Това каза съпругата на основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, Стела, пред съд в Лондон няколко дни след като най-известният критик на Кремъл Алексей Навални бе обявен за мъртъв от руските власти, а самият Асанж трябваше да се яви за последното си обжалване на искането за екстрадиция от САЩ, където той е изправен пред 17 обвинения в шпионаж.

Сравненията между Асанж и Навални са изкушаващи. След смъртта на Навални те набраха сили и почиваха на популярния похват "Какво ще кажете за" (What about...), често използван за сравнение на привидно близки казуси. Нещо повече, "мейнстрийм медиите" не давали глас на Асанж и мълчали дори след смъртта на Навални (въпреки че същите тези медии публикуваха работата на "Уикилийкс" и го превърнаха в знакова фигура на миналото десетилетие).

Прилики вероятно има, но използването им за отъждествяване на случаите на Навални и Асанж - и още повече за изобличаването на "лицемерието на Запада" и доминирания от него ред, който само се правел, че бил различен от руския и всеки друг нелиберален, е най-малкото подвеждащо. Случаите на двамата, делата срещу тях и контекстът им нямат толкова общо помежду си.

Следват няколко примера от пътя на Асандж в подкрепа на тази теза.

Нищо от казаното няма да бъде е аргумент дали Асанж трябва да бъде екстрадиран: решението е на британския съд, чиято подчиненост на нечие правителство не може да бъде доказана към настоящия момент. Асанж показа тъмното лице на американската политика, каквото има всяка политическа система на света, особено на сила от ранга на САЩ. И негови критици отбелязват, че той като всеки човек заслужава справедлив процес, какъвто на Навални бе отказан.

Припомнянето на епизоди от последните години обаче може само да покаже колко опасни са паралелите за борбата за справедливост, която Навални доказа - с цената на живота си - че въплъщава.

Тогава вестникът говори за приликата на делата им: платформа на Навални, rospil.info, публикува документи за корупцията в режима на Владимир Путин. "Руският Асанж" впрочем, подобно на основателя на "Уикилийкс", също бе критикуван приживе за много свои решения и дори почитателите му признаваха, че не е безгрешен.

Приликите свършват тук.

По това време Асанж е далеч по-известен на Запад, макар и отскоро. Преди това има, още като тийнейджър, опит в хакерските среди. През 1994 г., вече пълнолетен, получава 31 обвинения, свързани с хакерска дейност, но се споразумява със съда в Австралия и е глобен.

През 2010 г. "Уикилийкс" публикува серия изтекли документи от аналитика в армията на САЩ Челси (тогава Брадли) Манинг. Имаше записи от американски въздушни удари в Багдад, военни документи от войните в Ирак и Афганистан, 250 хил. дипломатически грами на САЩ, които поставиха американската (и част от световната) дипломация в неблагоприятна светлина.

Това не изчерпва разпространяваното от "Уикилийкс", но предизвика най-голям отзвук в глобалната аудитория. От случаи на подслушване на високопоставени политици (дори от ООН) до изобличаващи коментари на политици и дипломати или оказван натиск на САЩ върху други страни, грамите обхващаха внушителен период, от 1966 до 2010 г.

Първите съдебни действия срещу Асанж бяха на Швеция, която издаде европейска заповед за арест през ноември 2010 г. във връзка с разследване за изнасилване. Той твърдеше, че са политически мотивирани заради вече публикуваните материали, свързани с войните в Ирак и Афганистан (грамите дойдоха по-късно, също през ноември 2010 г.). Обвиненията срещу него бяха свалени през 2019 г., но по времето, когато бяха повдигнати, той бе в Лондон. Избра, след като бе пуснат под гаранция, да се укрие в еквадорското посолство в Лондон, а Еквадор по-късно му даде убежище, отнето също през 2019 г.

През същата година се появиха и редица американски обвинения срещу него. Днес те са 17 за шпионаж и едно за компютърно престъпление заради публикуването на класифицирани американски документи.

