Най-богатите страни са далеч от постигането на целите за защита на климата
Политиката на групата на световните икономически сили за защита на климата не съответства на зададените цели, като остава далеч от тяхното постигане, заявиха експерти в навечерието на срещата на министрите на околната среда и на енергетиката на страните от Г-7, което ще се състои от 28 до 30 април в италианския град Торино, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Доклад на мозъчния център "Клаймит аналитикс" (Climate Analytics) сочи, че страните членки на Г-7 (САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Франция, Япония и Италия) са в състояние да осъществят едва наполовина намаляването на вредните за климата парникови газове, което е нужно, за да се гарантира до 2030 г., че средната световна температура няма да се повиши с повече от 1.5 градуса. Подобно покачване би довело до по-екстремни климатични събития и горещини.
Авторите на доклада смятат, че няма изгледи която и да е от страните от Г-7 да спази това условие при намаляването на вредните си емисии съгласно зададените показатели за 2030 г., които все още не са общо съгласувани според изискването за повишаване на средната световна температура с не повече от 1.5 градуса.
Промените на климата могат да струват 38 трл. долара годишно до 2050 г.
Съгласно Парижкото споразумение за климата през 2015 г. международната общност си постави за цел да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса до 2100 г. в сравнение с периода отпреди индустриалната епоха (1850 и 1900 г.). Решението се основава на тежките последствия от глобалното затопляне, в това число все по-зачестяващите силни бури, суши, наводнения и горски пожари.
Авторите на доклада призовават страните от Г-7 да преразгледат зададените си цели за 2030 г., за да може да ги уеднаквят в рамките на желания праг на температурно повишение от 1.5 градуса. При положение че трябва да се постави праг за 2035 г., сега е идеалният момент да се направят промени в плановете, смятат учените.
"Подобни неосъществени амбиции не са нужният пример на най-богатите страни в света, които през 2021 г. са произвели около 38% от брутния вътрешен продукт в глобален мащаб и са били отговорни за 21% от вредните парникови газове", се изтъква в доклада на "Клаймит аналитикс".
