В Русия вече започнаха тридневни президентски избори, които президентът Владимир Путин със сигурност ще спечели и най-дълго управлявалият шеф на Кремъл след Йосиф Сталин ще получи още един шестгодишен мандат да управлява. Според негови критици този вот е неконституционен и последният му законен мандат изтича на 7 май. В началото на годината "Дневник" ги оцени като най-безинтересните избори за годината заради предизвестения резултат.

Ето основни въпроси и имена за вота, представени от агенция "Ройтерс":

Изборът ще се проведе на 15-17 март. Резултатите ще последват скоро след това и победителят официално ще встъпи в длъжност през май.

Гласуването ще се проведе и в това, което Русия нарича свои нови територии - части от Украйна, сега контролирани от руските сили, които са поставени под руското законодателство.

Украйна казва, че няма да се успокои, докато не изгони и последния руски войник от анексираните територии.

За първи път на руски президентски избори ще има система за дистанционно онлайн гласуване.

Има 112.3 милиона души с право на глас на изборите. Други 1.9 милиона души в чужбина имат право на глас и 12 хил. в "Байконур" - космодрум, който Русия наема в Казахстан.

Обикновено гласуват около 70-80 милиона души. Избирателната активност през 2018 г. бе 67.5%.

Путин се кандидатира срещу комуниста Николай Харитонов, лидера на националистическата Либерално-демократическа партия Леонид Слуцки и Владислав Даванков от партията "Нови хора".

Борис Надеждин, кандидат с антивоенна позиция, беше лишен от участие, както и Екатерина Дунцова.

71-годишният Владимир Владимирович Путин, бивш подполковник от КГБ, беше назначен за изпълняващ длъжността президент от Борис Елцин в последния ден на 1999 г. Той спечели президентските избори през 2000 г. с 53.0% от гласовете и изборите през 2004 г. със 71.3% от гласовете.

През 2008 г. Дмитрий Медведев се кандидатира за президент, а до президентските избори Путин служи като министър-председател, преди да спечели 63.6% от гласовете през 2012 г. и 76.7% през 2018 г.

Путин вече е президент по-дълго време, отколкото всеки друг руски лидер след Йосиф Сталин, побеждавайки дори 18-годишния мандат на съветския лидер Леонид Брежнев.

Руската конституция от 1993 г., базирана донякъде на френската Конституция от 1958 г., се разглеждаше от някои на Запад като напредък, който би довел до демокрация в постсъветска Русия. Първоначално беше уточнено, че един президент може да служи само два последователни мандата от по четири години.

Но поправките през 2008 г. удължиха президентския мандат до шест години. Поправките през 2020 г. официално нулират сегашния президентски мандат на Путин от 2024 г., което потенциално му позволява да остане на власт до 2036 г. Промените също така забраняват отстъпването на каквато и да е руска територия.

Западът определя Путин като военнопрестъпник, убиец и диктатор, но проучванията на общественото мнение у дома показват, че той има одобрение от 85% - по-високо, отколкото преди нахлуването в Украйна.

Кремъл казва, че Путин се радва на огромна подкрепа от руския народ, че Русия не иска да я поучава Западът какво е демокрация. Руски официални лица казват, че Западът се опитва да подкопае Русия, като поставя под съмнение легитимността на изборите.

Привържениците казват, че Путин е спрял спиралата на упадъка, която достигна връхната си точка с разпадането на Съветския съюз през 1991 г., и е възстановил поне част от влиянието на някогашните генерални секретари на комунистическата партия, които управляваха Съветския съюз, като същевременно се противопостави на това, което Кремъл нарича "западащия Запад, предвождан от Съединените щати".

Голяма част от руската опозиция - която варира от твърди комунисти до радикални националисти - се придържа към формалните правила на строго контролираната политическа система и въпреки че има места в парламента, не се противопоставя на Кремъл по важни въпроси. Прозападните либерали нямат депутати в парламента.

Поддръжниците на покойния опозиционен политик Алексей Навални са или в затвора, или са избягали в чужбина. Други опоненти като бившия петролен магнат Михаил Ходорковски също живеят в чужбина.

