"Умора от България": от какво зависят промените в македонската конституция
Надпис в центъра на Скопие "Българи в конституцията е предателство", направен пред Офицерския дом от времето на Кралство на сърби, хървати и словенци, чиято реставрация е включена в спорния проект "Скопие 2014 г.", илюстрира противоречията в македонската политика.
Вписването на българите в конституцията на Северна Македония беше една от горещите теми след приемането от Скопие на т.нар. Френско предложение от 2022 г., показало възможен изход от назрелия спор със София. През лятото на 2023 г., точно когато процедурата за промяна на конституцията формално бе подхваната от парламента, работата по нея прекъсна и така и не продължи. При отказа на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ управляващата партия не успя да осигури мнозинство от две трети от депутатите.
В разгара на кампанията за парламентарните избори след седмица - и дни след първия тур президентските - въпросът не присъства видимо в дневния ред на политиците.
"Бих казал, че определено темите за България и конституционните промени не доминират в тази част от кампанията, каза за "Дневник" Димитър Николовски, изпълнителен директор на центъра "Евротинк" в Скопие. Но в определени моменти се споменава и този проблем."
"Реториката за България присъства относително малко в кампанията, каза в Скопие и бившият премиер Любчо Георгиевски дни преди началото на парламентарната кампания. А много от казваното досега беше за България. Учудващо е, но темата не е особено застъпена в реториката на кандидатите."
Дори СДСМ според него не говори усилено за конституционните промени. "Някои структури вероятно са ги убедили, че ако актуализират българската тема, ВМРО-ДПМНЕ ще получи повече гласове", казва Георгиевски. Неговата ВМРО-НП избра да се коалира със СДСМ въпреки по думите му слабостите ѝ в икономиката, корупцията, правосъдието. "Като основател и дългогодишен председател на ДПМНЕ е по-логично да сме в коалиция и има членове, което ни притискат, но ВМРО-ДПМНЕ не изпълнява условието да се спре с антибългарската реторика, продължи той. Ако нещо отличава СДСМ, то е, че ясно е определила позициите си за евроатлантическата интеграция. Иска да реши проблема с конституцията, а ДПМНЕ са неясни."
С умора от говоренето за България ли се обяснява относителното мълчание на партиите? "Да, казва Георгиевски, но и партиите вече са се определили по темата."
Тогава, ако партиите не придават най-голяма важност на темата, кои са неизвестните, които ще решат дали промените да се направят по време на новото правителство? Отговора на този въпрос "Дневник" потърси от двама бивши премиери, представители на партии и експерти.
Колко ще имат ВМРО-ДПМНЕ и ЗНАМ
Казаното не означава, че конституцията не се споменава.
В македонския блок редом със СДСМ само по-малки формации подкрепят поправките. Не така мислят техни бивши сподвижници със сериозна заявка в македонската политика. Сред съпротивляващите се срещу поправките в сегашния вид под една или друга форма са ВМРО-ДПМНЕ, "Левица", ЗНАМ ("За наша Македония"), отцепила се от СДСМ в последните две години; казват, че не са готови да платят никаква цена, и се надпреварват в реториката. Лидерът ѝ Максим Димитриевски взе 9% на президентските избори. Според Георгиевски покрай лични търкания със СДСМ "в програмата ѝ 90% е въпросът за антибългарската позиция". Димитриевски иска отлагане на действието на промените, докато Северна Македония не влезе в ЕС.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски призова в началото на кампанията партията му, ЗНАМ и "Левица" да не разменят удари преди изборите. "Левица" също говори против поправките, но най-радикално: партията с двама депутати и шанс да ги удвои (според проучвания) твърди, че всички без нея всъщност подкрепят конституционните промени и ще ги гласуват. Повтаря старата теза, че с поправките Северна Македония щяла да се "българизира", и настоява, че ВМРО-ДПМНЕ се била договорила за поправките след изборите.
Тезата, че ВМРО-ДПМНЕ само чака изборите, за да гласува "за" конституционните поправки, след като дойде на власт, е стара. Такава е и тезата, че тя ще подкрепи поправки преди формирането на правителство. Мненията не са еднопосочни.
Избори преди всичко: защо Северна Македония не вписва българите в конституцията
"Тая приказка я знам", каза Георгиевски, като напомни, че и бившият премиер Зоран Заев обещаваше да няма отстъпки пред Гърция. "Може да се случи. Но и от ДПМНЕ в тази кампания повтаряха толкова често, че няма да включат българите, че не знам как ще върнат назад", каза той.
Възможно е ДПМНЕ да направи салто мортале. Каква ще бъде реакцията на избирателите им, не знаем, но тази опция съществува.
Политическата безизходица, ако не може да бъде съставено правителство, може да подтикне ВМРО-ДПМНЕ да склони за промените, гласи друга теза.
