Руският президент Владимир Путин е получил 87% от гласовете според данните от екзитпол, публикувани от държавния социологически институт ВЦИОМ.

Проучването показва и малка разлика в подкрепата между кандидата на комунистите, Николай Харитонов, и този на партията "Нови хора", Владислав Даванков (съответно 4.6% и 4.2%). Либералдемократическата партия с Леонид Слуцки е набрал 3%.

Резултатът се запазваше и от първите данни на изборната комисия, според която Путин имаше 87.1% от гласовете при обработени 70% от протоколите. Според него разликата между Харитонов и Даванков бе още по-малка - 4.19 и 4.08%. Кандидат на комунистите (какъвто впрочем бе Харитонов и преди 20 години) никога не е падал под 10% на президентски избори.

Активността към момента на затваряне на секциите е 74.22%, при 67.5% през 2018 г. При това, според руската ЦИК, има региони с активност над 90% към 15 ч. московско (14 ч. българско) време - например Ямало-Ненецкия автономен окръг, където бе и колонията, в която бе Алексей Навални преди смъртта си.

Това е очакваната развръзка на три дни гласуване с предизвестен край, в които нямаше друг възможен победител, но и в които, по очаквания на рускоезични издания на базата на разговори със събеседници от Кремъл, целта, заявена още миналата година, бе руският лидер да получи най-малко 80% при активност 70-80 на сто.

Този постигнат резултат би бил безпрецедентен за руската постсъветска история, при съмнения за нередности, засилени както от отказа от наблюдение в избирателните секции, така и от дистанционното електронно гласуване, въведено за десетки региони.

Друго безпрецедентно и то не само в най-новата история на Русия би било времето, което Путин ще е прекарал на власт в края на следващия си мандат - повече не само от Йосиф Сталин, а и от всеки управлявал Руската империя след Екатерина Велика (1762-1796 г.).

Въпреки обявената победа на Путин с внушително мнозинство не всичко мина по план.

Същевременно хиляди се включиха в акцията "На обяд против Путин", подкрепена от покойния Алексей Навални, а и от съюзниците му след смъртта му.

Целта бе възможно най-много участници да отидат да гласуват в 12 ч. пред секциите, независимо как ще изберат да го направят: като отбележат когото и да било, без Путин (както предлагаше Навални), или като направят бюлетината си невалидна.

Руски медии публикуваха читателски бюлетини - с обидни или заплашителни надписи към Путин, с послания, че той трябва да бъде съден, или с името на Навални.

Акции срещу Путин имаше и извън Русия - от Европа до Виетнам и Тайланд (където руснак с плакат срещу президента бе арестуван). И ако знакови лица от ФБК като разследващия журналист Мария Певчих и един от най-близките съратници на Навални Леонид Волков не отидоха да гласуват в съответните посолства в държавите, където се намират, тъй като са обявени за национално издирване в Русия, то вдовицата на обявения за мъртъв на 16 февруари противник на Путин, Юлия Навалная, го направи в Берлин; тя също написа името на съпруга си на бюлетините.

Медиите, следващи официалната линия в Русия, обвързаха тези опашки с високата активност на изборите и сочеха това като доказателство, че акцията "На обяд против Путин" се е провалила. Това каза и говорителят на външното министерство Мария Захарова за опашките пред консулства и посолства в чужбина, каквато имаше и в България.

Изборите бяха съпътствани и от безпрецедентен брой атаки като заливане на секции с боя или палеж. Този следобед бе съобщено дори за случай, при който в Перм жена е загубила ръката си при опит да предизвика експлозия.

Според организацията "ОВД-Инфо" са задържани 80 души в 20 града в хода на изборите. Същевременно изпратените хиляди полицаи из цяла Русия, според участници в акциите, разговаряли с руската служба на Би Би Си, не са се опитвали да разпръснат опашките, формирани от поддръжниците на опозицията.

И днес имаше атака (за която украинското контраразузнаване пое отговорност) по рафинерия в Краснодарския край - шеста по руската територия за седмица. Продължи обстрелът в Белгород, край границата с Украйна, който спря изборния процес в петък. Днес губернаторът Вячеслав Гладков съобщи за смъртта на момиче при обстрел. ТАСС съобщи преди малко за убит изборен служител в Бердянск, в окупираната част от Запорожка област, също при украински обстрел.

Предстои Европейският съюз да коментира, след като представител на Еврокомисията заяви, че решение дали да се признаят изборите ще се вземе след като се състоят, а председателят на Европейския съвет Шарл Мишел саркастично честити на Путин още в първия ден на вота.

Призивът изборите да не се признават дойде от руската опозиция, както от Навалная, така и от хвърления в затвор Владимир Кара-Мурза.

Акцент в съобщението на британската дипломатическа служба също бе гласуването в окупираните територии. "Като провежда незаконно избори на украинска територия, Русия демонстрира, че не се интересува от намирането на път към мира."