Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и въпреки това не е готова да се справи с климатичните рискове, които застрашават нейната енергийна и продоволствена сигурност, екосистеми, инфраструктура, водни ресурси, финансова стабилност и здравето на хората.

Това се казва в първата оценка на климатичния риск, изготвена от Европейската агенция за околната среда и публикувана в понеделник, Според анализа много от рисковете вече са достигнали критични нива и могат да станат катастрофални "без спешни и решителни действия".

Затова агенцията съветва да се промени избраната политика на постъпателни промени със спешни действия, дори при рискове, които все още не са достигнали критични нива. Според оценката като най-належащи се определят мерките спасяване за бреговите и морските екосистеми и на биоразнообразието в южна Европа, засегнато от увеличаващите се горски пожари.

Екоагенцията на ЕС смята, че Южна Европа е особено изложена на риск от горски пожари, недостигът на вода застрашава производството на храни, а работата на открито вече застрашава човешкото здраве. Наводненията, ерозията и проникването на солена вода се посочват като опасни за ниските крайбрежни региони на Европа, сред които много гъсто населени градове.

България се разглежда сред държавите от Източна Европа, където опасностите произтичат основно от високи температури, горещи вълни и поройни дъждове. В същото време анализът не се ангажира с прогноза за бъдещото развитие на общото количество на валежите и на засушаванията в региона.

Оценката идентифицира 36 основни климатични риска за Европа, като особено спешни действия се изискват за опазване на екосистемите, защита на хората от жегите и от наводненията, както и горските пожари.

Екоагенцията смята, че рисковете от високите температури и сушите за производството на храни вече са на критично ниво в Южна Европа.

Страните в Централна Европа са втората най-рискова зона в Европа по отношение на продължителните суши и представляват значителна заплаха за продоволствената сигурност и осигуряването на питейна вода. В анализа се казва, че възможно решение би било преминаване от животновъдство към устойчиво отглеждани растителни протеини, тъй като то би намалило потреблението на вода в земеделието и зависимостта от вносни фуражи.

Докладът насочва вниманието и към ефекта от промените за инфраструктурата. Според него моделите на бурите и покачващите се морски нива имат потенциал да предизвикат значителни разрушения с жертви. В Южна Европа горещините и сушите създават значителни рискове за производството, преноса и търсенето на енергия. Жилищните сгради също се нуждаят от адаптиране.

Европейската агенция предупреждава, че промените могат да доведат до увеличаване на застрахователните премии и на държавните разходи, удряйки икономиката. Влошаването на климатичните въздействия може да разшири пропуските в частното осигуряване и да направи домакинствата с ниски доходи по-уязвими.