Словашкият премиер Роберт Фицо, за когото бе съобщено, че е с опасност за живота, след като беше прострелян в сряда, пое властта за четвърти път миналия октомври и обърна външната политика на страната към по-проруски позиции.

Той също така започна реформи в наказателното законодателство и медиите, превизвикали опасения, че отслабва върховенството на закона.

В трите десетилетия политическа кариера 59-годишният Фицо умело лавира между традиционни проевропейски и националистически анти-брюкселски и антиамерикански позиции, като същевременно показва готовност да промени курса според общественото мнение или развитието на политически реалности.

През последните четири години той възприе по-крайни позиции, които включват остри критики към западните съюзници, обещания за спиране на военната подкрепа за Киев, противопоставяне на санкциите срещу Русия и заплахи за налагане на вето на всяка бъдеща покана за членство в НАТО за Украйна.

Неговата коалиция спря държавните словашки доставки на оръжия за Украйна и говори за това, което той нарича западно влияние във войната, което само довело до взаимното избиване на славянски народи.

Въпреки това Фицо остава непоколебим през цялата си кариера по отношение на обещанията да защити стандарта на живот на онези, които се чувстват изоставени в страна, където условията за мнозина бавно се изравняват с тези в Западна Европа и където мнозина пазят сравнително приятни спомени от миналото на комунистическата епоха.

Неговият предизборен призив "Нито един патрон" за Украйна привлече гласоподавателите в 5.5-милионната страна от НАТО, където само малцинство вярва, че Русия е виновна за войната в Украйна.

Роден в работническо семейство, Фицо завършва право през 1986 г. и се присъединява към тогавашната управляваща комунистическа партия.

След падането на комунистическото управление през 1989 г. той работи като адвокат в държавната администрация, печели място в парламента от името на преименуваната Комунистическа партия и представлява Словакия в Европейския съд за правата на човека.

Фицо ръководи партията SMER-Социалдемокрация от 1999 г. насам, след като я създаде, за да се противопостави на реформисткия дясноцентристки кабинет.

Той използва недоволството от либералните икономически реформи за първата си изборна победа през 2006 г.

Но той също така поддкрепи курса за приемане на еврото през 2009 г., въпреки че сформира правителство с националисти.

Вторият му кабинет спечели, след като друга дясноцентристка коалиция се разпадна две години по-късно, а твърдата позиция срещу мигрантите му помогна да спечели преизбиране през 2016 г. След тази победа той обяви, че иска Словакия да бъде като част от ядрото на ЕС заедно с Франция и Германия .

Политическият му късмет се изчерпа през 2018 г., когато журналистът Ян Куциак, който разследваше подкупи на високо ниво, и годеницата му Мартина Кушнирова бяха убити от поръчков убиец. Това предизвика масови протести срещу корупцията и Фицо бе принуден да подаде оставка. SMER загуби властта на изборите през 2020 г. от партии, обещали да изкоренят корупцията, и неговата партия се разцепи.

С подкрепа в социологическите допитвания под 10%, Фицо веднъж се опита да отговори на страховете на избирателите по време на пандемията от коронавирус, когато осъди правителствените здравни мерки.

В същото време той се възползва от недоволството от разправиите сред управляващите и повдигна съмнения за техния прозападен курс, подхранвайки проруските наративи в социалните мрежи, масово разпространени из Словакия.

Фицо също така се измъкна от обвиненията в подкупи, които преследваха партията му по време на политическата му кариера. Той беше обвинен в престъпен заговор през 2022 г. за използване на полицейска и данъчна информация срещу политически врагове - обвинения, които той отрече и които по-късно бяха оттеглени.