Резултатът от надпреварата може да не е толкова предизвестен, колкото сочат повечето анкети, но може да е важен за ключови стъпки като вписването на българите в конституцията.

Пендаровски, който загуби от Георге Иванов през 2014 г., но победи Силяновска-Давкова през 2019, изостава с по няколко пункта в някои проучвания. Едно от тях, на Центъра за политически изследвания и комуникации, същевременно определя разликата между действащия президент (чиято подкрепа измерва като 16.8%) и основния му противник (20.4%) като близка до статистическата грешка.

В същата анкета малко над 23% казват, че не знаят за кого ще гласуват, 18.2% - че няма да подкрепят никого. Друга анкета дава на Силяновска-Давкова 35% през март, на Пендаровски - 29 на сто.

Балотаж на вота с общо 7 претенденти най-вероятно ще има, тъй като никой не се ползва с подкрепа, близка до 50%, а на втория тур ще трябва за победи при над 40% активност. Едва ли ще спечели някой от двамата албански кандидати, но те могат да наклонят везните в полза на един или друг кандидат. София и Брюксел ще наблюдават това внимателно.

Кой от изброените ще стане президент, е важно и за България. Балотажът може да повлияе на активността на парламентарните избори и на подкрепата за партиите, а те - на резултатите, които ще оформят подхода на македонския парламент към конституционните промени, включващи вписването на българите (заедно с още няколко други общности) в основния закон на страната.

А въпросът за вписването на българите в конституцията, влязъл в т.нар. френско предложение (всъщност европейско, но изразено от Франция), разделя кандидатите по партиен признак. Пендаровски ги подкрепя; уверява, че в следващия му мандат Скопие успешно ще затвори всички преговорни глави с ЕС с думите, че няма да е лесно, но ще донесе благоденствие.

Дори само за да започне преговори обаче, Северна Македония трябва да промени конституцията. Силяновска-Давкова иска действието на поправките да се отложи, докато страната ѝ не влезе в ЕС, и обвинява СДСМ, че не само е забравил, а и е погазил националните интереси. Дългото забавяне на конституционната процедура - което се очаква да продължи още месеци след прекъсването на заседанието по темата миналия август - отлага същинското начало на македонския път към блока. Противничката на Пендаровски дори каза миналата седмица, че промените в преамбюла на конституцията (където се изреждат частите от народи, сред които ще са българите) не трябва да го превръщат в "телефонен указател".

Кандидат-президентите от албанския блок, обратно, твърдо подкрепят конституционните промени. Ако външният министър Буяр Османи като говорител на ДУИ представя конституционните промени като червена линия за подкрепа за следващото правителство, основният му противник, лидерът на Алианса на албанците Арбън Таравари, каза в скорошно интервю, че ако победи, би отишъл в Брюксел, за да поиска гаранции, че няма да има още искания към Северна Македония (обратно, ако загуби, каза той пред македонската секция на "Свободна Европа", си тръгва от политиката).

Дори на думи обаче такава подкрепа не засвидетелстват останалите трима кандидати, които са с още по-малък шанс. "Да върнем достойнството на нацията", гласи например билборд на проф. Биляна Ванковска, кандидатът на "Левица", на метри от туристическия център на Охрид.

Кампанията за президентския вот започна седмици преди тази за парламентарния и това даде на партиите и коалициите още една трибуна в предизборната надпревара, неофициално развихрила се много по-рано. Големите политически сили могат да проверят способността си да набират подкрепа две седмици преди парламентарния вот.

В албанския блок се говори и за друг тип генерална репетиция. Лидерът на ДУИ Али Ахмети обвърза кампанията на партията си с искане следващият президент - след тези избори - да се гласува в парламента. Това би станало с още една (освен вписването на българите в конституцията) поправка на основния закон и това да стане с референдум.

Защо е необходима промяната? За ДУИ обяснението е недвусмислено: тя би отворила шанс за президент албанец.

От януари той е и технически премиер на кабинет, подобен на служебния в България, но с официално представителство на власт и опозиция. "Всички у нас и в чужбина видяха, че нищо не му стана на парламента (при управлението на Джафери - бел. ред.)", продължи Зендели. "А и като премиер - нищо страшно не ѝ се случи на (Северна) Македония. Лошо е, когато в главата на хората е мисълта, че албанец не може да бъде президент или премиер... албанците, които живеят тук, също са част от Македония."

Кампанията на ДУИ за парламентарните избори впрочем започна със симулация на учредителното заседание на следващото Собрание, в която Буяр Османи е нов президент, а конституционните промени са приети успешно. ДУИ същевременно се въздържа засега да симулира избор на държавен глава от депутатите, на какъвто настоява.

Някои събеседници на "Дневник", близки до властта в Скопие, виждат надпреварата между Османи и Таравари като мерене на сили.

Други не са съгласни - например в ДУИ. "Има шанс албанец да спечели", каза Зендели в разговора си с "Дневник", макар да добавя, че съзнава, че не са големи. "Нямаше шанс през 2020 г. да има премиер (албанец - бел. ред.), казвахме, а сега виждаме, че стана... Това може да стане, но е много важно да не захранваме избирателите с контаминирани политически изказвания."

Все пак и двете големи партии в македонския блок неофициално чуват обещания от албанския. Според тях споменатото мерене на сили би могло да наклони везните на балотажа. Така например, ако Стево Пендаровски бе избран и с албански гласове през 2019 г., а тогава доминираща сила бе ДУИ, днес лагерът на основния албански опозиционен блок ВЛЕН може да окаже решаващо влияние във финалния резултат. Разликите между Османи и Таравари изглеждат малки.

Добър резултат на ДУИ би ѝ дал силен коз на балотажа. Ахмети вече заяви, че партията му ще подкрепи тогава даден кандидат при споменатото условие: следващият президент да се избере непряко от парламента.

Нито Пендаровски, нито Силяновска-Давкова обаче подкрепят искането. ДУИ, доминирала две десетилетия в албанското пространство, може да загуби подкрепа. Самата партия на Таравари, Алиансът на албанците (част от опозиционния блок, известен със съкращението ВЛЕН), е разделена, след като част от нея начело с бившия ѝ лидер Зиядин Села не пожела да се присъедини към опозицията.

Цитираното проучване на Центъра за политически изследвания и комуникации говори за пренебрежимо малка разлика между двамата: 6.6% за Османи, 7.9 на сто за Таравари. В проучванията от февруари досега разликите между двамата варират от няколко процентни пункта до няколко десети от пункта; победителят в тези лагери е различен, но и в анкетата на Центъра за изследвания и съставяне на политики резултатът е в полза на Таравари - 14, при 11 за Османи. Таравари вдига залога, обещавайки, че при поражение ще напусне политиката.

При такива резултати дали победителят в албанския блок ще успее да наклони везните в нечия полза предстои да се види, още повече предвид тревогата от решението на опозицията да се обедини около личността на косовския премиер Албин Курти, повдигаща въпроса за бъдещото влияние на близкия съсед Прищина в Скопие.

Мери подкрепата си и Максим Димитриевски, кмет на Куманово и лидер на ЗНАМ, отцепил се от СДСМ. С най-малко 3-5 процента прогнозен резултат на вота Димитриевски, канализиращ отчасти недоволството от предлаганите конституционни промени сред електората на социалдемократите, може, при малка разлика между Пендаловски и Силяновска-Давкова, да повлияе на резултата.