди земетресението, започва работа в сладкарница; спира да ходи на училище.

ASAM и УНИЦЕФ, за които училищната подкрепа е една от финансираните от ЕС програми, се свързват с Али. Обясняват му, че е незаконно Джума да работи, помагат на дъщеря му Ханан, която има проблеми със слуха и е подлагана на тормоз от съучениците, да се върне на училище. Помагат и на днамата с училищни пособия.

Тези проблеми са от преди земетресението. След него не само Джума и Ханан, а и останалите две деца в училищна възраст в семейството остават без възможност да посещават училище, след като къщата, в която живеят под наем в Нурдаъ, е силно повредена в земетресението, а те я напускат.

В деня на срещата с европейските медии всички деца са на масата, защото е междусрочна ваканция. Али и семейството му са двора на същата къща, чийто първи етаж наемат преди години: ASAM намира работещо училище недалеч, което децата могат да посещават.

Езиковата бариера е проблем за част от децата на сирийците, но не и в този квартал на Нурдаъ, в която живеят предимно турци. Такива са предимно и съучениците и приятелите им. "Отиваме на училище, чакаме учителя, той идва, отваряме си книгите, започваме да пишем", казва 12-годишният Джума. "Учим, почиваме, връщаме се към уроците. Учим отново. Прибираме се и пак учим."

Джума чува въпроса как изглежда денят му на арабски, но отговаря на турски. Малко преди тов, попитан какво му харесва най-много в училище, също отговаря: "Турски." Другите деца около масата се усмихват. Някои от тях казват: "Всичко."

Знае ли Джума, след година в света на въдрастните, какво иска да рабоботи, като порасне. "Доктор", отговаря бързо. Още двама искат да са доктори, едното от момичетата - учител.