Американското разузнаване: Русия почти сигурно не иска пряк военен конфликт със САЩ и НАТО

Американското разузнаване: Русия почти сигурно не иска пряк военен конфликт със САЩ и НАТО

Русия почти сигурно не иска пряк военен конфликт със силите на САЩ и НАТО и ще продължи асиметричната дейност под прага на това, което смята за нивото за избухване на военен конфликт в световен мащаб.
Президентът Владимир Путин вероятно смята, че Русия е притъпила усилията на Украйна да си върне значителни територии, че неговият подход за спечелване на войната се отплаща и че подкрепата на Запада и САЩ за Украйна е ограничена, особено в светлината на войната на Израел срещу Хамас.
Като цяло, агресивната война нанесе огромни щети у дома и в чужбина, но Русия остава издръжлив и способен противник в широк спектър от сфери и се стреми да проектира и да защитава своите интереси в световен мащаб и да подкопава САЩ и Запада. (...) Русия ще продължи да преследва своите интереси с конкуренция и понякога с конфронтационни и провокативни средства и натиск за влияние различна степен върху други страни в постсъветското пространство.
Това само част от оценката на американската разузнавателна общност в публичния текст на годишния доклада за оценка на заплахите, публикуван днес.
При изслушванията в Конгреса на ръководителите на основните служби от тази общност АврилХейнс, директор на националното разузнаване, призова за бързо одобряване на военната помощ за Украйна. Според нея е "трудно да си представим" как би била върната завзетата от Русия украинска територия без повече подкрепа от Вашингтон.
Уилям Бърнс, директорът на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) каза, че "Украйна изчерпва мунициите си, а ние изчерпаме времето да им помогнем". Ако се стигне до неспособност на американския парламент да одобри помощта, това би било "мащабна и историческа грешка", допълни той. Но ако това се случи бързо, украинската армия ще има възможност да си върне стратегическата инициатива в началото на 2025 г.
Специално за конфликта в Украйна се казва още:
  • Тя доведе до големи, трайни разходи без да постигне пълното подчинение на Украйна, към което Путин първоначално се стремеше
  • Русия претърпя повече военни загуби от когато и да било след Втората световна война - приблизително 300 хил. жертви и хиляди танкове и бронирани машини.
  • Руската армия има проблеми и ще продължи да се сблъсква с тях - изтичане и недостиг на персонал и морални предизвикателства, въпреки че разчитането на минни полета, подготвени отбранителни позиции и нанасянето на косвени щети ѝ помогна да спре офанзивите на Украйна през 2023 г.
  • Паритетът носи стратегическите военни предимства на Русия и засилва изместването на инициативата в полза на Москва.
  • Руската отбранителна индустрия значително увеличава производството на набор от далекобойни ударни оръжия, артилерийски боеприпаси и други способности, които ще ѝ позволят да поддържа продължителна война с висок интензитет, ако е необходимо.
Американското разузнаване: Русия почти сигурно не иска пряк военен конфликт със САЩ и НАТО
Reuters
Междувременно, от края на 2023 г. Москва постига непрекъснати печалби на бойното поле и се възползва от несигурността относно бъдещето на западната военна помощ, допълва текстът.
В него се отбелязва, че сближаването между Русия, Китай, Иран и Северна Корея е основен проблем за Запада. БВП на Русия е в траектория за скромен растеж през 2024 г., но конкурентоспособността в по-дългосрочен план е намаляла в сравнение с предвоенната перспектива.
Засега гъвкавостта на бюджета и възможностите за финансиране и на войната, и на повишените социални разходи вероятно е намалило обществената реакция срещу последиците от агресията в Украйна. Това се покрива и с увеличената търговия с Китай, но също и с вероятна продажба на значителни обеми петрол над въведените от Г-7 горни граници на цените на суровия петрол и рафинираните продукти, съкращава износа, за да поддържа цените на високи нива, както и защото остава вторият по големина доставчик на втечнен природен газ за Европа през първата половина на миналата година.
Американското разузнаване: Русия почти сигурно не иска пряк военен конфликт със САЩ и НАТО
Reuters
Ако основната цел на това е поддържането на все по-силна армия, американското разузнаване смята, че Путин играе дълга игра:
  • Въоръжените сили на Москва ще бъдат изправени пред дългогодишно възстановяване, след като пострадаха от значителни загуби на въоръжение и личен състав в Украйна.
  • Москва ще разчита за стратегическо възпиране повече на ядреното оръжие и способностите за борбата в космоса, докато работи за възстановяване на своите сухопътни сили.
  • Независимо от това, ВВС и ВМФ на Русия ще продължат да предоставят на Москва някои възможности за глобално проектиране на мощ.
  • Обявените планове на Москва за мащабно разширяване на сухопътните си сили почти сигурно ще бъдат изпълнени, но въпреки това с течение на времето ще доведе до по-голяма, дори ако не и качествено по-добра, армия.
  • Русия успешно набира рекорден брой военнослужещи по договори, а ръстът на разходите за отбрана вероятно ще осигури достатъчно финансиране за постепенно увеличаване на живата сила, без Москва да прибягва до мобилизиране на резервисти.
В частта за ядреното оръжие са посочва, че Москва разчита то да има възпираща сила и да помогне за постигане на някои цели в случай на конфликт със САЩ и Запада. Но се казва още, че "неспособността на Русия да постигне бързи и решителни победи на бойното поле, съчетана с украинските удари по руска територия, продължава да предизвиква опасения, че Путин може да използва ядрени оръжия".
Документът съдържа още заключения за способностите Русия да води кибер операции, кампании за зловредно влияние, контрол и саботаж на инфраструктура, намеса в избори в чужбина, всяване на раздори в обществата и др.