Палестинците не съумяват да използват коза си във войната в Газа
Какво ще стане с войната в Газа, ако ислямисткото движение "Хамас" постигне единство с управляващата Западния бряг фракция "Фатах" и се състоят нови избори? Откакто "Хамас" завзе Газа след кратък конфликт, последвал политическо напрежение с "Фатах" през 2007 г., не една инициатива е опитвала да го постигне.
В разгара на войната обаче се заговори отново за възможността "Хамас" и "Фатах" да се обединят отново около влизането на движението в Организацията за освобождение на палестина (ООП), международно признатият представител на палестинския народ. Муса Абу Марзук, завеждащ международните отношения в политбюро на "Хамас", допусна дори признаване на Израел, ако това не особено желано от Тел Авив развитие стане факт. Преговори между тези две и други палестински фракции имаше и в Москва по-миналата седмица; резултатите, поне на пръв поглед, изглеждат далеч.
Защо задачата е толкова трудна, какво би променил успехът ѝ и биха ли го приели Израел и САЩ? "Дневник" се обърна за отговорите на някои от тези въпроси до израелски, палестински и американски наблюдатели.
Отговорите им са важни за бъдещето на Газа след войната. Харесвана или не, цинична и безскрупулна в сметките си или не, "Хамас" е част от палестинския живот и ще остане, ако Израел не постигне декларираните цели.
В "кървавите сметки" на "Хамас" са смъртта на хиляди невинни и още атаки срещу Израел
Дълъг път
Идеята за влизането на "Хамас" в ООП съвсем не е нова и пътят ѝ преди разделянето на Западния бряг и Газа напомня колко трудно осъществима се оказа.
През първите десетилетия, след като ръководещият "Фатах" Ясер Арафат отне контрола на ООП от арабските държави, тя се бе посветила на въоръжена съпротива срещу Израел. В края на века обаче призна Израел и прие мирната съпротива и дипломацията като свой път. През 90-те "Хамас", със серията самоубийствени атаки с убити цивилни, които по-късно "разреди" с други методи (включително ракети) на практика прие старите позиции на "Фатах", но без да е в ООП.
Съществен етап на разговори между двете фракции съвпадна с американските призиви за "реформиране" на Палестинската власт (днес също отправяни от САЩ) в разгара на Втората интифада. Американският президент Джордж Буш през 2002 г. призоваваше за промени, създаващи лидери, които "не подкрепят тероризма" и отварящи пътя за законодателни избори, каквито не бяха се състояли от 1996 г. И по това време между "Фатах" и "Хамас" имаше разногласия как трябва да се води съпротивата срещу Израел.
При едностранното изтегляне на Израел от Газа през 2005 г. Абу Марзук, тогава заместник на лидера Халед Мешал, базиран в Кайро, твърдеше, че бъдещето на ивицата спешно трябва да се обсъди от палестинците и че националното единство е "водещ приоритет". Същевременно, както отбелязва изследователят Тарек Бакони в книгата си Hamas Contained, изтеглянето се разглежда от "Хамас" като входна точка на движението в политическите среди, включително защото го приписва на собствената си насилствена дейност, и следователно, "който е участвал в този път, той има право да участва и в резултата"; влизането ѝ в ООП освен това би ѝ дало шанс да постави дипломатическите договорености с Израел под въпрос.
Последва и решението за участие в националните избори от 2006 г. Преди и след тях "Фатах" и "Хамас" спориха как да се състави правителството; кой какви правомощия ще има; дали Бригадите "Ал Касам" да бъдат разоръжени или интегрирани в структурите за сигурност (които при това трябва да сътрудничат с Израел, процес, осъждан от "Хамас"); как точно ще се преструктурира ООП (за което бе създадена специална комисия); какви да са отношенията с Израел.
За САЩ особено важно бе разочържаването. Макар да казваше, че вярва в нуждата "Хамас" да участва в изборите в името на легитимността (без да очаква победата ѝ), Вашингтон посочваше като неприемливо да го правят като въоръжена милиция.
Пет месеца война: може ли мирът в Газа да бъде наложен отвън
Сблъсъци на доминираните от "Фатах" палестински сили и "Хамас" задълбочиха разлома. С предизборна платформа, в която въоръжената борба удобно не е на предно място в обещанията, "Хамас" печели 44% през 2006 г. (при 41 за "Фатах"), или 76 от 13 места, и след известни спорове Исмаил Хания стана премиер (въпреки съобщенията, че САЩ възразяват срещу правителство на единството). Месеци по-късно ескалацията (фактически спор за позиции, власт и разпределяне на силата) раздели Западния бряг и Газа, превзета от "Хамас". Движението така и не влезе в ООП.
