Голяма част от българките не се чувстват сигурни в населеното място или района, в който живеят. Запитани дали смятат, че са в безопасност да излизат сами нощем, четири от десет (40.7%) отговарят с "Не". Нямат такива притеснения 54.3%. В най-активната възрастова група между 15 и 50 години страхуващите се надхвърлят 43%, а при тези с образование над гимназиалното достигат 47%.

Очевидно това е градски проблем - 50% срещу 33.6% е делът на опасяващите се за сигурността си в градовете срещу селата. Както и по-сериозен проблем при жените с доходи под средните (44%) и над средните (40%), макар че това признават и над една трета (35%) от тези по средата.

Проучването показва, че българките се чувстват застрашени не само навън, но и в домашна среда. На въпроса дали домашното насилие е широко разпространен проблем в страната с "да" отговарят над 62% и с "не" - само 20%. Малко повече (65.6%) е разпознаван проблемът в големите градове, но и в малките и по селата така смятат 59.5%. Доходите нямат никакво значение - насилието вкъщи е масов проблем и за най-бедната една пета (67%), и за най-богатата една пета (65%).

Тук съвсем ясно се вижда, че здравният проблем е предимно в селата и малките градове (41% срещу 23.5% от жителките на големите градове) и нивото на образование е важен фактор - с проблеми са 48.6% от завършилите не повече от основно образование, при изкаралите средно спада на 31.7%, а при продължилите да учат сред това е 11.8%.

Авторите на проучването са събирали и отговори за съвсем конкретни здравни услуги, а не само за субективно усещане, и така са установили, че повече от 1 млрд. жени никога в живота си не са посещавали медицинско лице. Едва 11% някога са били преглеждани превантивно за рак и само 10% са тествани за заболявания и инфекции, предавани по полов път (т.е. почти 2 млрд. жени в репродуктивна възраст са в риск от безплодие и за здравето и живота на майката или новороденото). Въпросите включват още тестване за кръвно налягане и диабет през последните 12 месеца.

В изработването на индекса от "Галъп" са дали на превантивните грижи за здравето повишена роля в крайния резултат. "За съжаление, тази година виждаме, че здравето на жените по света е в стагнация, особено по критично важни показатели като превантивни грижи и основни нужди - два фактора с голямо въздействие върху средната продължителност на живота в момента на раждането им", пише в доклада.

В българския случай има важна особеност - индексът за превантивни здравни грижи за жените е доста нисък (16) във възрастовата група, когато те са най-активни - 15-50-годишните. Почти два пъти е подобрението при 50-75-годишните (31) и над 75-годишните (36), но тогава е под въпрос не е ли късно за дейност, която би трябвало да се води усилено в десетилетията преди това.

Друга характерна черта на българките в проучването е, че по този показател практически няма значение нивото на образованието и има любопитни разлики, когато стане дума за доходите. При най-бедните 20% индексът за превантивна дейност е 10, но в следващата група е над 30, което е най-високият показател за страната. Тези по средата са с показатели 23.61, 22.53 и при най-богатите 20% е 28.47.

Да си нает активно на работа, изглежда, е критерият, определящ отговора на българките на въпроса случва ли им се да не им достигат пари за храна. Средният показател за страната е почти 21%.

Авторите дават своя отговор защо техният индекс би трябвало да е важен. Първият е, че това е един от най-мащабните и с широк обхват инструменти за оценка здравето на жените. Той предоставя резултати, които при провеждане на политики за справяне с установените проблеми, могат да доведат до подобряване на здравеопазването. Информацията идва и от места, които обикновено са трудно достъпни или не са изследвани и тя може да се използва за сравнения от специалистите и за решения от политици и управляващи.

Повече жени казват, че изпитват болка в сравнение ситуацията преди три години. Близо милиард жени - около една на всеки три по света - казват, че са прекарали голяма част от предишния ден във физическа болка (в България - 30%).

Все по-малко жени могат да си позволят жилище. Въпреки че числата са останали стабилни през миналите три години, процентът на жените, за които е много трудно да си позволят подслон, се е увеличил почти наполовина през миналото десетилетие (в България - 10% нямат пари за тази цел).

Повече жени казват, че са тъжни, ядосани и притеснени сега, отколкото преди три години, в разгара на COVID-19 пандемията, която ги изостри. Има видима разлика с мъжете: жените са с 20% по-склонни да кажат, че са изпитвали много тъга през предишния ден (3 от 10 жени средно в света, 22.8% в България).

Средно една четвърт по света казват, че са изпитали гняв предния ден, докато българките изглеждат в пъти по-сдържани - само 6% са отговорили с "да" на този въпрос.