Кой дърпа конците в Иран

Кой дърпа конците в Иран

Иранският президент Ебрахим Раиси далеч не е най-важната фигура в сложната и непрозрачна управленска система на управление на ислямската република.
Следва преразказ на интерпретацията на тази структура на "Файненшъл таймс", публикувана във времето около нарасналото миналия месец напрежение между Техеран и Тел Авив.
  • Въоръжените сили и хардлайнерите все повече определят бъдещето на страната с население 90 млн. души покрай битката за наследяване на застаряващия върховен водач Али Хаменей.
  • Тъкмо върховният водач, към момента все още Хаменей, е най-важният човек, взимащ ключовите решения във вътрешната и външната политика. Макар да подкрепя външната и военната политика на Техеран и спорната ядрена програма, той е и прагматичен и смята, по призив на предшественика си Рухоллах Хомейни, че оцеляването на режима се приоритизира дори пред основните ислямски принципи. Рисковете, поети при ответния удар след убийството на Касем Солеймани и нападението след удара по иранското консулство в Дамаск, "Файненшъл таймс" нарича премерени.
  • И на възрастта си (към момена на публикацията тъкмо е навършил 85) Хаменей остава активен, известен е като страстен читател на световната история, философия и литература. Хаменей се стреми да превърне Иран, който води война срещу Ирак на Саддам Хюсеин през 80-те години на миналия век, водеща регионална сила.
  • Хаменей, контролиращ Революционната гвардия, помогна тя да се превърне в будещата най-много страх иранска институция и се смята, че гвардията - основен апарат за упражняване на власт в Иран и Близкия изток с получени от него ясни правомощия за войни с посредници - му е вярна, както е вярна на идеологията му, но той се вслушва в съветите ѝ, включително по невоенни въпроси. Гвардията влияе във всички сфери на обществения живот, отговаря за потискането на инакомислинето и на практика е близка по роля до правителство в сянка.
  • Смята се, че Хаменей е предпазлив към идеята за пълномащабна война в Близкия изток. Тъкмо чрез гвардията е изпратено съобщението, до САЩ през Швейцария, че Иран не желае ескалация след ударите по Израел на 13 април (вместо това да направи външното министерство).
  • Въпреки позиционирането на Иран като ислямска република духовниците, иначе осигуряващи религиозна легитимност на управниците на страната, имат в мнозинството си малко влияние върху ежедневните решения и в голяма степен се занимават със социални и културни въпроси, докато ролята им намалява. Събранието на експертите, състоящо се от 88 духовници, отговаря за назначаването на следващия лидер след смъртта на Хаменей. Освен това трябва да следи действията му, въпреки че никога не е упражнявал надзор.
  • Бизнесът в основно държавната иранска икономика е силно зависим от мрежите, изградени от режима, с лоялни лица, както икономиката е силно зависима от приходите на петрол. Частният сектор е контролиран, досущ като реформистите, недопускани напоследък от Хаменей до важни постове във властта (макар преди години да бе в контакт с тях).