Рамазан носи риск от ескалация в сърцето на Ерусалим

На живо
Заседанието на Народното събрание

Рамазан носи риск от ескалация в сърцето на Ерусалим

Палестинец край Купола на скалата в комплекса на джамията "Ал Акса", 7 март 2024 г.
Reuters
Палестинец край Купола на скалата в комплекса на джамията "Ал Акса", 7 март 2024 г.
Всички погледи ще са вперени в Израел, окупирания Западен бряг и Газа в следващите часове и дни в очакване на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Ден преди началото му - той започва на 11 или 12 март, в зависимост кога се види първата луна - палестинците са призовани от лидера на ислямисткото движение "Хамас" Исмаил Хания да започнат поход до джамията "Ал Акса" в разгара на кръвопролитна война.
В Ерусалим и Западния брят ще има засилено полицейско присъствие, но спокойствието далеч не е гарантирано след напрежението от петмесечния конфликт в Газа. Още повече, след като Израел и "Хамас" най-вероятно няма да успеят да се споразумеят за шестседмичното примирие, преговорите за което бяха пред разпад в края на седмицата.
Значението на "Ал Акса"
Комплексът около джамията "Ал Акса" е едно от светите места за исляма, където е и известното светилище Купола на скалата. Той същевременно се намира на Храмовия хълм, където са двата, днес разрушени, храма с централно място за юдаизма; за евреите той е най-святото място. Името му на арабски е Благодатното светилище.
Посланието на Хания може да се окаже силен коз в ръцете на "Хамас" поради значението на джамията в съзнанието на палестинците. "Бурята ал Акса" се казваше и изненадващата атака на "Хамас" срещу Израел, при която бяха убити близо 1200 души на 7 октомври; повечето палестинци твърдят, че дори не вярват тези хора да са загинали. Името на джамията, символ на съпротивата срещу Израел, само легитимира тази операция, която, според арабски публикации, ръководството на "Хамас" организирало и извършило само, без знанието на политбюро.
Джамията се възприема като символ на правата на палестинците (затова, преди четири години, турският президент говореше за "освобождаването" ѝ). "Що се отнася до джамията "Ал Акса" и призива на Хания към мюсюлманите от 1948 година (с този термин се обозначават израелските араби - бел. ред.), от Западния бряг и Ерусалим да отидат джамията в началото на Рамазан, това е искане палестинците да се придържат към "Ал Акса" като част от вярата си, доктрината на исляма и мюсюлманите", каза за "Дневник" палестинският анализатор Адел Шадид. "
"А джамията "Ал-Акса" представлява не само религиозно измерение, но и национално. "Ал-Акса" и град Ерусалим са част от идентичността на палестинския народ", продължава той. "Това означава, че няма Ерусалим без палестинския народ и няма Палестина без Йерусалим и джамията Ал-Акса. Следователно, когато Израел определя броя на мюсюлманите, на които ще бъде позволено да влязат в джамията "Ал Акса", това означава, че Израел ще попречи на много палестинци да упражняват правото на богослужение."
На ръба
Израел опроверга Шадид и реши обратното. След ожесточени спорове с крайнодесните във властта, които искаха ограничения, и опозицията във военния кабинет, която бе против тях, премиерът Бенямин Нетаняху се окълчи на коалиционните си партньори Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и не ограничи достъпа до Храмовия хълм, както е известен в Израел.
В разгара на войната Нетаняху взе решението заради риска "Хамас" и Иран да подклаждат насилието в неделя. "Рамазан е свещен за мюсюлманите и светостта ще бъде запазена като всяка година", гласи съобщение на кабинета му. Бен Гвир и Смотрич се застъпваха за ограничения дори за достъпа на хора, които са израелски граждани.
Рискът от напрежение обаче остава. В стария град на Ерусалим надделява тревогата от насилие, Рамазан ще се посрещне без празнична украса, а опасността от конфликт между евреи и мюсюлмани около празника, иначе обичайна от десетилетия, според някои може да излезе извън контрол. Преди три години около Рамазан там имаше сблъсъци, довели до 11-дневен конфликт.
Днес войната е реалност, с над 30 хил. убити палестинци (колкото и от тях да са бойци на "Хамас") в Газа и стотици жертви на ескалиралото насилие в Западния бряг. Последиците, ако тя прелее в Ерусалим - който и Израел, и палестинците възприемат като своя столица - изглеждат непредвидими.