Откъслечни протести продължават и днес в Индия, след като страната направи крачка към прилагане на закон за гражданството от 2019 г., който мюсюлманите възприемат като дискриминационен, в навечерието на избори в най-голямата демокрация в света, на които премиерът националист Нарендра Моди се бори да запази поста.

Промените, вече обявени в държавния вестник на Индия, са резултат от утвърждаване на правната норма за прилагането на закона, внесен в парламента през 2016 г. и гласуван през 2019 г. Тогава избухнали протести с десетки убити и стотици ранени подтикнаха кабинета на Моди да отложи влизането му в сила. Законът обаче бе част от платформата на партията на Моди, "Баратия джаната" (Индийска народна партия), преди вота през 2019 г.; законът бе приет половин година по-късно.

Изборите в Индия се очаква да се състоят през април или май. Наблюдатели вече тълкуват отделни правителствени прояви като предизборни. Като част от фактическата предизборна кампания и силно националистическо послание се разглеждаше откриването на огромен нов храм в чест на божеството Рама през януари. Грандиозно откриване на храм, но в Абу Даби, имаше и при посещението на Моди в Обединените арабски емирства в средата на февруари.

Индуси, парси (зороастрийци предимно в Индия и Пакистан), сикхи, будисти, джайнисти и християни, преследвани по религиозен признак в Афганистан, Пакистан и Бангладеш и избягали в Индия преди 31 декември 2014 г., ще получат индийско гражданство съгласно новите разпоредби.

Досега религията не бе решаваща за това дали някой ще получи индийски паспорт. За натурализация бе необходимо само човек да докаже, че е бил в Индия 11 години, преди да кандидатства. Промените ускоряват процедурата и тези бежанци могат да станат граждани до пет години, дори да нямат валидни визи или други документи. За гражданство съгласно този закон може да се кандидатства и онлайн.

Много от избягалите в Индия в последните години са хазарейци от Афганистан или рохинджи от Индия. Критици на закона смятат, че неравенството, което създават поправките за бягащи като тях, противоречи на чл. 14 на индийската конституция, според който на никого не се отказва равенство пред закона или равна защита, предоставяна от закона на индийска територия.

Според правозащитни групи и мюсюлмани може да предизвика дискриминация сред 200 млн. мюсюлмани в Индия (трето по големина мюсюлманско население в света). Сред общността има опасения, че мюсюлмани без документи в гранични щати, особено в източните Западен Бенгал и Асам, могат да загубят гражданството си, като бъдат обвинени, че са мигранти. "Амнести интернешънъл" обяви, че законът е в разрез с конституционните ценности. Тревогата сред някои мюсюлмани е, че ако бъде създаден т.нар. Национален регистър на гражданите - проект на "Баратия джаната" за обозначаване на мигранти без документи - това ще приближи властите до предполагаемата цел.

Застъпниците му във властта твърдят, че той ще опрости процедурите за гражданство за бежанците и ще подпомогне малцинствата, идващи от държави с мюсюлманско мнозинство, че намерението било да се приложи по-рано, но коронавирусната пандемия отложила процеса.

Водещата опозиционна партия Индийски национален конгрес обаче също свърза решението за законопроекта тъкмо сега с изборите. Комунистите в Индия, които управляват в южния щат Керала, призоваха за масови протести, като нарекоха текста провокация, целяща да раздели индийците преди изборите.