"Очаквам успешно гласуване на конституционните промени след изборите, в конституционно гарантирания срок, но не по-късно от 6 месеца след изборите, казва бившият премиер Владо Бучковски. Защо? Защото това са избори за европейското бъдеще на Македония."
Ако няма споразумение за конституционните промени и продължаване на преговорите за членство в ЕС преди формирането на новото правителство, шансът е голям да отидем на нови избори до края на годината.
Предизборната аритметика
Редом с албанците (на практика задължителен коалиционен партньор, който и блок да спечели), ЗНАМ и "Левица" ще оказват натиск върху Мицкоски, ако ги иска за съюзници.
Въпросът за "българския диктат", "изглежда, най-много вълнува поддръжниците на "Левица" и ЗНАМ", казва Димитър Николовски. "При другите партии преобладават въпросите за икономика, корупция и други. Въпросът за заробената държава от ДУИ доминира при ВМРО-ДПМНЕ, а това отклонява много избиратели от гласуване за СДСМ например."
Бих казал, че "българският диктат" далеч няма да е решаващ въпрос на гласоподавателите на тези избори.
Ще има ли конституционни промени зависи от парламентарното мнозинство и как от него ще се формира новата коалиция. Възможностите изглеждат така:
- Един вариант е ВМРО-ДПМНЕ да управлява с албански партии (албанския опозиционен блок, но ако са недостатъчни за мнозинство - и македонски партии).
- Друг е политическа нестабилност и нови избори.
- Трети - СДСМ в коалиция с всички албански партии - изглежда все по-малко възможен след разгрома на Стево Пендаровски на първия тур на президентските избори, на които действащият държавен глава получи два пъти по-малко гласове от Гордана Силяновска-Давкова.
Същевременно по резултата от президентските избори трудно може да се гадае за този на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните; от 317 хил. гласа на първия тур през 2019 г. тя увеличава подкрепата си на 363 хил. през 2024-а.
Колко депутати ще има ВМРО-ДПМНЕ? По телевизията, на опашка, на маса - всички броят места. Всеки депутат ще е от значение.
Ако има под 48 депутати (в момента има 44) или повече (през 2016 г. при Никола Груевски спечели 51), по-трудно ще формира кабинет само с албанската опозиция, тъй като изключва Демократичния съюз за интеграция (ДУИ).
В неделя Мицкоски видя като бъдещо управление на Северна Македония коалиция с VLEN и увери, че тя ще има мнозинство, ако се съди по резултатите от президентските избори, които постигнаха заедно Силяновска и Таравари.
Везните в албанския блок
За разлика от партиите в македонския блок, тези в албанския базират предизборната си реторика отчасти на темата за поправките, защото с тях се отваря пътят към ЕС.
"За нас е приемливо записаното в преговорната рамка, каза Арта Биляли-Зендели, депутат от ДУИ, в разговор с "Дневник". В нея казаното от ВМРО (за отлагане или предоговаряне - бел. ред.) не е записано. Те се надяват на определени промени на преговорната рамка (с ЕС - бел. ред.). Нека бъдем честни: ако успеят да я променят или допълнят, ще им кажа: извинявайте, прави бяхте. Но съм убедена, че рамката не може да се променя. Питала съм директно дипломати от ЕС може ли да се промени. Отговорът е: не, не може."
Чужда намеса от неочаквана посока променя македонските избори
Албанският блок е раздиран от междуособици тази година, докато за пръв път обединили се партии оспорват доминацията на ДУИ във властта. Консенсус има за едно: приоритет на албанците са конституционните промени. Ежедневните проблеми (нисък стандарт, сиромашия, миграция, борба с корупцията и върховенството на закона) според тях може да се решат по пътя към ЕС.
ДУИ дори започна кампанията си със симулиране на учредително заседание на следващия парламент, на което се гласуват промени в конституцията.
Позицията ни е ясна, защото конституционните промени ни отварят пътя за ЕС. Разбираме, че преговорната рамка не е от България, а от 27 членки на ЕС. Не може да сме част от правителство, което ще спре пътя на Северна Македония към ЕС. Мисля, че това ще е нашата червена линия.
Но съгласието свършва тук.
ДУИ напада коалицията VLEN, че е прекалено гъвкава и се готви да управлява с ВМРО-ДПМНЕ, и в отговор чува обвинения, че демонстрираната непоколебимост е фалшива. "ВМРО-ДПМНЕ знае, че всички албански партии искат конституционни промени. Но при албанците има приказка: като изписваме вежди, да не вадим очи. Искаме и македонците да се чувстват комфортно, и българите да влязат в конституцията", каза в разговор с "Дневник" Африм Гаши, лидер на "Алтернатива" (част от VLEN).
