Българите най-много в НАТО искат повече пари за отбрана, но се колебаят да защитят съюзник
Почти шестима от десет българи искат държавата да увеличи разходите за отбрана, което прави страната лидер сред членовете на НАТО по този показател. В същото време България е в другия край на спектъра в отговорите на въпроса трябва ли българската армия да помогне в защитата на съюзник, ако бъде нападнат - съгласни са 42%, което поставя страната след Исландия (единствената в НАТО без армия) и преди Черна гора (с около 2300 военни).
Данните са от проучване на общественото мнение, разпространено тази седмица от НАТО заедно с годишния доклад на генералния секретар. То е проведено между 1 ноември и 6 декември 2023 г. сред общо почти 31 хил. души, включително в Швеция, която по това време още не е член на алианса.
България е с най-голяма група 🟢 (58%) сред страните от НАТО, призоваваща за увеличаването им. Още 26% казват, че трябва да се запази сегашното равнище.
По-подробните резултати показват важни нюанси за готовността в България да се изпълнят съюзническите задължения за колективна отбрана - българите по-скоро се колебаят или не искат да заемат позиция.
Групата на несъгласните (34%) всъщност е формирана основно от тези, които не са особено категорични - 15% са избрали единица, когато ги питат да дадат оценката си по скалата от 1 до 10, в която 5 е "нито съгласен, нито несъгласен" (25%). На максималната подкрепа под 9 и 10 са се спрели 8% и 14%.
Общите изводи в допитването
Разходи за отбрана: 77% подкрепят запазване или увеличаване на разходите за отбрана. Предпочитанията за увеличаване на разходите за отбрана нарастват с пет процентни пункта спрямо 2022 г. (40% в сравнение с 35% през 2022 г.).
Трансатлантическата връзка: 82% смятат връзката между Северна Америка и Европа за важна за справяне с предизвикателствата пред сигурността.
Колективна отбрана: 61% от гражданите на съюзниците са съгласни, че тяхната страна трябва да защитава съюзник, ако бъде нападнат (намаление спрямо 69% през 2022 г.).
Членството в НАТО намалява вероятността от чуждестранни атаки: Съгласието с тази преценка остава високо (61%, както през 2022 г.).
Готовност за подкрепа на НАТО при гласуване: Намерението да подкрепят членството, ако бъдат призовани да гласуват за или против него, остава високо: 66% биха подкрепили страната им да остане член на НАТО; 12% биха гласували за излизане от НАТО.
НАТО е важна организация за бъдещата сигурност на тяхната страна: Голямо мнозинство (75%) застава зад това, само 6% не са съгласни.
Девет държави са с по-малка подкрепа от България на тезата, че това е много важно или, общо взето, важно.
Познаването на организацията остава високо: 80% познават НАТО поне малко. Но дълбочината на познаване е намаляла с пет процентни пункта - 47% преценяват, че НАТО им е известно много добре или доста добре (52% през 2022 г.).
На Русия се гледа неблагоприятно: Почти няма промяна спрямо 2022 г. - 62% сега срещу 63% в допитването преди две години. 13% имат благосклонно на Русия. Китай е възприеман без симпатии от 42% (45% през 2022 г.).
Подкрепа за Украйна: 63% са съгласни тяхната страна да продължи да оказва подкрепа на Украйна.
Ядрената позиция на НАТО: 72% от гражданите на съюзниците подкрепят НАТО да поддържа капацитет за употреба на ядрени оръжия, докато други държави извън алианса поддържат своите (за безядрен НАТО са 14%).
Отговорите на българите поставят страната по средата. 20% са отговорили с "Да, много" и още 46% са избрали "Да, донякъде". Най-силно засегнати се смятат албанците.
България е верен поддръжник в сравнение с ключови съюзници
Българите категорично вярват в това, че е важно Северна Америка и Европа да поддържат близки отношения в името на справяне с съвременните предизвикателства. Такава оценка са дали 70% в допитването, което поставя страната на трето място отзад напред (само Черна гора и Словакия са с по-нисък показател, но българите не са далеч от оценката на ключови европейски съюзници като Германия, Франция и Турция (одобряващи тезата отговори в рамките на 72-75%).
Почти седем от десет българи (68%) са съгласни, че страната им би трябвало да бъде защитена от НАТО в случай на чужда агресия. Отново, това е група, която не е далеч от средното за алианса (73%) и е дори малко повече от Франция (67%).
Всеки пети българин не вярва, че НАТО действа възпиращо за всеки, който би имал агресивни планове, още 22% казват, че не знаят или нито са съгласни, нито отхвърлят подобно твърдение. Но убедените в силата на съюзните усилия са 59% - почти колкото германците (60%) и повече от французите (54%).
Съгласните 🟢 са средно 61% в целия алианс.
Българите остават (и леко се увеличават като дял), както и миналата година, готови да гласуват за членството на страната им в НАТО. Ако хипотетично бъдат призовани да се произнесат на референдум по въпроса, 56% биха гласували с "да". Над една четвърт (28%) казват, че ще гласуват с "не". Но подкрепата е колкото във Франция (57%) и САЩ (58%).
Хората в България се чувстват по-сигурни в страната си (49%), отколкото държави като Франция (31%), Италия (42%), Турция (42%), Гърция (44%) или най-новия член Швеция (46%).
Като цяло анкетираните от страните в НАТО поставят на пето място риска от война срещу страната им. Така смятат 22%, докато под номер едно с 58% като най-голяма тревога са определени разходите за живот. Следват опасността от икономическа или финансова криза (37%), климатична криза и екстремно време (32%) и бедност и неравенство (32%).
