Отрезвяващо. Така оцени изказването на Хилари Клинтън главният редактор на "Икономист" Зани Минтън Бедоус, която модерира панелна дискусия с участието на 67-ия държавен секретар на САЩ - бивш сенатор от щата Ню Йорк и кандидатът на Демократическата партия за президент на САЩ на изборите през 2016 г., българския премиер Николай Денков, президента на Чехия Петър Павел и министър-председателите на Естония, Белгия и Дания - Кая Калас, Александър де Кро и Мете Фредериксен в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.

Публикуваме част от първото изказване на Клинтън в тази дискусия, в която тя получава думата след встъпителните думи на всички останали, включително на българския премиер, който още в началото отбелязва, че "ние имаме тези исторически и културни връзки, за да разберем може би по-добре какво се случва там".

Денков казва, че една от мисиите, които е приел, е "да обясня на хората (в България), че историческите връзки не ни помагат в тази ситуация, защото опасността е там и не трябва да стоим с широко затворени очи. Точно обратното, заявява Денков - "трябва да се отворят очите на всеки гражданин в Европа, за да разбере, че животът, който имаме и искаме да имаме в безопасност, може да изчезне, както се е случвало много пъти в историята".

В своето първо изказване в рамките на дискусията Клинтън говори за трите пространства на войната, която Русия води в Украйна, и прави директна връзка с казаното от Денков за предизвикателството, което той очертава, говорейки за публичния дебат в България.

Тя подчертава историческото значение на изявленията на министър-председателите относно ситуацията в Украйна и колко е важно да се вземат сериозно заплахите, отправени от Доналд Тръмп, особено намеренията му да изтегли Съединените щати от НАТО и потенциала му да стане авторитарен лидер, ако му се удаде възможност. И призовава за продължаване на бдителността и действия от страна на Европа, за да отговори на собствените си нужди за сигурност.

Гледайки към Украйна в момента, трябва да гледаме към бойното пространство, киберпространството и пространството в главите ни.

Бойното поле се нуждае, както каза министър-председателят Фредериксен, от по-голяма скорост и по-голям мащаб. Така че намирането на тези боеприпаси навсякъде, където могат да бъдат намерени, спирането на доставките до други, за да бъдат изпратени на Украйна, търсенето на нови производствени мощности, работата с Украйна за увеличаване на вътрешния капацитет - всичко това трябва да бъде направено.

Също така трябва да се проумее, че каквито и причини да е имало първоначално да се задържа артилерия с по-голям обсег и повече въздушна подкрепа, вече по никакъв начин не е адекватно на бойното пространство, за бъдещето на този конфликт и за това какво означава той за всички нас. Така че каквото и колебание да имаше досега, мисля, че реалността трябва да го е преодоляла и трябва да направим много повече, много по-бързо. Убедена съм, че това е вярно и за Съединените щати.

Знаете ли, виждам някои хора, с които имах привилегията да работя в администрацията на Обама, като бившия генерал Петреъс тук, и мисля, че част от нашето послание трябва да бъде към собственото ни правителство: бъдете по-изобретателни, ускорете подготовката и изпълнението на всичко, които в момента се разработва, защото част от проблема е в забавянето между приемането на законодателството, настройването и действителния резултат.

Киберпространството. Вече се разбира, че то вече също е бойно поле и трябва да бъдем много по-изобретателни. Украинците бяха изключително изобретателни, но трябва да им се окаже много повече помощ.

Остава пространството на главата. Мисля, че е абсолютно важно да бъдем реалисти и може би да преминем от прекалено оптимистично към по-малко оптимистично мислене, но по никакъв начин да не отстъпваме това пространство в главата, където трябва да свършим много по-добра работа, за да се убедим, убеждавайки нашите държави, нашите правителства, че трябва да застанем до Украйна и да се уверим, че тя ще спечели.

И ще бъде изключително важно да направим това по редица начини, включително не само действия на правителството и реторика, но и да бъдем по-умни относно аспекта на въздействието, който е част от този продължаващ конфликт.

Ще завърша, като кажа, че Русия е майстор на активните мероприятия от много дълго време. Нейната пропаганда беше доста успешна през последните години на редица арени, една от които познавам много добре.

И мисля, че е важно да признаем, че не можем просто да приемем, че това е област, в която те ще доминират, без да водим битка за нея. А ние дори не сме на една и съща арена; те оказват влияние върху Африка, Азия, Латинска Америка. Посланието им за какво е тази война, кой е агресорът, какви са последствията, остава без отговор и се води предимно в социалните мрежи.

И накрая - току-що видях анализ на съдържанието в TikTok, а не забравяйте, че китайското правителство с лекота оказва въздействие върху TikTok. Така че те може да не предоставят толкова много физически ресурс, но със сигурност осигуряват (ресурс под формата на) интелектуално влияние. Ако погледнете и анализирате съдържанието на TikTok - то е в съотношение около 50 към 1 про- спрямо анти-Русия. Къде се намираме? Какво правим? Защо не сме ангажирани в това бойно пространство, това киберпространство, това пространство в главата?

Така че мисля, че европейските лидери наистина се активизираха, и мисля, че в крайна сметка Камарата на представителите на САЩ също ще го направи. Но ни предстои дълго изпитание.

А що се отнася Доналд Тръмп, очевидната нагласа, която трябва да имате, е: приемете буквално и сериозно, това което казва. Той мисли това, което казва. Хората не го приеха буквално и сериозно през 2016 г. Сега той ни казва какво възнамерява да прави, а хората, които си мислят, че могат да се правят, че не съществува и да го изтикват като проблем, който ще се реши от само себе си, живеят в една алтернативна реалност.

Ако му се даде възможност, той ще направи всичко възможно, за да се превърне в абсолютен авторитарен лидер, и ще ни извади от НАТО, въпреки че Конгресът прие резолюция, в която се казва, че това не може да стане без подкрепата на Конгреса - той просто няма да финансира нашите задължения и ние може да сме там само на хартия. Така че вземете го много сериозно и продължете да правите това, което Европа трябва да свърши сама."