Преди шест години стабилността на Испания зависеше от разтърсената от опита за отцепване Каталуня. Днес Барселона също ще е решаваща за политиката в Мадрид: избори в богатата автономна област ще определят колко жизнеспособно е централното правителство, подкрепяно от сепаратистки формации, които пък ще премерят силите си.

Едно се е променило: гласуването в Каталуня днес вероятно ще укрепи правителството, вместо да го събори. Причината е, че редица анкети - например тази на Центъра за социологически изследвания - дават ясна победа на Партията на каталунските социалисти - формация, свързана с Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) на Педро Санчес, която е на власт в Мадрид.

Изборите ще подсилят PSOE, след като атаки срещу съпругата на Педро Санчес, Бегоня Гомес, чрез основи на медийни публикации и непроверени сигнали към съда, преди две седмици го подтикнаха да се замисли дали да остане на власт.

За самата Каталуня и нейните 5.75 млн. избиратели обаче това ще е и нова ера, след десетилетието на т. нар. процес, задействан от привърженици на отделянето, настоявали, че автономната област ще е по-богата сама, а Мадрид я дискриминира. Тези нагласи, поставили Каталуня на пряко подчинение на Испания за месеци наред след референдума от 2017 г., поне засега изглеждат в миналото.

Очаква се Партията на каталунските социалисти (PSC) да вземе 33.2% от вота, с до 40% увеличение спрямо 2021 г., когато бяха последните редовни избори, според Центъра за социологически изследвания, чиято анкета е проведена между 24 и 30 април.

Сегашните бяха свикани предсрочно, след като каталунският премиер Пере Арагонес не успя през март да получи нужната подкрепа от регионалните депутати за проектобюджета.

Арагонес е част от Републиканската левица на Каталуня (ERC) - една от формациите, участвали в опита за отделяне от Испания през 2017 г., в резултат на който тогавашният ѝ лидер Ориол Жункерас се оказа в затвора. Тогава и Арагонес, и социалистите успяха да вземат по 33 места, но ERC успя да състави правителство в 135-местния парламент.

Още с този вот бе започнал възходът на Салвадор Иля, лидер на социалистите в Каталуня и бивш министър на здравеопазването в кабинет на Педро Санчес: партията удвои местата му. Днес се очаква да изпревари ЕRC, която според цитираната анкета ще вземе едва 17.9% от вота. ERC ще остане трета след "Жунтс", формацията на избягалия от Испания Карлес Пучдемон, която ще получи 18.1% според това проучване. Главните партии вдясно, Народната партия и ултранационалистическата "Вокс", заедно не получават и 20%.

Повратът, който би предизвикала загуба на мнозинство на сепаратистите, би бил значим. Доминацията им през изминалото десетилетие даде тласък на "процеса", чиято кулминация бе референдумът на 1 октомври 2018 г. - втори в рамките на пет години.

Обратно, ако прогнозите не се сбъднат, за Мадрид се задават трудни времена. Пучдемон все още споменава независимост и макар да е по-внимателен в изказванията си, неговата формация подпомогна Санчес в парламента, когато той получи крехко мнозинство за новия мандат, който потърси след предсрочни национални избори.

Амнистия, приета в Мадрид и предизвикала разнопосочни реакции в обществото и политическия елит, ще позволи Пучдемон да се върне у дома след години в самоналожено изгнание. Сега той заплашва, че при формиране на "неприемливо" за него каталунско правителство ще оттегли подкрепата си за централното испанско. Настоява, че най-добре от всички може да защитава интересите на каталунците.

А далеч не е гарантирано, че резултатите от анкетата ще се повторят и пред урните: според нея 24.9% не са решили как ще гласуват. Изглежда сигурно единствено че победителят ще трябва да управлява в коалиция: никой няма да има мнозинство, за да го направи сам.

Иля съсредоточи кампанията си върху обещания за съживяване на икономиката на региона, изоставащ от тази на Мадрид след стремежа за независимост. "Каталуня се представя много под възможностите си през последните 10 години", каза Иля по-рано тази седмица в телевизионен дебат, като обеща чиста енергия.

Сушата също бе сериозен проблем за областта. Допреди дни тя бе в извънредно положение от края на януари, имаше ограничения за ползването на вода, преди дълго чакания дъжд.

В тази обстановка Иля си навлече и критики заради добронамерения тон към сепаратистите, провели незаконния референдум и отприщили най-тежката политическа криза в Испания от десетилетия. Не е изключено напълно да потърси коалиция с ERC или "Жунтс"; алтернатива би бил необичайният съюз с основния противник, Народната партия.

Кампанията се оказа напрегната и поради факта, че изборите бяха свикани насред споровете за спорния закон за амнистията, одобрен в националния парламент и подготвил почвата за връщането на Пучдемон. Въпреки това той водеше кампанията си от чужбина - основно от Белгия, където е и сегашното му работно място, тъй като бе избран за евродепутат.

По-късно основните събития се преместива в Югозападна Франция, край границата с Каталуня. Заповедта за ареста му в Испания остава в сила; тя ще отпадне едва след като законът бъде окончателно приет в края на май.

В желанието си да оглави областта Иля, който след работата си начело на здравното министерство в Мадрид се завърна в каталунската политика през 2021 г. и доби изключителна популярност около предходните избори, се изправя пред трудна задача на базата на досегашните прогнози. Червената му линия е една: "В никакъв случай" няма да подпомогне връщането на Пучдемон на този пост.

Друг проблем пред партиите ще е равнодушието. Според анкета на 40dB за "Ел Паис" и "Кадена СЕР" към 7 май, пет дни преди вота, общият дял на нерешилите за кого да гласуват, решилите да пуснат празна или невалидна бюлетина или избралите да останат у дома достига 28.4%. При това едва 57.4% заявяват, че ще отидат до урните. "Ел Паис" отбелязва, че избирателите изглеждат демотивирани, неубедени, жена отбелязва, че научила едва предходната седмица, че има нов вот.

Друга цитирана от вестника анкета на каталунски център показва, че едва 47% от хората знаят точната дата на изборите. Особено голям е проблемът при младите: утвърдително отговарят 69% от хората над 65 години, 47% от тези между 25 и 34 и едва 35 на сто между 18 и 24. Професорът по комуникационни науки от Карлес Понт от университата "Помпеу Фабра" го обяснява така: "умора от усещане за постоянна предизборна кампания.