Ебрахим Раиси, който загина на 63-годишна възраст в катастрофа, се издигна през иранската теокрация от твърдолинеен прокурор до безкомпромисен президент. Той ръководеше потушаването на протестите у дома и поддържаше твърда позиция в ядрените преговори със световните сили, докато трупаше актив, за да се позиционира като следващия върховен лидер на Иран.

Раиси загина, когато хеликоптер, превозващ го обратно от посещение на азербайджанската граница, се разби в планински терен, убивайки всички на борда, каза високопоставен ирански служител. Външният министър Хосейн Амир-Абдолахян е сред убитите.

Избран за президент при строго контролиран вот през 2021 г., Раиси зае твърда позиция в ядрените преговори, виждайки шанс да спечели широко облекчаване на санкциите на САЩ в замяна само на скромни ограничения върху все по-напредналите технологии на Иран. Твърдолинейните привърженици на Иран бяха окуражени от хаотичното изтегляне на американската армия от съседен Афганистан и политическите промени във Вашингтон.

През 2018 г. тогавашният президент Доналд Тръмп се отказа от сделката, която Техеран беше сключил с шестте световни сили, и възстанови строгите санкции на САЩ срещу Иран, което накара Техеран постепенно да нарушава ядрените ограничения на споразумението.

Непреките преговори между Техеран и администрацията на президента на САЩ Джо Байдън за съживяване на сделката са в застой.

Твърдолинейната позиция на Раиси беше очевидна и във вътрешната политика. Година след избирането му духовникът от среден ранг нареди по-стриктно прилагане на иранския "закон за хиджаба и целомъдрието", ограничаващ облеклото и поведението на жените.

В рамките на седмици след това млада кюрдка от Иран, Махса Амини, почина в ареста, след като беше арестувана от т.нар. морална полиция за предполагаемо нарушаване на този закон.

Последваха месеци на национални протести, представляващи едно от най-сериозните предизвикателства пред духовните управници на Иран след Ислямската революция от 1979 г.

Стотици хора са били убити според правозащитни групи, включително десетки служители по сигурността, които са били част от ожесточени репресии срещу демонстрантите. "Актовете на хаос са неприемливи", настоя тогава президентът.

Макар и начинаещ в политиката, Раиси имаше пълна подкрепа за ядрената позиция и мерките за сигурност от своя покровител, силно антизападният върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Хаменей, а не президентът, има последната дума във всички основни политики в рамките на двойната политическа система на Иран, поделена между духовенството и правителството.

Но изборната победа на Раиси, след като консервативни и умерени съперници в тежка категория бяха дисквалифицирани от хардлайнерски надзорен орган, постави всички клонове на властта в Иран под контрола на твърдолинейна група, лоялна на Хаменей, и увеличи шансовете на Раиси един ден да го наследи като върховен лидер.

Въпреки това протестите срещу управлението на духовенството и неуспехът да се преодолеят затрудненията в икономика на Иран - причинени основно от западните санкции и лошо управление - може да са намалили популярността му в страната.

Като млад прокурор в Техеран Раиси участва в комисия, надзираваща екзекуцията на стотици политически затворници в столицата през 1988 г., когато осемгодишната война на Иран с Ирак беше към края си, твърдят правозащитни групи.

Т.нар. комитети на смъртта бяха създадени в цял Иран и включваха религиозни съдии, прокурори и служители на министерството на разузнаването, за да решат съдбата на хиляди задържани в произволни процеси, които продължаваха само няколко минути, според доклад на Amnesty International. Въпреки че броят на убитите в Иран никога не е бил потвърден, Amnesty твърди, че минималните оценки го определят на 5 хил. души.

Запитан за обвиненията, че е участвал в смъртните присъди, Раиси каза пред репортери през 2021 г.: "Ако един съдия, прокурор е защитил сигурността на хората, той трябва да бъде похвален... Гордея се, че защитих човешки права във всяка позиция, която съм заемал досега."

Той се издигна в редиците на иранското шиитско мюсюлманско духовенство и беше назначен от Хаменей на високопоставената длъжност на шеф на съдебната система през 2019 г. Малко след това беше избран и за заместник-председател на Събранието на експертите - 88-членното духовно тяло, отговарящо за избора на следващия върховен водач.

Раиси споделяше с Хаменей дълбоко подозрение към Запада. Антикорупционен популист, той подкрепи стремежа на Хаменей за самодостатъчност в икономиката и стратегията му за подкрепа на т.нар. прокси сили на Иран в Близкия изток.

Когато ракетна атака уби високопоставени офицери от националната Революционна гвардия в посолството на Иран в Дамаск миналия месец Техеран отговори с безпрецедентна, но до голяма степен неуспешна, директна въздушна бомбардировка на Израел. Раиси каза, че всяко израелско отмъщение срещу иранска територия може да доведе до това, че от "ционисткия режим" няма да остане нищо.

Раиси е бил заместник-ръководител на съдебната система в продължение на 10 години, преди да бъде назначен за главен прокурор през 2014 г. Пет години по-късно САЩ му наложиха санкции за нарушения на човешките права, включително екзекуциите през 80-те години на миналия век.

Кандидатирайки се за президентския пост, Раиси загуби от прагматичния Хасан Рухани на изборите през 2017 г. Провалът му беше широко приписван на аудиозапис от 1988 г., който се появи през 2016 г. и, изглежда, подчертаваше ролята му в екзекуциите през 1988 г. В записа покойният аятолах Хосейн Али Монтазери, тогава заместник върховен лидер, говори за убийствата. Синът на Монтазери беше вкаран в затвора за разпространяването на записа.

Раиси е роден през 1960 г. в религиозно семейство в свещения за шиитските мюсюлмани град на Иран Машхад. На 5 години губи баща си, но тръгва по стъпките му, за да стане духовник.

Като млад студент в религиозна семинария в свещения град Кум Раиси участва в протести срещу подкрепяния от Запада шах по време на революцията от 1979 г. По-късно контактите му с религиозни водачи в Кум го превърнаха в доверена фигура на аятоласите в съдебната система.