Приднестровието може използва т.нар. конгрес другата седмица, за да свика или организира нов референдум, с който обявяващият се за независим регион да бъде анексиран от Русия, привидно заради необходимостта да се защитят руските граждани и "сънародници" от заплахи от Молдова, НАТО или и двете.

Това казва базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) в доклад, публикуван на 22 февруари.

Приднестровието обяви независимост от Молдовската съветска социалистическа република през 1990 г.; с разпадането на СССР тя се превърна в независимост от Молдова. Кишинев изключва към момента да си върне тази територия по границата с Украйна със сила, но настоява останалите там руски сили да напуснат. Територията, над 4000 кв. км, е малко над една десета от тази на Молдова.

Конгресът на депутатите на всички нива по искане на приднестровския лидер Вадим Красноселски се свиква за 28 февруари предвид "обоснованото безпокойство от натиска от страна на Република Молдова" и нарушените права и влошаващото се социално-икономическо положение на жителите, според съобщение на сайта на държавния глава.

Въпросният референдум бе през 2006 г. и след него бе обявено, че 97 на сто от участвалите са подкрепили "влизане в състава" на Русия. За 34 години "съществуване" на непризнаното Приднестровие форумът се е събирал едва шест пъти. На втория, през 1991 г., е обявено и че властта няма да се подчинява на Кишинев, утвърдени са знаме, герб и конституция.

Политолог и бивш депутат от Приднестровието отбелязва за изданието, че събранието е "най-мощният инструмент на вътрешната политика" и че предишните събрания са довели до важни решения, витаещи във въздуха. Засега, продължава медията, е известен контекстът: напрегнатите отношения между Тираспол и Кининев покрай молдовски икономически мерки като отмяна на преференциални мита и затваряне на приднестровския сегмент от границата с Украйна.

Оценката на ISW по тази тема е, че или ще бъде свикан нов референдум, или ще се отправи призив за действия по референдума от 2006 г.

През юни 2022 г. Молдова стана кандидат за членство в Европейския съюз, а през декември 2023 г. евролидерите се съгласиха да започнат преговори. Кремъл приема тази кандидатура за неприемлива, както бе и със Споразумението за асоцииране на Украйна през 2014 г., продължава ISW, имайки предвид и решението на Виктор Янукович да се откаже от него и последвалата революция (наричана в Москва "преврат"), отворила пътя и за пълномащабната инвазия.

Припомня и че президентът Владимир Путин включва земите на днешна Молдова в дефиницията си "руски свят" и че аргументът за "защита на съотечествениците" се използваше и при нахлуването в Украйна.

В конкретния случай Кремъл иска да осуети присъединителния процес на Молдова чрез Приднестровието, може би да го използва за хибридни операции и да дестабилизира района, като предизвика криза на югоизточния фланг на НАТО. Тези цели, продължава ISW, са съвместими помежду си.

Моделът на действие изглежда ясно очертан. На 7 февруари известният проруски бизнесмен Илан Шор, осъден и избягал от Молдова, се срещна с председателя на комисията към Думата по въпросите на Общността на независимите държави, евразийската интеграция и отношенията със сънародниците в чужбина Леонид Калашников.

Двамата обсъдиха негативния ефект на "коалективния Запад" върху живота на "обикновените граждани в Молдова", а Шор заговори за Евразийската икономическа общност като единствено спасение на Молдова, продължава ISW, като добавя: и двамата са известни с това, че Кремъл ги "задейства" за специални задачи. Калашников бе важен в политическия театър около признаването на "народните републики" в Донецк и Луганск преди войната. За Шор, признат за виновен през 2017 г. за кражбата на 1 млрд. долара от молдовските банки, не се дава такъв пример, но политическата му дейност е проруска, включително протестите с наглед икономически искания в Молдова през първата зима от войната в Украйна.

Кремъл все повече говори за руснаците "съотечествениците в чужбина" в Приднестровието, които трябва да бъдат пазени. В Приднестровието вече са раздадени над 200 хил. руски паспорта, а външното министерство каза на 10 януари 2024 г., че е извикан руският посланик в знак на протест срещу "недружелюбни действия" на Молдова, включително "политически мотивираното преследване на руски и рускоезични медии" и "дискриминация срещу руски граждани, които влизат в Молдова".

Приднестровието от своя страна иска руска помощ срещу предполагаеми заплахи от "НАТО и тероризъм": например през май 2023 г. бе поискано увеличаване на броя на руските "миротворци", малко след действията на прокуратурата в Кишинев срещу партия "Шор" на споменатия Илан Шор. Министерството на държавната сигурност твърдеше през януари, че молдовските спецчасти обучават "бойни групи" за действия срещу Приднестровието и приднестровски длъжностни лица. При това, продължава ISW, изброявайки и други мними инциденти и намерения, Министерството на държавната сигурност често се възприема като отдел на Федералната служба за сигурност (ФСБ), която вероятно получава заповеди директно от Москва.

Президентът Мая Санду не е коментирала възможните провокации. Санду е с подчертано проевропейска ориентация и в края на миналата година заговори за референдум за членство в ЕС.

Тя каза през ноември 2023 г., че Молдова може да се стреми към първоначална евроинтеграция без Приднестровието, а може и това да ускорява хибридната война на Кремъл, смята ISW.

Управлението по реинтегриране към молдовското правителство написа във "Фейсбук", че следи ситуацията внимателно, но за момента няма основания да смята, че тя може да се влоши на регионално ниво. "Убедени сме, че Тираспол осъзнава последиците, които ще понесе в случая на немислими стъпки."