Между Франция и Нова Каледония има 16 хил. км. Решение в Париж обаче предизвика нестихващи от дни безредици в Нумеа, главния град на архипелага, които европейската страна не може да овладее.

Напрежението ескалира, след като Франция започна да разглежда постигнато преди над 25 години споразумение като недемократично и да иска да го промени с реформа, прекрояваща изборите и даваща на още хора право на глас. След първите вълнения Париж даде заден ход засега, като обяви отлагане на промените, но недоволството не стихва.

Френската отвъдморска територия, богата на никел, води десетилетна битка каква точно роля трябва да има Париж. В последния епизод летището се оказа затворено, училищата - с полицейски час. Шестима са убити, стотици са ранени. Френският президент три пъти се среща със силовите структури за седмица. Нова Каледония е в извънредно положение, приложението "ТикТок" е забранено.

Само за обезопасяване и на пътя между летището и столицата Нумеа, овладян от бунтовници, са изпратени 600 полицаи и паравоенни.

Нова Каледония е в югозападната част на Тихия океан, на около 1500 км източно от Австралия. Там живеят около 270 хил. души, 41% от които са канаки (меланезийци) и 24%, основно французи, са европейци. Тя е и третият производител на никел в света.

Колонизирана през XIX в. и ползвана за наказателна колония няколко десетилетия, Нова Каледония се превръща във френска отвъдморска територия през 1946 г. От 60-те и 70-те години конфликти между Париж и движения за независимост назряват, включително покрай бума на никела. Той подтиква Париж да насърчава миграцията на французи, която да намали тежестта на местните. Това дава тласък на движението за независимост, а искрите припламват и прерастват в сблъсъци.

Напрежението бе овладяно със споразумение от 1998 г., очертало пътя към постепенна автономия.

То определи и как да се гласува: според него можеха да пуснат бюлетина само местните канаки и мигрантите отпреди 1998 г. На три референдума, проведени по споразумението, независимостта бе отхвърлена. Последното бе през 2021 г. и то, макар и при много ниска активност заради бойкот на подкрепящите независимостта, подтикна Макрон да каже:

Ако документът даваше по-голямо представителство на канаките - днес малцинство - конституционна поправка в Париж тази година предвиди избирателни права за хора, живели в Нова Каледония поне 10 години.

Макрон е готов представители да преговарят за промените в Париж, а влизането в сила да се отложи, като крайният срок за ново или променено споразумение е юни.

Силите за независимост обаче искат пълна отмяна на поправките. "Трябват ни решителни действия за успокояване на ситуацията. Правителството трябва да спре да налива масло в огъня", казва за "Ройтерс" Доминик Фоши, генерален секретар на водещото движение за независимост.

Същевременно президентите на четири други френски отвъдморски територии - Реюнион (Индийския океан), Гваделупа и Мартиника (Карибите) и Френска Гвиана (Южна Америка), също призоваха за оттегляне на реформата в отворено писмо. Според тях: "Само политически отговор може да спре нарастващото насилие и да предотврати гражданска война."

На фона на отслабващото влияние в Африка Франция се стреми да подсили това в Тихия океан, където има още три островни територии (Френска Полинезия, Уолис и Футуна, о-в Клипъртън). Регионът обаче е и арена на геополитическата надпревара между Съединените щати и Китай.

Макрон не напада нито едната, нито другата суперсила, но каза преди дни, че целта на Франция е чрез разширяването на влиянието в Тихия океан да осигури "развитие, основано на правила".

За Франция Нова Каледония същевременно бе в центъра на тази надпревара. Резервите на никел (който, пряко и чрез свързани отрасли, създава една четвърт от работните места) са нужни на всеки желаещ да си осигури нужните суровини за зеления преход и конкурирането с Китай в електромобилите. Проблемът: местното политическо движение в подкрепа на независимостта отказва да влиза в този френски сценарий.

Редом със законодателните промени, които разширяват правото на глас далеч отвъд коренните канаки, Макрон от месеци се стреми и към сваляне на ограниченията за износ на необработен никел, който би приоритизирал износа към европейски заводи за батерии на електромобили. Миналата година по време на посещение той го нарече голям стратегически ресурс за Франция и Европа" в момента на мащабно усилие за реиндустриализация.

На протестите внезапно се видяха и азербайджански знамена и това не остана незабелязано за френското правителство. Свързана с властите в Баку група обяви открита поддръжка за сепаратистите.

Азербайджан отхвърля обвиненията. Баку същевременно е в много обтегнати отношения с Париж покрай подкрепата му за Ереван от карабахската война през 2023 г. насам. Кавказката държава официално покани сепаратисти от френски отвъдморски територии на конференция през 2023 г., целяща да подкрепи "френските движения за освобождение и антиколониализъм". Групата осъди предложението за поправки в каледонската конституция миналата седмица. Пред "Франс прес" френски правителствен източник твърди, че проазербайджански профили в социалните мрежи са публикували обработени снимки с твърдението, че на тях се вижда как двама бели полицаи с пушки сочат към мъртви канаки.