Защо Ердоган загуби изборите този път
Преди почти година турската опозиция се тресеше. Основният ѝ алианс, излязъл срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, се разпадна, докато управляващата негова Партия на справедливостта и развитието (ПСР) успя да запази и мнозинството си в парламента заедно с крайнодесни партньори. Основният ѝ противник, Републиканската народна партия (РНП), се изправи пред вътрешна криза, а след половин година дългогодишният ѝ лидер, неуспял да победи Ердоган, бе сменен.
След изборите в неделя картината изглежда е коренно различна. Партията на Ердоган загуби 11 града, които контролираше от изборите през 2019 г. В петте най-големи града (четвъртият, Бурса, бе сред загубените) представянето ѝ бе още по-слабо, отколкото през 2019. Смятани за "крепости" на ПСР провинции в Централния Анадол и по черноморското крайбрежие се оказаха в ръцете на РНП, която спечели избори за пръв път от 1977 г. насам. В общините, които тя ще управлява, живеят 60% от турците. Поне в дните след изборите обвиненията на властта, че РНП е "елитистка" партия на големите градове, ще изглеждат като теза от миналото.
Нещо повече, в лицето на Екрем Имамоглу и Мансур Яваш Ердоган се оказа не с един, а с двама силни опоненти.
Не закъсняха и заглавията: "Земетресение пред урните", "Картата се промени на цвят", "Революция", "Народът разтърси установения ред". Оценката на президента бе малко по-сдържана.
"За нас не е край, а повратна точка. Чрез изборните урни турците предадоха послания на политиците", каза Ердоган след резултатите; призна, че партията му този път не е постигнала целта си. "Послание пред урните", "Сега е моментът за реформи", подгласяха проправителствени медии.
Как се стигна дотук? "Дневник" обобщава факторите и причините, споменавани в няколко издания. От тях следва, че само реформи вероятно няма да са достатъчни. Проправителствените медии и експерти изтъкват "посланията" на избирателите и нуждата от реформи, но не могат да скрият триумфа на опозицията, нито да поправят грешки, трупани с години.
Икономиката
В разговор с "Дневник" политологът Берк Есен обърна внимание малко преди вота, че Ердоган, учудващо, така и не избра да стимулира избирателите с обичайните за парламентарните и президентски избори икономически мерки - повишаване на заплати, пенсии, социални пакети - които биха се приели добре в условията на криза. Над осем месеца след болезненото връщане към ортодоксална монетарна политика, избягвана с години (но приета отново след изборите през 2023) Турция далеч не се е възстановила. През февруари отчетената годишна инфлация бе 67%.
Източници на изданието The Middle East Eye в ПСР казват, че за кабинета било невъзможно да реагира на исканията на група, в голяма степен подкрепяща Ердоган - пенсионерите. Минималната пенсия е с 41% по-ниска от минималната заплата в момента, но, твърдят събеседниците на изданието, правителството нямало възможност да рискува да отвори голяма дупка в бюджет, който и без това е под силен инфлационен натиск.
"Ердоган плати цената за това, че подцени отпора от пенсионерите и работниците", пише журналистът Мурат Йеткин, дълго работил в "Хюриет", на сайта си The Yetkin Report. А този отпор, продължава той, назряваше дълго.
| Според изданието Т24 ПСР печели само в една от десетте провинциални столици с най-голяма медианна възраст на населението. В друга печели Партията на националистическото действие (ПНД, фактически коалиционен партньор на Ердоган), но останалите осем взима опозицията. |
Така в трудната обстановка липсваше още един стимул за избирателите, който бе много видим в кампанията за президентските и парламентарни избори през 2023 г. Тогава за кратко изглеждаше и сякаш инфлацията ще бъде овладяна във времеви рамки, поставени от централната банка. Последвалата смяна на монетарния курс, с много рязко повишаване на лихвите, което да омекоти инфлацията и да стабилизира лирата след дългогодишно захранване на икономиката с изключително евтини кредити, предстои да даде плодове.
Да, имаше сходни трудности през 2023 г., но тогава пенсионерите и работещите все още възлагаха някаква надежда на Ердоган. Постоянното отлагане на празните обещания преди тези избори бе ефект, но до точката на пречупване се стигна, когато Ердоган сравни пенсиите с "бездънна яма", като че ли за инфлацията не бе виновен той.
"Войната за независимост" на Ердоган всъщност може да сложи край на епохата му
Конкуренция
Впрочем лирата бе един от поводите за недоволство на "Йениден рефах", съюзник (в замяна на цели пет депутати при 2% от вота) на миналогодишните избори. Партията настояваше Турция да се откаже от курса на високите лихви.