Ако за защитниците му - от политици и активисти до международно признати журналисти - работата на Асанж е триумф на свободното слово и достъпа до информация за непрозрачната работа на държави по света и особено на САЩ - критиците му свързват дейността му с интересите на Кремъл или най-малкото се питат не свърши ли Асанж полезна работа за Русия.

Сред последните е финландецът Пека Калониеми, изследовател на взаимодействието хора - компютри в Университета в Тампере и блогърът зад проекта Vatnik Soup. Наскоро той обърна внимание на дейността на бащата на Асанж, Джо Шиптън, участващ в последно време в австралийските шествия в подкрепа на войната на Русия в Украйна. Това не е непременно изобличаващо за Асанж; Шиптън, както отбелязва и Калониеми, проявил интерес към сина си едва когато станал известен.

В публикациите на Калониеми присъстват и други моменти от биографията на Асанж, които хвърлиха сянка върху работата му миналото десетилетие. Публикувайки документи, свързани с американските операции в Ирак и Афганистан, той застраши не само позиции на американската армия, а и на граждани на двете държави, съдействали на САЩ, които така бяха огласени. Попитан за действията си, Асанж отговаря: "Ами те са информатори. Ако ги убият, така им се полага. Заслужават го."

Дори в медии, които открито се ангажираха с каузата на Асанж в защита на свободата на словото и прозрачността, като "Гардиън", подкрепата за него не е безусловна. Връщайки се към този инцидент и коментарите на Асанж, Ник Коен, някога поддържал "Уикилийкс", отбелязва през 2011 г.:

Впрочем публикуването на имена на източници - а не възгледите му - е в основата на съдебния процес в САЩ срещу Асанж, както наскоро напомниха американските власти.

Калониеми дава примери на взаимодействие на Асанж или негово обкръжение с Русия или Беларус, с близки до Доналд Тръмп, връща се към случая от 2016 г., когато "Уикилийкс" публикува имейли на демократите в САЩ, компрометирали ги в разгара на кампанията на Хилъри Клинтън преди президентските избори. Има и други случаи, в които се появяват имена на саудитци, страдащи от ХИВ, или информация за сексуалния опит на много саудитки (казва, че това "не си заслужава и заглавие"). Без да твърди, че Асанж е "агент на Кремъл", той определя действията му като "силно неетични", доколкото "изложиха хиляди невинни животи на опасност".

Един от вече споменатите случаи на избирателно публикуване обаче привлече вниманието на редица медии преди години. През 2017 г. "Форин полиси" писа за отхвърления от Асанж масив с документи, свързани с руското правителство.

Тези 68 гигабайта данни от руското вътрешно министерство останаха неразпространени, с аргумента че информацията "вече е публична"; дори предадени на медията записи от чат, отнасящ се до масивите, съдържат само съобщенията на "Уикилийкс". Въпреки аргумента за публичността на документа също през 2017 г. "Уикилийкс" публикува Spy Files Russia, където се съдържаше предимно вече известна информация.

Казаното не прави Асанж руски агент; повдига обаче въпроси доколко сам е готов да спазва обещанията си.

Днес Асанж е изправен пред правосъдието на държава, където адвокатите му имат право да опитват да спрат екстрадирането му. И го правят. Кампанията им присъства във всички световни медии и това включва американските - от обществените до Си Ен Ен.

За Асанж се застъпват редица правозащитни организации. Ако той действително има кауза, тя не остава заглушена - още по-малко от глобални организации като "Репортери без граници", "Амнести интернешънъл", "Хюмън райтс уоч", PEN International и други.

Трябва ли Асанж да бъде екстрадиран? Мненията са разделени. Но част от критиците му са способни да заявят позиция срещу предаването му на САЩ.

Ето и пример от бившия федерален агент Карик Райън, който той сподели на страницата си във "Фейсбук":

Всеки може или да се съгласи с казаното, или отчасти или напълно да го отхвърли, но то представлява сложност на мненията, която сегашното ръководство на Русия никога няма да толерира. Ако Карик Райън бе руски гражданин, публикувал подобно послание за Навални в страната си, навярно би се оказал "поддръжник на екстремисти".