Полша, Франция и Германия обединяват сили срещу руската дезинформация

Полша, Франция и Германия обединяват сили срещу руската дезинформация

Аналена Бербок и Стефан Сежурн с министрите на външните работи на Нидерландия и Испания Ханке Слот и Хосе Манюел Алварес Буено по време на Съвета по външни работи на ЕС на 21 януари 2024 г.
European Union
Аналена Бербок и Стефан Сежурн с министрите на външните работи на Нидерландия и Испания Ханке Слот и Хосе Манюел Алварес Буено по време на Съвета по външни работи на ЕС на 21 януари 2024 г.
Ново сътрудничество срещу руските дезинформационни операции ще бъде представено на срещата в понеделник (12 февруари) на страните от Ваймарския триъгълник - Полша, Франция и Германия, предаде полското обществено радио Polskie Radio, позовавайки се на външния министър на Франция Стефан Сежурн.
В интервю за всекидневника Ouest-France, полската Gazeta Wyborcza и германския Frankfurter Allgemeine Zeitung, публикувано в събота, 10 февруари, Сежурн обяснява как Франция, Германия и Полша са станали "жертви на една и съща дестабилизираща стратегия" и затова в понеделник (12 февруари) трите страни ще обявяват "ново сътрудничество срещу дезинформацията и руските информационни атаки".
"Четири месеца преди европейските избори през юни 2024 г. Сежурн е разтревожен от възхода на националистите, което според него създава риск от "всеобщ Брекзит", пише Ouest-France.
Редица изследвания върху факторите, довели до излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, хвърлят светлина върху естеството и влиянието на провежданите преди и по време на референдума за Брекзит дезинформационни кампании, давайки основание да се предположи, че въздействието им върху обществените нагласи не трябва да се подценява.
В доклад от февруари 2019 г. Службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент например изтъкна видимостта на дезинформацията като инструмент за подкопаване на демокрациите, разпознат като глобално предизвикателство по време на референдума. В него се отбелязва, че употребата на този инструмент за тази цел се е увеличила "в контекста на руска хибридна война срещу Украйна".
Миналата седмица френското външно министерство привика руския посланик в Париж Алексей Мешков поради нарастващата руска дезинформация срещу Франция, която през последните седмици бе разтърсена от фермерските протести.
"Ще разкрием прозрачно пред обществеността инструментите за тази дезинформация. Ще разкрием и подкрепим с доказателства атаките, които се извършват", каза Сежурн
Той също така добави, че всички страни от ЕС са мишени на руска дезинформация, която цели да дестабилизира и разделя общественото мнение сред държавите членки на блока.
В понеделник шефът на външното министерство на Полша Радослав Сикорски пътува до Париж заедно с премиера Доналд Туск. Очаква се Сикорски да се срещне със своите френски и германски колеги Стефан Сежурн и Аналена Бербок, за да обсъдят увеличената подкрепа за Украйна и ситуацията в Близкия изток.
През лятото на 1991 година външните министри на Германия, Франция и Полша по това време - Ханс-Дитрих Геншер, Ролан Дюма и Кшиштоф Скубишевски ,се срещат във Ваймар - и слагат началото на т.нар. Ваймарски триъгълник. В декларация от десет точки, която тримата подписват, е изложена общата им визия за отговорността на тези страни за общоевропейското бъдеще.
В края на януари Институтът за иновативно управление с подкрепата на Черноморския доверителен фонд на Германския фонд "Маршал" на САЩ (GMF) публикува доклад, озаглавен "Разкриване на руското влияние в Европа: Прозрения от Германия, Франция, Италия и Украйна".
Основната теза, върху която е разгърнато изследването, е, че внимателно калкулираното използване на пропаганда е било основен елемент в руската подготвителна стратегия, приложена непосредствено преди нахлуването в Украйна. Анализът на тази стратегия, изложен в доклада, се фокусира върху това как Русия е създала и популяризирала истории (наративи), които оправдават и подготвят почвата за действията ѝ в Украйна.
Изследването прави дисекция на кремълската пропагандна машина, използвана за упражняване на значително влияние върху тези четири общества чрез разгръщане на обширни кампании за дезинформация, предназначени да засилят поляризацията и да подкопаят демократичния дискурс - постоянна характеристика на пропагандната стратегия на Москва. Направен е изводът, че това, което отличава руските действия, е тяхното ефективно адаптиране към уникалните ситуации в тези страни:
Кремъл стратегически използва специфичните обществени контексти в Германия, Франция, Италия и Украйна, за да увеличи максимално въздействието на своите разкази, демонстрирайки преднамерен и целенасочен подход за постигане на своите политически цели.