Преди четири години той бе във Вашингтон като противник (после станал коалиционен партньор) на Бенямин Нетаняху, заедно с него, за обявяване на план, който според тогавашната американска администрация щеше да реши трайно конфликта на Израел и палестинците и да ги поведе към мир.

Днес Бени Ганц е във военния кабинет на Израел, но пътува отвъд океана сам, без разрешението на Нетаняху, а САЩ обсъждат с него липсата на план, който да даде глътка въздух на палестинците и перспектива за изход от опустошителна петмесечна война.

През 2020 г. Ганц тъкмо преминаваше от противник към бъдещ коалиционен партньор на Нетаняху в името на националното единство, особено ценно в разгара на коронавирусната пандемия. Разпадът на съюза им го превърна отново в основен опонент; нападението на "Хамас" на 7 октомври го върна в един кабинет с Нетаняху - военния - но очерта пред него и перспективата да е следващият премиер на Израел, ако има избори.

В такъв момент, в разгара на трудни преговори за пауза в сраженията в Газа, приемайки Ганц, САЩ и Великобритания потърсиха в бившия началник на генералния щаб още един канал към военния кабинет на страната, който само увеличава натиска върху Тел Авив както за примирие, така и за вземане на трудни решения за бъдещето на Газа.

Инициативата за тази визита не бе инициатива на администрацията на Джо Байдън. Ключови лица от администрацията обаче приеха да се срещнат с Байдън. В списъка бяха Камала Харис, държавният секретар Антъни Блинкен, съветникът по сигурността Джейк Съливан редом с видни демократи и републиканци. Там бе и министърът на отбраната Лойд Остин. Ганц публикува снимки от срещите си с администрацията в профила си в Х. Срещна се и с борда на водещото произраелско лоби AIPAC.

Британският премиер Риши Сунак се включи в среща със съветника по сигурност на британското правителство Тим Бароу, часове след разговори на Ганц с външния министър Дейвид Камерън. От първия дипломат на Великобритания Ганц чу, че "като окупационна сила" Израел има отговорност в Газа, а от нея произтичат последици, макар Лондон да отстоява правото на Израел да се защитава.

Нетаняху не прие добре тези разговори. Американското издание с фокус върху Близкия изток "Ал Монитор" писа, че Нетаняху е инструктирал посолствата на Израел в САЩ и Великобритания да не оказват никаква помощ на Ганц. Израелски правителствен служител побърза да увери в понеделник, че Ганц не представлява кабинета на Израел.

Ганц остава и днес фаворит в проучванията, ако се свикат предсрочни избори; според анкета на "Канал 13" партията му "Национално единство" би получила 39 от 120 места при 17 за "Ликуд" на Нетаняху - наполовина на досегашните депутати на партията.

Той обаче също така е смятан във Вашингтон - а и в Тел Авив - за по-прагматичен, по-гъвкав и склонен на диалог, жизненоважен и за Вашингтон, и за арабските му партньори, докато оказват натиск и върху Израел, и върху палестинците за примирие (и в бъдеще - за край на войната) с ислямисткото движение "Хамас". Министри на Нетаняху го критикуваха: "Г-н Ганц, влязохте в правителството, за да създадете единство в криза, не за да сте троянски кон", написа Дуди Амсалем в Х.

И изрази подхвърляното от подкрепящи властта коментатори в последните няколко дни. "Американците вероятно гледат на вас като на адресата, който да води процеса за палестинска държава и спирането на сраженията в Газа."

Близки до Ганц източници, цитирани от няколко израелски издания, твърдят, че целта на посещението била да отстоява израелската позиция, че сухопътната операция в Газа - която заедно с бомбардировките отне живота на 30 хил. души за пет месеца - трябва да продължи. Ако е така, не е известно дали визитата му е дала плодове и е убедила когото и да било във Вашингтон.

Ганц действително не е противник на войната и също иска "Хамас" да бъде унищожена. Предвид все по-напрегнатите отношения на Байдън и Нетаняху, според публикации в американски и израелски медии в последните седмици администрацията търси още един канал за комуникация (при това във военния кабинет), а и възможност да изпрати сигнал на Нетаняху, който с безупречния си английски и дипломатическия си опит там (живял е в САЩ като дете, после е постоянен представител в ООН) се гордее, че познава и най-тънките струни в американското общество и знае как да свири на тях.

Говорителят на съвета по сигурността в Белия дом Джон Кърби обаче видя в тази среща възможност за разговор с военния кабинет "за начина, по който поддържаме Израел, и за нещата, които искаме да видим Израел да прави".

Вашингтон същевременно използва 48-часовото пътуване на Ганц, за да покаже поне две лица.

Агенция "Ройтерс" отбеляза за визитата, че независимо от уверенията на Ганц, че оставил настрана политиката с началото на войната (както бе в началото на пандемията), правилата на политиката прозират във визитата във Вашингтон.

В момент, когато пропастта между твърдото крило на "Ликуд" и крайнодесния лагер в коалицията, от една страна, и опозиционните сили, от друга, само увеличават натиска върху Нетаняху. Отношенията му с Байдън са толкова обтегнати, че макар да е вече 14 месеца на поста, още не е получил покана да посети Белия дом. Протестите срещу съдебната реформа през пролетта и лятото на миналата година отдалечиха тази възможност.

Ганц заедно с политическия си партньор, също член на военния кабинет (и бивш началник на генщаба), Гади Айзенкот често се вижда принуден да защитава армията и службите от Нетаняху и съюзниците му, докато те се опитват да прехвърлят върху тях вината за атаката на "Хамас" с 1200 убити на 7 октомври. Критиците на Нетаняху казват, че с постоянните нападки той просто отклонява вниманието от себе си.

Голямата разделителна линия във войната между Ганц и други опозиционери, от една страна, и лагера на Нетаняху, от друга, е позицията за палестинците. Нетаняху неколкократно изтъква в хода на войната как се гордее, че възпрепятствал създаването на палестинска държава, докато бил на власт, и отказва възможността Палестинската власт, базирана в Западния бряг, да получи контрола върху Газа след войната. Подходът на САЩ към въпроса е коренно различен; сблъсък между визиите на Вашингтон и Тел Авив за бъдещето на Газа се очаква още от първите седмици на войната.

Палестинска държава е и задължително според САЩ, Европа и арабските страни условие за справяне с конфликта. А Ганц, който разказва как майка му, оцеляла в холокоста, веднъж била оперирана в Германия от палестинец от Газа, си спомня и за разговор с президента на Палестинската власт Махмуд Аббас преди години. Казал му, че несъмнено всеки от тях си мечтаел другия да го няма. "Но и двамата сме тук. Това няма да се промени."