Малка част от разликата между РНП и ПСР може да бъде запълнена от 2.85 млн. избиратели на Партията на новото благоденствие ("Йениден рефах партиси"), получила с шестте си процента третия най-добър резултат на вота. Удвоената (спрямо парламентарните избори) подкрепа се дължи отчасти и на острите позиции за войната в Газа; партията агитираше с посланието, че Ердоган е твърде мек към Израел, след като иначе години отправяше остри послания. Така ПНБ успя да привлече част от религиозните сегменти в електората на самия Ердоган. И в двете провинции - Йозгат и Шанлъурфа - където тя спечели, доминираше тъкмо Ердоган.
Вирусът, който влезе в системата ни, като произволност, арогантност, шуробаджанащина, високите разходи за живот и обедняването бяха ясни сигнали за течението в икономиката. Резултатът не е нито траен успех на РНП, нито на Новата партия на благоденствието, а много грубо балансиране на ПСР. Това е политическа катастрофа.
Опит за единение или арогантност
Симпатизиращи на властта журналисти и изследователи изтъкват още една причина: този път ПСР и Ердоган избрали да не поляризират и да спечелят със силно разделяща кампания. Не е известно дали е така: поляризацията винаги е играла в полза на Ердоган, включително миналата година, когато тогавашният му опонент на президентския вот Кемал Кълъчдароглу опитваше да изпраща послание за единение и мир.
Те твърдят, както го правят и събеседници на The Middle East Eye, че Ердоган този път избрал да остане на заден план и това било грешка, тъй като той има подход към хората. Ердоган обаче неуморно обикаляше страната, без сам да е кандидат в никоя бюлетина. Няколко пъти подкрепи Мурат Курум в Истанбул. В същата публикация се отбелязва, че самата партия не води силна кампания и че обикновено Ердоган се занимава основно с това; другите го следват.
Кандидатите имаха значение и на тези избори, но заедно с тях, според Мурат Йеткин, фактор се оказа и арогантността на Ердоган. "Това, че Ердоган избра Мурат Курум в Истанбул и Тургут Алтъньок в Анкара, бе основно по логиката да не се допусне никой да го засенчи", пише той (впрочем подобна изглеждаше логиката и когато бившият премиер Бинали Йълдъръм се оказа кандидат за кмет на Истанбул през 2019 г. и загуби от Имамоглу - два пъти).
"Бяха избрани, за да се гарантира, че гласовете всъщност отиват при Ердоган." Арогантност вижда Йеткин и в решението му да пренебрегне при подбора на кандидати значението на двете по-малки партии, които взеха няколко провинции. Впрочем в. "Йени шафак" открито обвиняваше централното ръководство на партията, че се меси в подбора на местни кандидати.
Както отбеляза и директорът на агенция "Метропол" Йозер Сенджар, Ердоган успя да създаде и усещането, че "цялата държава" е срещу Имамоглу с начина, по който водеше кампанията.
Как Ердоган изправи Имамоглу "срещу цялата държава"
Заслугите на опозицията
Противниците на Ердоган загубиха президентските избори през 2023 г., въпреки че се обединиха. Един от тях спечели изборите в неделя, въпреки че всички останали го изоставиха:
- В абсолютно изражение отливът на избиратели от ПСР на тези избори е 3 млн. души.
- Над 17.39 млн. гласуваха за Републиканската народна партия (РНП). Това е преднина от над 1 млн. гласа спрямо ПСР (16.339 млн.).
- Година по-рано партията на Ердоган спечели 19.38 млн. гласа на парламентарните избори при 13.79 млн. за РНП на парламентарния вот миналата година.
Това са два различни вида избори с различна мотивация на гласоподавателите и различна активност, следователно и съпоставката може да е само условна (миналата година гласуваха 87% от турците, тази година - 78 на сто). Както каза и Сенджар за "Дневник", местните избори предполагат възможност за протестен вот с цел сигнал към управляващите, без човек всъщност да си сменя партията.
И все пак резултатите недвусмислено сочат, че обяснението за нужда от реформи и самопричинена загуба не е достатъчно; триумфът на РНП е нещо, което властта още не иска (публично) да признае.
РНП успя да привлече повече гласове от ПСР и много повече, отколкото отидоха за нея миналата година. Мурат Йеткин свързва това с новия млад екип на Йозгюр Йозел, който оглави партията миналата есен след тринайсетте години на ерата "Кемал Кълъчдароглу". ЛИНК Рискованият ход на смяната на ръководството с конгрес даде плодове. Към Йозел вече имаше критики за направени гафове, но както отбелязва и Йеткин, той работеше неуморно въпреки слуховете, че е под влиянието на Имамоглу.
Същевременно Екрем Имамоглу и Мансур Яваш допринесоха, като задържаха ядрото на избирателите на РНП, продължава Йеткин. В разговора си с "Дневник" миналата седмица Берк Есен погледна въпроса от друг ъгъл. Смяната на ръководството, каза той, направи ситуацията в партията достатъчно динамична в последните месеци, за да развърже ръцете на Имамоглу и да му даде пространство да води кампанията така, както си иска.