"Мислим, че следващото правителство заедно с ВМРО-ДПМНЕ и нас, албанската опозиция, ще работи интензивно да се намери решение, да се случат конституционните промени, каза още Гаши. Не виждаме проблем и българите да са в конституцията, това не застрашава идентичността на македонците. Живеем обаче заедно и ни е важно да не чувстват идентичността си застрашена. Защитавахме ги за Гърция, и сега - за България."
Такива разговори могат лесно да прераснат във взаимни нападки.
Гарантирам, че ДУИ няма да направи конституционните промени, ако формира правителство с ВМРО-ДПМНЕ. Ще се спазари членовете ѝ да не отидат в затвора.
ДУИ отхвърля такива критики и предлага правителство на националното спасение заради конституционните промени, което опонентите не приемат.
| Действително, в позицията на VLEN се чуват различни послания. Ако Гаши приема поправките, то Таравари като неформален лидер говори за шест месеца време за гласуване на конституцията (в началото на април говореше за срок до 15 септември). Ако партиите решат да изчакат (месеци) да се състави кабинет, ще започнат да приближават местните избори през 2025 г. При нестабилно правителство то може да падне преди гласуване на поправките и да последват нови избори, може би заедно с местните. Това удължава времето за приемане на поправките с година и половина. А от гласуването на Френското предложение в парламента вече мина повече време. |
"Няма да участваме в правителство на всяка цена", каза Иззет Меджити, лидер на Демократично движение (част от VLEN), пред "Свободна Европа".
Тук сме готови да говорим заедно и да си помагаме, за да може тези български искания да бъдат последни.
Тази година обединението на албанската опозиция, не без помощта на премиера на Косово, прави политиката деликатна тема преди изборите. "Уставни измени", отговаря мъж в закусвалня в центъра на Тетово, попитан кое е най-важното за него на изборите, а човекът, с когото седи, се съгласява. Двамата са учители по физическо. Не желаят да кажа имената си, но настояват, че само така ще се върви към ЕС и следователно към по-добър живот. Искат смяна на властта, защото страхът от косовския премиер Албин Курти бил преувеличен и пропаганда.
В кафене край един от големите пазари продавачът е учуден, че чужденец е дошъл тук, откъдето всички си тръгват. Смята, че спасението за Северна Македония е само в ЕС, но и че за страната е време да опита "нещо ново" във властта. Други не искат да кажат и толкова.
Какво мисли албанският блок обаче ще е важно: ако албанските партии се представят на изборите на 8 май по-силно, отколкото на парламентарните, гласовете им биха натежали повече в хода на разговорите с ВМРО-ДПМНЕ за коалиция (и промени в конституцията). На пръв поглед зависи и коя част от албанския блок, но всъщност през него ще е силен и натискът от САЩ. "Възможни са конституционни промени преди формирането на новото правителство", каза в интервю за ТВ21 американският посланик Анджела Агелер в началото на месеца.
Къде е България
Дори да не е най-важният въпрос на македонските избори, съдбата на конституционните промени повдига отново въпроса може ли България с нещо да подпомогне по-бързия изход от кризата, в интерес и на София, и на Скопие.
И тук мненията също са разделени.
"България може да направи сериозна крачка към подобряване на атмосферата в Македония в очакване на конституционните промени, ако започне да прилага присъдите на Европейския съд по правата на човека, с които се допуска правото на сдружаване на няколко дружества на македонците, които са граждани на Република България", каза бившият премиер Владо Бучковски.
Освен ЕС и САЩ "трябва и България малко да помогне", каза лидерът на "Алтернатива" Африм Гаши. Попитан какво има предвид, обяснява:
"България трябва да схване, че има нов контекст в Македония, ако искаме конституционни промени, ако искаме да сме приятели. Ако се барикадираме по някои въпроси и откажем да говорим по тях, не е много политическо. Със съседа трябва да разговаряте през цялото време, дори когато сте се съгласили, че има нов момент, за да намерите решения. Никога не сме били в по-лоши отношения, а това не е здравословно нито за Македония, нито за България."
Привърженик на сближаването съм, но не на цената на ощетяването на идентичността нито на едните, нито на другите. Албанците нямат проблем с Македония и България, но гледаме на себе си като посредник за подобряване на тези отношения.
"Мисля, че това е връщане назад или стоене на едно място, каза депутатът от ДУИ Арта Биляли-Зендели за нуждата България да се включва в нов диалог. Можем да продължаваме милион приказки за тези 4 години с България, Гърция, Сърбия, с всички съседи, но това не помага. Само губим време. Имахме ситуация с Гърция през 2008 г., когато поканата за НАТО бе подготвена, но не се осъществи при много по-добро предложение от това, което имахме през 2018 г. Изгубихме 10 години с подобни истории."
"Дневник" потърси представители на ВМРО-ДПМНЕ, но не успя да обсъди - нито официално, нито неофициално - с тях тази и други теми от изборите до момента на публикуване на статията.