Зад кадър: Номинираният за "Оскар" Мстислав Чернов за "20 дни в Мариупол" (видео)
На 10 февруари режисьорът на филма "20 дни в Мариупол" Мстислав Чернов получи награда от Гилдията на режисьорите на Америка в категорията изключителни режисьорски постижения в документален филм.
Документалният филм описва историята на града, превърнал се в един от символите на руската агресия в Украйна след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Екип от репортери на "Асошиейтед прес" (AP), включително режисьорът Мстислав Чернов, фотографът Евгений Малолетка и продуцентът Василиса Степаненко, прекарват 20 дни в заснемане на града, обсаден от руски войски, и разговори с някои от неговите жители. Тримата са последните международни журналисти в Мариупол, когато руските войски атакуват града.
Наградите на Гилдията на режисьорите на Америка се връчват ежегодно от 1948 г. насам и, както отбелязва специализираното издание за кино "Дедлайн", често предопределят бъдещите носители на наградите на Американската филмова академия. В цялата история на наградата, която има 76 издания, само осем пъти нейните носители не са успявали да спечелят "Оскар" за най-добър режисьор.
През февруари 2022 г. руските сили започнаха да бомбардират украинския град Мариупол в Югоизточна Украйна, разположен на северното крайбрежие на Азовско море в Донецка област. Малък екип от украински журналисти, работещи за AP, стават свидетели на последвалите ужаси в хода на обсадата на града, сравнявани от украински и американски официални лица с блокадата (обсадата) на Ленинград от Втората световна война. Те рискуват живота си, за да документират първите дни на войната: умиращи деца, погребването на тела в масови гробове, бомбардирането на родилен дом, хора, които плячкосват магазини за храна.
Филмът "20 дни в Мариупол" влезе в дългия списък на Британските филмови награди
След мъчително бягство от обсадения Мариупол Чернов, разполагайки с над 30 часа материал, решава да превърне заснетото от неговия екип в пълнометражен документален филм, даващ контекст на случилото се и непосредствен достъп до човешкото преживяване и цена на войната, които кратките видеорепортажи не могат да уловят. "20 дни в Мариупол" е с продължителност 95 минути.
В серията интервюта, поместени по-долу, роденият в Харков Чернов разказва за собственото си преживяване от времето, което прекарва в Мариупол - като украинец, журналист и режисьор, събирайки материал за филма. За жестокостта, на която става свидетел, и за историите, които хората разказват пред камерата му. За тяхната човечност и жертвоготовност, помагайки на него и екипа му. За процеса по монтирането и завършването му и за травмата - на хората, чиито преживявания е документирал, и неговата собствена. За реакциите след представянето му. За това каква роля би могъл да изиграе за повишаване на осведомеността на хората и за надеждата му, че би могъл да служи и като своеобразен мемориал на хилядите, чийто живот е бил отнет.
В разговор с аудиторията на прожекция на филма в Украинския институт в Лондон през септември 2023 г. Чернов - спрял отстрани на пътя, докато шофира в Донбас - отговаря на въпроса дали би искал руските цивилни да бъдат задължени да го изгледат след победата на Украйна в Русия по германския пример след Втората световна война, когато германски цивилни са били принудени да отидат в кината и да гледат документални кадри за стореното от режима на Хитлер:
"Четох за това и, хм, като журналист бих ви казал "не". Не бих искал да карам никого да гледа каквото и да е, нищо добро не излиза от това. Това, което искам, е да е достъпен за онези, които искат да го гледат - може би не сега, може би по-късно, но искам да е там за хората, които искат да знаят повече. Така че аз лично не бих искал никой да бъде принуждаван да го гледа. Но мога да ви кажа, че съм сигурен, че много украинци биха (искали) - чувам го през цялото от хора от публиката - че те (руснаците) трябва да бъдат заставени да го гледат. Така че ще оставя решението да бъде взето от моите сънародници."
"Мисля, че в момента се осъзнава напълно, че днес това е една от най-важните истории в света и че тя трябва да бъде представена нюансирано и трябва да направим всичко, за да сме сигурни, че сме казали на всички какво се случва в момента. Просто мисля, че докато вървим напред - и това отново е общо разбиране между тези на място и редакторите в редакциите, че точно сега трябва да разказваме по-дълги, по-изчерпателни и по-дълбоки истории, които помагат на международната публиката да разбере не само какво се случва в този конкретен ден, но и причините за това и възможните последствия. Така че да представим на публиката по-широка картина", обяснява режисьорът на филма, отговаряйки на въпрос на колега журналист и сънародник от Би Би Си.
"Този филм всъщност е част от това усилие - да се даде по-всеобхватна, по-широка контекстуална история - отчасти защото това е, което е необходимо сега, и също отчасти защото с всички фалшиви новини, с цялото погрешно тълкуване - защото ние живеем в епоха на погрешно тълкуване, не просто на фалшиви новини, но погрешно тълкуване - даването на повече контекст на зрителите, на читателите на новини помага на хората да не се поддадат на погрешно тълкуване на това, което виждат."
Защо екипът е решил да остане в Мариупол, когато почти всички останали са напуснали града?
"Това е просто съзнателно журналистическо решение, което взимате и след това просто се придържате към решението си, докато можете да работите", казва в интервю за WTTW (Window to the World) Мтсислав Чернов. "Разбирам защо много голяма част от международната преса беше напуснала (града) в този момент. Някои не искаха да останат в капан в града, а някои смятаха, че Киев ще бъде основната битка... Просто решихме да продължим да правим това, което бяхме започнали. И това, предполагам, беше правилното решение.
Чувствахме се виновни, че си тръгнахме. Чувствахме, че трябва да направим повече.
Все още ме изненадва, че в град с 500 000 души бяха останали само трима журналисти, които да отразяват случващото се. Но предполагам, че това е просто лош късмет. Мантас Кведаравичус - литовският режисьор на документален филм, също беше в града по същото време с нас. За съжаление той се опита да напусне известно време след нашето заминаване и беше хванат от руснаци и екзекутиран. Така че това щеше да се случи и с нас."
"20 дни в Мариупол" е достъпен за гледане от Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Литва, Латвия, Естония и Русия в стрийминг платформата VotVot.
Кадри на фотографа Евгений Малолетка от фонда на AP, направени по време на заснемането на филма, са достъпни за свободно ползване в официалната платформа war.ukraine.ua.