Многократен провал
Може би най-сериозният (но далеч не единствен) опит в последните години бе през февруари и март 2021 г. "Фатах" и "Хамас" постигнаха споразумение да проведат избори за президент и парламент в Палестинската власт съгласно Споразуменията от Осло, с идеята да продължат разговорите с Израел за палестинска държава.
Спор за провеждане на изборите в Източен Ерусалим, както Израел не искаше, и решението на Аббас да се откаже от изборите накрая (според критиците му - под натиска на Израел и САЩ) провали тези планове.
Палестинският посланик: Една демократична държава с равни права би била най-добре за всички
""Хамас" е готова. Политическите лидери на "Хамас" са готови да влязат в ООП и след това да има избори", каза за "Дневник" Менахем Клайн, политолог от университета "Бар-Илан", бивш съветник в израелската делегация на преговорите с Организацията за освобождение на Палестина през 2000 г. В случая той говореше за текущите разговори за влизане в ООП, но погледан и към епизода от 2021 г. Според него да се отрича всякаква роля за "Хамас" - която използва военното си крило за политическа цел - е "голяма грешка".
За мен тази огромна хуманитарна криза, трагедия и кланета можеше да се избегне, ако Израел и САЩ бяха допуснали палестинците да отидат на избори през 2021 г.
Критиците на "Фатах", обратно, обвиняват Аббас, че се е отказал от изборите, защото видял, че ще загуби.
Обсъжданията продължават
Войната, започнала след нападението на "Хамас" на 7 октомври с 1200 жертви в Израел и опустошаването на Газа с 30 хил. убити в хода ѝ, върнаха темата в дневния ред.
Арабските страни засилиха и натиска върху "Хамас" (Египет директо я обвини за разкола преди седмици), но и върху Рамалла да вземе мерки. В Катар в средата на февруари Аббас обсъди възможностите за единство с "ключова роля" на Доха, Рияд и Аман. В случая, според източници на "Гардиън", залогът е и политическото му бъдеще: обсъждано е дори той да поеме церемониална президентска роля, включително поради искането на САЩ да се "обнови и съживи" Палестинската власт. Дискусиите продължиха и при визитата на Аббас в Турция, която се предлага като посредник, този месец.
Нов тласък на това единство дойде, след като премиерът Мохаммад Щайе подаде оставка в навечерието на преговорите в Кайро. За ролята на "Хамас" в бъдещото единно правителство за подготовка на избори няма единодушие, но повечето гласове от Рамалла бяха "за" технократски кабинет с надпартийни експерти. Малко преди срещата в Москва го каза и говорителят на движението Абдел Фатах Даула. След Москва двете фракции си обещаха да продължат обсъжданията.
Защо е толкова трудно
По същество влизането на "Хамас" в ООП би предполагало признаването на Израел и отказа от насилие срещу него. Дори само това е достатъчно сериозно препятствие за движението.
Нетаняху призна, че 30 години блокира създаването на палестинска държава
Някои палестинци виждат вината за липсата на единство у САЩ и Израел; част от тях обвиняват "Фатах", че е на страната на ВАшингтон и Тел Авив; други смятат, че "Фатах" и Палестинската власт са в безизходица. Ако до този момент няма резултати, то е "поради влиянието на израелската окупация и Америка", каза за "Дневник" анализаторът от Западния бряг Адел Шадид. "Америка и Израел не искат палестинско национално единство. Те не искат единството на Западния бряг и Газа. Не искат единен орган със собствени условия." Аббас и Палестинската власт същевременно "все още са ангажирани със Споразумението от Осло и с Израел и американските условия, въпреки че Израел и Америка ги изоставиха, погазиха и сега извъшват кланета на Западния бряг в резултат на проекта си за заселване", продължи той.
В предишни случаи Аббас открито е признавал, че срещу единството с "Хамас" натиск са оказвали САЩ - например през 2013 г., година след като двете фракции подписаха в Доха споразумение за "технократско правителство", което да подготви изборите.
И без причината да се търси навън, различията са трудни за преодоляване и е възможно 17-годишният разнобой да надживее управлението на Нетаняху, което едва ли ще продължи при падането на сегашния кабинет. Йонатан Тувал, член на борда на института "Митвим" за външна политика, не очаква раздвижване, преди Нетаняху да падне, но смята, че "единството би принудило Израел на Нетаняху да премисли как да действа". "И би преобърнало дългосрочната политика на Нетаняху към палестинците."
Палестинското единство би могло да е най-доброто нещо за палестинците и за шансовете за решение с две държави, но и най-лошото за Нетаняху и онези, които се опитваха да избегнат такова бъдеще.
