В разговорите за дезинформацията онлайн и заплахите за демокрацията в светлината на изборите на много места по света през 2024 г. изфабрикуваното с помощта на изкуствен интелект съдържание често излиза на преден план като най-голяма опасност. Нов доклад от Нюйоркския университет, представящ изводите от изследване на цифровата среда обаче установява, че най-голямата опасност остава добре позната: социалните медии.

Ден преди публикуването му авторите на доклада от Центъра за бизнес и човешки права "Стърн" на Нюйоркския университет са го споделили с екипа на технологичните редактори на "Вашингтон пост" The Tech 202. Уил Оремус обобщава констатациите в публикация, която излиза днес, 14 февруари, когато самият доклад също вече е достъпен.

Три години след бунта на 6 януари и една година след насилието в Бразилия на 8 януари, големите компании, управляващи онлайн платформи като "Мета", "Гугъл" и "Екс" до голяма степен не са успели да коригират системните проблеми, допринесли за тези събития, отбелязва Оремус, позовавайки се на доклада.

Въз основа на преглед на научна литература, новинарско съдържание, свързано с темата, и интервюта с дузина настоящи и бивши служители в компании за социални медии, докладът има за цел да каталогизира различните начини, по които онлайн инструменти и платформи могат да бъдат използвани за подкопаване на изборите в САЩ през 2024 г. и други предстоящи избори по света. Той идентифицира генерираните от ИИ дълбочинни фалшификати като все по-проблематичен вектор за пропаганда и измама.

Но "по-същественият проблем е друг", каза водещият автор Пол Барет: а именно, че социалните мрежи все още са предназначени да разпространяват информация от всякакъв вид бързо, надалеч и широко - и има признаци, че дезертират от ангажиментите си да защитават публичния дискурс чрез елиминиране на дезинформация, докато това, което трябва да правят, е да удвоят тези усилия.

Най-яркият пример (за това поведение) е "Екс", където Илон Мъск съкрати работната сила, разпусна екипа за интегритет на изборите и възстанови профили, забранени преди това за реч на омразата и прокарване на недоказуеми твърдения, казва се в доклада. В същото време Мъск спомогна за инсталирането в съзнанието на хората на подозрения относно модерирането на съдържанието, представяйки усилията на "Туитър" и други технологични компании за идентифициране и премахване на неистини, свързани с изборите, като част от либералните усилия за цензуриране на речта. Оремус е потърсил "Екс" за коментар, но не е получил такъв.

Действията на Мъск, съчетани със съкращения на работната сила в цялата индустрия и водени от републиканците изслушвания и съдебни дела, насочени към спиране на координацията между платформите и правителството, свалиха летвата за конкурентни платформи за социални медии, изтъква Барет. Същевременно вътре в големите платформи, изглежда, се е натрупал един вид "колективен фатализъм" относно неспособността им да успокоят критиците, независимо какво правят, казва още изследователят.

По отношение на "Мета", която притежава "Фейсбук" и "Инстаграм" - две от социално-медийните платформи с най-много потребители в света и в България - в доклада се отбелязва, че докато компанията запазва голяма работна сила за модериране на съдържание според индустриалните стандарти и продължава да налага политики относно намесата в изборите, достъпът на Доналд Тръмп до профила му е бил възстановен, и правилата като цяло са разхлабени, позволявайки на политическите реклами да поставят под въпрос легитимността на изборите през 2020 г.

В него са цитирани и медийни публикации от 2022 г., в които се твърди, че на фона на съкращенията на общо 21 хил. служители, екип на компанията за управление на рисковете по време на избори е намалял от 300 служители на 60, а изпълнителният директор Марк Зукърбърг е спрял да се среща редовно с тях. В отговор на това представяне на компанията говорителят на "Мета" Кори Чамблис отбеляза, че възстановяването на Тръмп е било съпътствано с нови ограничения, както и че според изчисленията на "Мета" по-малко от 3% от съдържанието на емисиите на потребителите на "Фейсбук" е политическо.

YouTube също възстанови канала на Тръмп и отмени политиката за премахване на видеоклипове, които поставят под въпрос резултатите от 2020 г., въпреки че все още ги демонетизира. Що се отнася до TikTok, към която преди няколко дни се присъедини и настоящият президент на САЩ Джо Байдън, в доклада се отбелязва, че докато платформата е станала по-влиятелна в политиката от 2020 г. насам, не е ясно как точно ще се прояви това влияние. Барет оценява като изрядни политиките на TikTok, но изразява опасения, че дезинформацията, разпространявана във видеоформат, е по-трудна за модериране в мащаб от текст или изображения. Освен това все така валидни са въпросите относно връзките на приложението с китайската компания ByteDance, която го притежава, и китайското правителство.

Докладът съдържа и препоръки, които "няма да са изненада за никого, ако се е заслушвал в критиците на социалните медии през последните пет години", пише Оремус. Сред тях са:

Барет признава, че компаниите може да не са склонни да се вслушат в тези призиви в настоящия климат, но казва, че независимо от това "краката им трябва да бъдат държани в огъня".

Докладът представя препоръки и към правителството, включително за укрепване на защитата на служителите, заети в провеждането на изборите, които все по-често се сблъскват с тормоз и заплахи с насилие както онлайн, така и офлайн.

Аника Колиър Навароли - бивш служител по политиката в "Туитър", превърнал се в информатор, която понастоящем е старши сътрудник в Центъра за цифрова журналистика на Колумбия, казва, че един от нейните "кошмарни сценарии" е "ноемврийска изненада", в която операция за чуждестранно влияние използва генерирано от ИИ съдържание, за да въвлече хората в заблуда точно преди президентските избори в САЩ. По-лек сценарий е просто "преиграване на ситуацията" от 6 януари и 8 януари, използвайки неуспеха на платформите да се адаптират по смислен начин оттогава насам.