Когато в началото на 2023 г. американските власти забелязват все повече мигранти от африканска държава на над 9000 км югоизточно от границата, те са слисани: откриват, че за година струпаните на границата, макар да остават капка в морето желаещи да влязат в Съединените щати, са се увеличили десет пъти.

Година по-късно САЩ изглеждат изправени пред нарастващ мигрантски натиск отчасти заради европейските усилия да се ограничи притокът през Средиземно море. Те подтикват хиляди африканци да пътуват със самолет до Централна Америка и оттам да опитат да стигнат до САЩ.

Това сочат публикации в американски, испански и латиноамерикански медии от последните седмици в момент, когато и от двете страни на океана миграцията отново се върна в дневния ред в навечерието на избори.

Пристигането на много африканци на южната граница допринася и за напрежението в американската политика месеци преди президентските избори. Потокът мигранти - макар и да не се състои само от африканци и причината за него далеч да не е само Европа - дава от месеци аргументи на републиканците в спора им с демократите за одобряването на 61 млрд. долара помощи за Украйна.

Още в годината преди евроизборите, докато нивата на миграцията се върнаха на предпандемичните, водещите държави в ЕС и Брюксел увеличиха усилията да работят по миграционни сделки. Голямо внимание предизвика тази с Тунис, въпреки тревогите не просто за човешките права на мигрантите в момент на разраснали се ксенофобски настроения, но и на тревоги в Европа от задълбочаващите се автократични тенденции, след като президентът Кайс Сайед завзе властта през 2021 г.

Тези промени не бяха пречка за споразуменията с Брюксел и с Рим.

Миналата седмица председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен отиде още по-далеч, като предложи обновяване на партньорството с Мавритания. С нея бе испанският премиер Педро Санчес, който се изправи пред нова криза с пристигащите с лодки на Канарските острови в последните години. Някои държави, като Италия, гледаха и за възможностите да ограничат миграцията с помощта на други страни на континента: това направи Италия със споразумение с Албания, утвърдено в Тирана в четвъртък.

Африканските мигранти все повече търсят друго решение и това е САЩ. "Да се добереш до САЩ е сигурно в сравнение с това да се добереш до европейските държави и аз дойдох", казва пред "Ню Йорк таймс" 30-годишният Секуба Кейта от Гвинея. Публикацията от началото на януари говори за избиращите да пътуват със самолет до Централна Америка - Колумбия, Салвадор, Никарагуа и други. През Салвадор става все по-трудно предвид таксата, изисквана от мигранти за преминаване. Но други варианти остават.

При 2.5 млн. пресичания на границата през 2023 г. и 300 хил. обработени през декември ресурсите на границата са обтегнати и това подхранва и реториката на републиканците, а и на самия Доналд Тръмп, с чиито позиции мнозина в партията се съобразяват.

Увеличаващите се африканци наливат масло в огъня. Те често кацат в Никарагуа, чийто президент Даниел Ортега не налага ограничения, продължават към Хондурас, Гватемала и Мексико. Между януари и септември 2023 г. африканците, преминали през Хондурас, са се увеличили с шест пъти в сравнение със същия период предходната година.

И това пътуване, освен рисковано (някои разказват, че били ограбени от бандити) е скъпо: разходите, плащани преди за превеждане през граници и през опасното Средиземно море, са заменени от стойността на самолетни билети. Мавританец разказва за "Ню Йорк таймс", че взел заем от 8000 долара за това пътуване; щял да го изплати, когато започнел работа в САЩ. Много от африканците, поели по този път, за разлика от латиноамериканците, всъщност могат да намерят роднини и приятели, които да помогнат. Цитираният Секубо Кейта притежавал дори малка фабрика за перилни препарати, която продал; твърди, че ако работи в САЩ, ще се справя по-добре.

Въпреки това в последните няколко години мигрантите по пътя продължават да изплитат сложна мрежа: тези, които са по-напред по пътя, помагат на останалатите по "Уотсап", "Телеграм", инстаграм и други.

Предвид младото население на редица африкански страни, за милиони в активна възраст няма възможности за работа; те често са готови да търсят късмета си навън.

Мароко и Турция са сред водещите врати в Южното Средиземноморие към централноамериканския маршрут, кото се очерта в последните няколко години. Мароко контролира - въпреки епизодичните проблеми, свързани с двустранните връзки с Испания и тези на ниво Брюксел - морските пътища към Европа. Тя обаче не спира онези, които искат да летят законно до други страни, с които често имат безвизов режим или пък визи се получават лесно.

Голяма част от този трафик обаче минава през испанското летище "Барахас"; от него летят за Централна Америка множество сенегалци и мавританци, писа преди седмици "Ел Паис". Дни след тази публикация ЕС, Испания и Мавритания обявиха нови мерки за овладяване на миграцията срещу инвестиции и помощи за стотици милиони евро в африканската държава.

Преди това десетки хиляди сенегалци и други африканци прекосяваха по море до Канарските острови. Сега от Мадрид, Истанбул, Дакар или Казабланка могат да летят до Богота или Манагуа, столицата на Никарагуа - държава, разхлабила визовите изисквания за редица други страни или направила визите евтини.

Преди възможност бе Салвадор. Обвиняваният в автократична власт млад президент Наджиб Букеле обаче започна от октомври да таксува мигрантите от 57 държави - повечето африкански, Индия и други, като събира от тях по 1130 долара за преминаване през най-голямото летище в страната.

Формално таксата бе обявена като тарифа за поддръжка и ремонт на летището. Още тогава журналисти питаха дали таксата се въвежда по молба на САЩ. Каквато и да е причината, в последните месеци се затоплиха отношенията между Вашингтон и човека, който сам се нарича "най-готиния диктатор в света". Засиленият интерес на Китай вероятно е само един от факторите. Някои очакват и американските отношения с иначе смятания във Вашингтон за авторитарен режим на Ортега да се затоплят, макар засега САЩ да се стремят по-скоро да ограничат визите за хора, отговорни за полетите до Манагуа.

Хаосът, който само задълбочават африканците по американската граница, вероятно ще принуди имиграционните власти в САЩ да променят и класификациите си. Досега всички бяха в категория "други", но може да се наложат корекции, докато броят расте.

Стотици от тези хора вече са върнати в страните си на произход, но броят на желаещите да влязат в САЩ не спада. Когато се затвори една миграционна врата, се отваря друга. В случая на Сенегал - един от основните източници на мигранти по този маршрут - превръщането на кризата с отложените президентски избори този месец в трайна политическа нестабилност само би тласнало още жители към бягството.