След години спор косовското правителство наложи вписването на земя около Дечанския манастир като собственост на институцията, съобщи медията Kossev.

Правителството взе страна, след като Конституционният съд на страната призова преди осем години манастирът от 14 в. "Високи Дечани" да получи тези 24 хектара (240 декара). Това е малка част от иззетите от Югославия през 1946 г. земи, върнати с решение на сръбската държава през 1997 г. (преди Косово да обяви независимост).

Кметът на град Дечан (известен на български със сръбското име Дечани) в Западно Косово отказваше да приложи съдебното решение. В резултат земята не бе вписана в кадастъра, а кабинетът в Прищина нареди това да стане.

Потвърждението дойде от премиера Албин Курти на заседание на правителството. "Хубав ден за върховенството на закона в Косово", написа по-късно посланикът на ЕС в страната Томаш Шуньог.

Спорът за земята се води още от 2000 г. - непосредствено след войната с Белград и далеч преди Косово да обяви независимост през 2008 г. През 2002 г. общински съд в Дечани реши, че връщането на земя от Белград като дарение е незаконно. В започналата съдебна битка взе страна и мисията на ООН в Косово, която няколко месеца след независимостта обяви, че земята трябва да се впише на името на манастира.

Избирайки да поеме към развръзката на дългогодишна съдебна битка, Курти отвори пътя за одобряване на кандидатурата на Косово в Съвета на Европа - стъпка, която може да бъде направена пред Парламентарната асамблея на организацията (ПАСЕ) през април.

В доклад на Съвета на Европа се казваше, че манастирът "Високи Дечани" трябва да получи земята си съгласно решението на Конституционния съд от 2016 г., а другите условия, свързани например с институциите, са изпълнени. Външният министър на Косово Доника Гървала-Шварц вече е уведомила Съвета на Европа, в който членува и България, за решението.

Решението на Конституционния съд от 2016 г. разгневи косовското общество. Последвалият отказ от прилагане превърна Косово в единствената европейска демокрация, която не е част от Съвета на Европа и не може да се ползва от системата му за защита на човешките права.

Пробивът идва след месеци на застой между Сърбия и Косово, последвал напрежението около избирането, в условията на бойкот от сръбската общност, на етнически албанци за кметове в няколко населени със сърби общини и решението на Прищина те да стъпят в длъжност. В сблъсъците между косовски сърби и полицията пострадаха и десетки войници на НАТО, а поради отказа да направи крачка назад Курти изпадна в невиждана от години западна изолация.

Кризата се задълбочи при убийството на косовски полицай в Банска, в Северно Косово, при атентат, който Прищина свърза с властта в Белград. В Северно Косово се стигна до протести след решението за налагане на еврото като единствена валута (то се използваше редом с динара) в страната.

Изрази мнение, че създаването на Асоциацията ще създаде възможност за решаване и на проблема с въвеждането на еврото като единствена валута, регламентирайки преводите на средства от Белград за сръбската общност. Той критикува Косово не за опита да въведе еврото като единствена валута, а за начина, по който го прави: "На Франция отне близо година да въведе еврото, Прищина искаше да го направи за под три месеца." Ескобар нарече подхода към решението "катастрофален, ако не некомпетентен".