Българите обичат Орбан повече от унгарците, а одобрението им за Путин е недостижимо

Българите обичат Орбан повече от унгарците, а одобрението им за Путин е недостижимо

Заседание на Европейския съвет през юни 2022 г.
Заседание на Европейския съвет през юни 2022 г.
Унгарският премиер Виктор Орбан се радва на най-голяма подкрепа не в собствената си страна и не в съседна Словакия, където Роберт Фицо върви по неговите стъпки. Той се радва на 50% повече симпатии в България, отколкото сред унгарциите, които управлява вече повече от десет години.
Според мартенско проучване на агенция "Ипсос" за "Евронюз" почти четирима от десет анкетирани българи казват, че имат положително мнение за него. В родината му така отговарят 32%. Други 29% в България са избрали отговора "Не знам достатъчно" пред третия вариант "Негативно отношение". Приблизително толкова е и при словаците (28%), но сред унгарците спрелите се на това са два пъти по-малко - 14%.
В социологията често групата "Не знам достатъчно" се възприема нееднозначно, тъй като е възможно значителна част от хората в нея да правят т.нар. репутационен избор - харесват Орбан, но по някаква причина не искат да го правят публично, макар допитването в случая да е онлайн и анонимно.
Одобрение (в синьо) и неодобрение (в черно) за Виктор Орбан.
Одобрение (в синьо) и неодобрение (в черно) за Виктор Орбан.
В Швеция и Финландия одобрението за унгареца е особено ниско и това е обяснимо заради протакането до последно на одобрението от Будапеща за членството на двете страни в НАТО.
Вера Йоурова, еврокомисар за ценностите, каза преди дни в интервю за EUobserver, че "Унгария е в най-висока степен на изолация в Европа заради близките връзки на лидера си с Русия, заради ръкостисканията му с Путин, което допълва и отстъплението от демокрацията и върховенството на правото в страната му".
Подобна оценка не е проблем за анкетираните българи, защото те изпъкват като най-големите симпатизанти на Владимир Путин в ЕС. Според данните на "Ипсос" от края на февруари и началото на март 37% в България имат положително мнение за издирвания за военни престъпления лидер. Още 15% са отговорили "Не знам достатъчно", което звучи абсурдно сред лавината от информация за случващото се в нападнатата от него Украйна и репресиите в собствената му страна.
Общо двата отговора правят 52% срещу оставащите 48% с отрицателно мнение за Путин. Следват Словакия с общо 44% одобрение (по 22% за двата отговора), Унгария с 43% (20% + 23%) и Гърция с 41% (28% + 13%).
Одобрение и неодобрение за Владимир Путин.
Одобрение и неодобрение за Владимир Путин.
Допитването в държавите, събрали 96% от населението на ЕС, показва, че Путин и Орбан са най-непопулярните от предложeените за оценка осем национални лидери.
В България класацията по одобрение изглежда така:
  • 47% - Виктор Орбан
  • 37% - Владимир Путин
  • 35% - Еманюел Макрон
  • 33% - Джорджа Мелони
  • 31% - Олаф Шолц
  • 30% - Доналд Туск
  • 29% - Володимир Зеленски
  • 25% - Педро Санчес
С най-високо одобрение (средно 41% отговорили с "Положително отношение") на лидер от ЕС е Еманюел Макрон.
В България това е отговорът на 39% от питаните онлайн, а в страни от Румъния (57%) през Гърция, Германия, Дания до Нидерландия (50%) френският президент събира категоричното одобрение на повече от половината.
Одобрение и неодобрение за Еманюел Макрон.
Одобрение и неодобрение за Еманюел Макрон.
"Мисля, че той демонстрира лидерски умения повече на европейско, отколкото на национално ниво (в родината му Макрон е подкрепен от 28% - бел.ред.) Макрон показа много ясно накъде би искал да върви Европа", коментира за "Евронюз" Франческо Николи от брюкселския икономически институт Bruegel.
Според него някои държавни глави и правителства не са достатъчно известни, за да предизвикат симпатии или неприязън. "На мнозинството граждани на ЕС не им достига информация кои са и какви качества притежават Доналд Туск, Джорджа Мелони и Педро Санчес, за да изградят мнение за премиерите на Полша, Италия и Испания", допълва той.
В България за Джорджа Мелони, например, одобрението е 33%, но 56% казват, че не им достига информация за нея. При Педро Санчес тази диспропорция е още по-отчетлива: 25% срещу 64%. По някаква причина обаче цели 54% категорично харесват Мелони в Румъния.
"Евронюз" определя проучването, което публикува на части, като първо по рода си и подчертава, че то е опит да се измери настроението на европейците преди изборите за Европейски парламент на 6-9 юни.
Отношение към Олаф Шолц. В България го одобряват 31%, а 42% казват, че не им достига информация за оценката.
Отношение към Олаф Шолц. В България го одобряват 31%, а 42% казват, че не им достига информация за оценката.
Анкетата включва и въпрос за Володимир Зеленски - одобрението за него е средно 47%. Макар от две години той да е непрекъснато в новините и да посети множество държави, за да събере подкрепа за борещата се Украйна, 21% са казали, че не знаят достатъчно за него. Неодобрението е 32%. Крайният резултат е, че той е най-одобряваният от осемте предложени за оценка лидери.
Не и в България, където не го харесват 56% и го одобряват 29%. Страната отново е в една група по одобрение с Унгария, Румъния, Словакия и Гърция. На другия полюс са скандинавските държави с над 72% одобрение и Португалия и Испания с 64%. Германия, която е водещият донор на военно оборудване за Украйна е разделена в оценката си - 41% позитивна срещу 36% отрицателна.
Отношение към Володимир Зеленски.
Отношение към Володимир Зеленски.
Макар допитването да съвпадна с гранични блокади заради недоволството на фермери от украинския внос на аграрни продукти, това не е единственото обяснение. Така в Румъния неодобрението за Зеленски е 40% отрицателно, докато в Полша, която бе в челото на протестите, то е 24% срещу 57% положително.
Отношение към Зеленски според партийните предпочитания на анкетираните по политически семейства в Европейския парламент – откровено негативна е оценката в двата полюса – при коменистите (Левицата) и при крайната десница (Идентичност и демокрация), към която се очаква да се присъединят евентуалните евродепутати от "Възраждане".
Отношение към Зеленски според партийните предпочитания на анкетираните по политически семейства в Европейския парламент – откровено негативна е оценката в двата полюса – при коменистите (Левицата) и при крайната десница (Идентичност и демокрация), към която се очаква да се присъединят евентуалните евродепутати от "Възраждане".