Те представят Путин като мафиотски кръстник, който е изградил система на лично управление, разчитащо на корупцията. Опонентите на Путин предричат от 1999 г., че безредици един ден ще сринат системата, която той управлява.

Юлия Навалная, вдовицата на Навални, каза, че мащабът на обществената подкрепа за него след смъртта му е доказателство, че каузата му продължава да живее, и призова за масов протест срещу Путин в деня на изборите.

Навални, в едно от последните си публични послания, призова хората да протестират срещу Путин, като гласуват масово по обед местно време на 17 март, образувайки големи тълпи и задръствания в избирателните секции.

Навалная поде призива от съпруга си: "Това е много просто и безопасно действие, не може да бъде забранено и ще помогне на милиони хора да видят съмишленици и да осъзнаят, че не сме сами. Заобиколени сме от хора, които също са против войната, срещу корупцията и срещу беззаконието."

Бившият командир на руските националисти Игор Гиркин, който беше осъден на четири години затвор през януари, каза, че през март, че изборите ще са "фиктивни" и с вече ясен победител. Гиркин, който не признава Украйна за суверенна държава и казва, че голяма част от нея е част от Русия, каза, че руснаците ще претърпят поражение във войната, освен ако не уволнят висши командири и не започнат да се сражават по много по-сериозен начин.

Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заяви през януари, че дълбоко съжалява, че Русия е решила да не покани нейни наблюдатели на изборите. Такива ще има от "приятелски" страни.

През 2018 г. ODIHR заяви, че са положени интензивни усилия за насърчаване на избирателната активност и че значителна част от гражданите са гласували:

75-годишен член на долната камара на руския парламент, Държавната дума, Харитонов е официалният кандидат на Комунистическата партия, чиито кандидати завършват на второ място след Путин на всички избори от 2000 г. насам. Сибиряк, той се кандидатира през 2004 г. и спечели 13.8% от гласовете срещу 71.91% за Путин. Сега държавен социологичен институт каза през февруари, че около 4% от руснаците са готови да гласуват за него.

ТАСС цитира думите му, че няма да търси грешки в лидера на Кремъл. "Той (Путин) е отговорен за собствения си цикъл на работа, защо да го критикувам?" Харитонов подкрепя това, което Путин нарича специалната военна операция на Русия в Украйна, но в миналото се противопоставяше на част от вътрешната политика на управляващата пропутинска партия "Единна Русия". Радва се на подкрепата на Генадий Зюганов, 79-годишният ветеран, лидер на комунистическата партия.

56-годишният Слуцки, високопоставен член на Държавната дума, е лидер на ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР). Той пое поста на постоянен лидер на партията, след като през 2022 г. почина ветеранът лидер Владимир Жириновски. Слуцки, редовен участник в държавната телевизия, където изразява антизападни възгледи, се опитва да се възползва от популярността на покойния си предшественик сред руснаците, като води кампания с лозунг "Жириновски продължава да живее".

Държавен социологичен институт показа през февруари, че и за него са готови да гласуват 4% от руснаците. Слуцки отдавна е председател на парламентарната комисия по международни въпроси. Той говори за необходимостта Русия да спечели войната в Украйна и за важността цените на храните да бъдат задържани ниски. През 2018 г. група журналистки обвиниха Слуцки в сексуален тормоз. Парламентарна комисия го оневини; обвинителите му твърдяха, че депутатите са изпрали репутацията му.

Заместник-председател на долната камара на парламента, Държавната дума, и депутат от политическата партия "Нови хора", за чието създаване баща му, бизнесмен, помогна през 2020 г. На 40 години Даванков е най-младият регистриран кандидат и носител на различни държавни награди, включително една от Путин.

Той каза, че няма да критикува политическите си опоненти. Основните му предизборни лозунги са "Да на промените!" и "Време за нови хора!" Даванков се опита да се позиционира като противник на прекомерните ограничения върху личната свобода на хората и - в контекста на руската политика - като човек, който е по-либерален. Без да споменава Украйна по име, той каза, че е за "мир и преговори. Но при нашите условия и без връщане назад". Държавен социологичен институт каза през февруари, че над 5% от руснаците са готови да гласуват за него.