Геополитическият и икономическият оптимизъм от десетилетията след края на студената война преди повече от 30 години изчезнаха. Впечатляващите постижения - в абсолютни измерения - в забогатяването и сигурността не са разпределени равномерно по света и това доведе до разочарование от статуквото.

Днес растат геополитическото напрежение и икономическата несигурност, значителна част от населението от Г-7 не вярват, че след 10 години страните им ще са по-богати и по-защитени, и в резултат правителствата им преосмислят международните си ангажименти и съюзи. Но този процес на "намаляване на риска" чрез фокусиране върху слабостите от обвързване със съюзници, а не върху сътрудничеството с тях, може да доведе света до ситуация на раздробяване, в която всички губят (loos-loose).

Това са едни от основните изводи и предупреждения в годишния доклад на Мюнхенската конференция за сигурност, която ще се проведе в края на тази седмица. Той бе разпространен днес и показва растящ песимизъм в демократичните държави и очакване за по-дръзки автокрации, опитващи се със сила да очертаят собствени сфери на влияние. В такава ситуация Украйна рискува да изгуби най-много, защото на карта са заложени независимостта и оцеляването ѝ като държава.

Трансатлантическите партньори трябва да намерят баланс между конкуренцията за относителни печалби лично за себе си и сътрудничеството за реализиране на абсолютни ползи за всички, продължават авторите. Те трябва да съхранят основаното на доверие сътрудничество между еднакво мислещи демокрации,

докато се опитват да въведат рамки за конкуренция с въздигащи се автокрации и изграждане на нови

глобални партньорства, които осигуряват по-приобщаващи ползи.

В Индекса за рисковете, който организаторите публикуват за десета поредна година, се вижда, че Русия е слязла за последните 12 месеца от челното място на четвърто. Преди нея като основни рискове са посочени

С цели 17 места нагоре (от 22 до 5) се е изкачил радикалният ислямски тероризъм, докато веднага под него е промяната в климата. Със седем места нагоре се е изкачил рискът, идващ от масовата миграция, предизвикана от войни или климатични промени. Икономическа или финансова криза е слязла спрямо миналогодишния доклад със седем места до позиция 8, но кампаниите за дезинформация от противници се е изкачила от 15-о на 9-то място. Водещата десетка на рисковете в оценката, изработена чрез допитвания през октомври и ноември 2023 г., приключва с тези, които идват от растящото неравенство.

Драстично са намалели рисковете, идващи от пандемията от коронавирус - от пето място през ноември 2021 г. на 30-о две години по-късно. Видимо спадане на напрежението има също за заплахата от употреба на ядрено или химическо оръжие от агресор, прекъсване на енергийните доставки и недостиг на храни.

Но се е завърнал рискът от разделението между западните страни и институции (от 23 място в доклада от миналата година но 19-о място сега) и не намаляват опасностите от политическото разделение и поляризация в обществото (16-о място).

Руската агресия от 24 февруари 2022 г. унищожи визията на Европа, че с резервирана позиция за разширяването на НАТО и съюза на изток "може да има споделеното съседство като място, в което страните биха могли да се ангажират с рамки, ръководени както от ЕС, така и от Русия". Сега се признава, че в тази "сива зона" трябва "да се добави цвят" и разширяването представлява "геостратегическа инвестиция" с висок приоритет.

Но въпреки заявленията "за извеждане на Източна Европа от сивата зона не е ясно колко бързо ще се случи това и дали трансатлантическите партньори са готови да платят цената", пише още в доклада.

Мюнхенският индекс за сигурност регистрира зараждане на "умора от Украйна" с намаляваща обществена подкрепа в Г-7 за предоставяне на допълнителна помощ на Украйна, доставка на тежки оръжия или налагане на допълнителни санкции срещу Русия". Но авторите напомнят, че докато се бави одобряването на нови пакети военна помощ за Украйна, дори сегашното ѝ ниво е недостатъчно да ѝ помогне да спечели войната. Разширяването на ЕС и НАТО също се оспорва от страни като Унгария.

Така сивата зона на Източна Европа придобива различни нюанси, но обещанието да се свие ще трябва да бъде подкрепено политически, финансово и военно, казват авторите. Според тях Русия си е изградила нещо като микроимперия, обхващаща Беларус, откъсналите се с руска помощ от грузинската държава Абхазия и Южна Осетия, молдовското Приднестровие, силно влияние в Сърбия и в страни от Западните Балкани.

От ЕС и НАТО зависи за свият тази сива зона, като подкрепят тази държави към членство в двете организации.

Но преди всичко членовете на ЕС и НАТО трябва да удвоят своята финансова и военна подкрепа за Украйна, защото руска победа би била катастрофална не само за Украйна. Една калена в сражения Русия с икономика, поставена на военни релси, ще се превъоръжи бързо и ще търси следващата жертва.

Никой в Европа няма да бъде в безопасност от руската агресия и хибридна война във време на нарастващи съмнения за бъдещето на чадъра за сигурност на САЩ. Една руска победа също би създала опасен прецедент за конфликти извън Европа, показвайки, че вече не съществува неприкосновеността на границите и че агресията и военните престъпления си струват, посочва докладът на Мюнхенската конференция.