Не на последно място, препъникамък е и предполагаемият разнобой в самата "Хамас". За него съобщават американски издания като "Уолстрийт джърнъл" (и в последните дни, и на по-ранни етапи от преговорите), противоречия между политбюро и ръководството в Газа обсъждаха и събеседници на "Дневник" около предходни преговори.
В публикация от 24 февруари "Уолстрийт джърнъл" се говореше, че като политически лидер на "Хамас" Хания е готов на сделка за примирие с Израел, но не и лидерът в Газа Яхия Синуар, който иска повече отстъпки (три седмици по-рано неотстъпчив, според изданието, бе Хания). Натискът върху Синуар внезапно се усили и през критики в арабски медии. "Скай нюз Арабия" публикува, по свои източници, информация за критики сред лидерите на "Хамас", че Синуар решил да нападне Израел на 7 октомври без консултации, в тесен кръг (нещо известно от друга публикация, на "Аш шарк ал аусат", през януари).
Отслабваща война: какво постигна Израел в Газа
Адел Шадид, наблюдателят от Западния бряг, не е съгласен. "Не мисля, че има разлики в този смисъл на думата. Има гледни точки" в "Хамас", продължава той, но отговорът му се отнася до "военното" и "политическото" крило, не до властите в Газа и в чужбина. "Всяко си знае отговорностите... ако имаше различия, те щяха да се появят."
Може да има технократско правителство в Газа с известна фактическа подкрепа и на "Фатах", и на "Хамас". Но със сигурност не виждам възможност за значимо единство във времето, преди Нетаняху да си е тръгнал от властта.
"Реабилитиране" на "Хамас"?
За Израел обединението би било трудно приемливо. Премиерът Бенямин Нетаняху сам се похвали с това, за което често бе критикуван: че работи, за да ги държи разделени и да отдалечава преговорите за палестинска държава, откакто се върна на власт през 2009 г. Сега обединение би повдигнало въпроса дали Израел няма да се възпротиви и на дела (не само на думи по вътрешнополитически причини, както твърдят някои наблюдатели) срещу предаването на Газа на Палестинската власт в Рамалла.
Нетаняху призна, че 30 години блокира създаването на палестинска държава
Единството, обратно, би отдалечило Нетаняху и от намерението му да не допуска Западният бряг и Газа да се обединят отново.
Дори след Нетаняху обаче, проблем би била кървавата история на "Хамас" и то далеч преди болката от 7 октомври, и рискът, който вижда, от политическо реабилитиране на движението. Още преди 30 години, със самоубийствени атентати в автобуси и другаде, движението прокламираше "баланс на терора", защото и цивилните израелци трябвало да почувстват болка. Основателят шейх Ахмах Ясин е оправдавал атаките срещу цивилни с аргумента, че "цялото израелско население" било "милитаризирано" и допринасяло за избиването на палестинци.
Израел смята унищожаването на "Хамас" в Газа за основна цел на войната, но за "Ал Арабия" говорителят на "Фатах" Джамал Низал заяви преди дни, че "Хамас" ще остане в ивицата, ако там управлява Палестинската власт. Не се говори директно участие в бъдещи избори, но тя, изглежда, е изключена по подразбиране от уравнението, след като Израел обвърза участието в този вот с признаване на еврейската дъжрава и отказ от насилие, каза бившият заместник-съветник по сигурността Чък Фрайлих в разговор с "Дневник" в края на миналата година.
Менахем Клайн поставя това под въпрос.
Единствените, които мислят, че могат да постигнат целите си, са израелците. И с това са слепи, напълно слепи. Нито външна администрация, нито местен актьор може да управлява, без "Хамас" фактически да се съгласи... "Хамас" ще саботира процеса, ако остане извън него.
""Хамас" като политическо движение няма да отиде никъде. Няма избор за демократично управление не палестинско образувание, който да изключва "Хамас" в каквато и да било форма", каза бившият служител на Държавния департамент Джош Пол, отговарял за трансфера на оръжия и напуснал заради американския подход към войната в Газа.
Очаквам САЩ в момента да обсъждат набор от възможности като забрана да се подкрепя палестинска организация, включваща "Хамас", или, много по-малко вероятно, искане "Хамас" да се откаже от насилието, преди САЩ да помислят за негова бъдеща роля.
Много защитници на "Хамас" в мюсюлманския и арабския свят смятат, че "Хамас", ако ѝ се даде шанс, ще покаже прагматично лице, защото такава била историята ѝ. През 2006 г. представител на "Хамас" заявява в интервю, че уставът на движението може и да се промени (това впрочем стана през 2017 г., но тълкуванията на промените са различни), а говорителят на движението в Газа, според цитираната книга на Тарек Бакони, заявил на събитие: "Уставът ни не е Коранът". За момента обаче проточилите се преговори за примирие поставят всяко разбиране за прагматизъм на воюващата групировка на изпитание.
