Португалците гласуват предсрочно за парламент днес, след като премиерът социалист Антониу Коща подаде оставка след ареста на началника на кабинета за корупция.

При това анкетите сочат, че властта е далеч от пика на одобрението си през зимата на 2022 г., когато Коща успя да формира правителство сам; оттогава около една трета от подкрепата се е стопила, а подкрепата за крайната десница, макар и плавно, расте.

Ясен победител със сигурност няма да има, но след историчестата си победа с 41% социалистите ще трябва да се задоволят с под 30% от вота, а мнозинство ще може да се формира около обновената дясноцентристка коалиция "Демократичен алианс" на Луиш Монтенегро, която вероятно ще вземе няколко пункта повече според различни проучвания, а крайнодясната "Чега" на Андре Вентура получава около 20%, месец и половина преди половинвековната годишнина от падането на фашистката диктатура (т. нар Революция на карамфилите на 25 април 1974 г.).

Причина за вота две години преди предвиденото бе намесването на името на Коща в корупционен скандал и подкупи, свързани с инвестиционни проекти за милиарди евро. Бе арестуван началникът на кабинета на Коща, който отрече да е извършил престъпление, а премиерът подаде оставка.

Коща се раздели и с председателския пост в партията на 7 януари тази година. Междувременно делото срещу Коща се оказа белязано, според съда, от много въпроси: така например бяха приети обвиненията за търговия с влияние, но не и за корупция. Макар оставката и скандалът да бяха преломен момент (и съратниците на Коща да виждат политически мотиви в действията на прокуратурата) за социалистическото правителство, рейтингът му не спираше да пада насред трудни икономически условия.

Макар никоя формация да не е близо до мнозинство от поне 116 места в парламента с 230 депутати, някои наблюдатели призовават за повишено внимание: анкетите не предрекоха триумфа на Коща с над 40% от вота, с които при това бе преизбран. Освен това 20% от анкетираните в редица проучвания не са решили за кого да гласуват.

За мнозинство, според текущите данни от анкетите, обаче би била нужна и "Чега" - крайнодясна сила във възход в държава, която, заедно с Испания, допреди години се смяташе за изключение от крайнодясната вълна. Монтенегро, койро ръководи Социалдемократическата партия (иначе с десен уклон въпреки името си), ядро на Демократичния алианс, настоява, че при победа ще опита да състави кабинет на малцинството и изключи да търси подкрепата на "Чега".

Има и алтернатива, но за нея по-малката дясна "Либерална инициатива" трябва да получи достатъчно подкрепа, за да има 116 места заедно с Монтенегро.

За пет години от създаването си "Чега" се превърна в трета политическа сила. Целта ѝ сега е да влезе в правителството, ако десницата поведе на 10 март. И Вентура, и Нуно Алфонсо, другият съосновател, към 2018 г. още бяха част от Социалдемократическата партия. Вентура бе създал вътрешно движение в партията срещу тогавашния ѝ лидер, Руи Рио, и от името на това движение, "Стига Руи Рио", а в самостоятелния остана само една дума от него: "Стига" или "Чега".

Днес Алфонсо и други ключови фигури в партията не са до Вентура, но възходът му, на гребена на недоволството от политическата класа и (според критиците му) десен популизъм и недоказуема връзка между миграцията и престъпността, продължава.

Партията подкрепя смъртното наказание, химическата кастрация за повторните изнасилвачи и иска нулева толерантност към нелегалната имиграция, даде ясен израз на амбициите си. "Чега" заяви, че ще окаже подкрепа на правителство само ако има място в него. Ако това искане не бъде прието, победители от вота ще носят отговорност за всяка последваща нестабилност.

Не е сигурно, че бъдещата власт ще зависи от "Чега". Новият лидерът на социалистите Педро Нуно Сантош каза, че е готов да повтори парламентарен съюз с крайнолява формация, изпробван през 2015-19 г., който след това той лично координира. Монтенегро също не е изключвал твърдо коалиция със социалистите.

Въпреки че това може да доведе до стабилно правителство, социалистите ще бъдат подложени на натиск да се откажат от фискалната предпазливост - която им навлече критики въпреки относително добрите икономически резултати на фона на много европейски страни (растеж средно 2% от 2015 г. насам, без първата година от пандемията, 2020-а) и да харчат много за социални мерки, което вероятно ще обезпокои инвеститорите.