Резолюцията на ООН за Сребреница осъжда отричането на клането от 1995 г.

На живо
Заседанието на Народното събрание

Резолюцията на ООН за Сребреница осъжда отричането на клането от 1995 г.

Сръбският президент Александър Вучич бе през цялото време наметнат с националното знаме.
Сръбският президент Александър Вучич бе през цялото време наметнат с националното знаме.
Общото събрание на ООН обяви днес 11 юли за международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995 г. в резолюция, срещу която Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха.
Избиването на над 8 хил. босненски мюсюлмански мъже и момчета през 1995 г. след превземането на зоната на ООН за сигурност беше превзета от босненските сръбски сили се смята най-лошото еднократно зверство в Европа след Втората световна война.
Резолюцията, инициирана от Германия и Руанда и междурегионалната основна група от 17 държави-членки, включително САЩ и България, беше одобрена с обикновено мнозинство от 84 гласа в 193-членното Общо събрание.
Резолюцията "решава да определи 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г., който да се отбелязва всяка година".
"Нашата инициатива е за почитане на паметта на жертвите и подкрепа на оцелелите, които продължават да живеят с белезите от това съдбовно време", каза Анте Леендерце, постоянен представител на Германия в ООН, обръщайки се към пленарната сесия.
Резултатът от гласуването.
Резултатът от гласуването.
Сърбия и босненските сърби, които отричат клането да представлява геноцид, казват, че резолюцията заклеймявала Сърбия като "геноцидна нация", въпреки че такова нещо изобщо няма в текста.
Сръбският президент Александър Вучич призова страните членки да гласуват против резолюцията, като каза, че тя е "силно политизирана" и няма да допринесе за помирението в Босна и региона, а по-скоро ще отвори кутията на Пандора. "Разделението ще става все по-дълбоко и по-дълбоко, решението ще предизвика нестабилност в региона", каза Вучич.
Леендерце подчерта, че резолюцията не е насочена срещу Сърбия. Тя добави, че поправките на Черна гора, според които престъплението геноцид е извършено от конкретни лица и не може да се приписва на конкретна група хора, са включени в резолюцията, за да се компенсира загрижеността на Сърбия.
Протест на черногорски сърби срещу резолюцията.
Протест на черногорски сърби срещу резолюцията.
Улиците на градове в Сърбия и Босненската сръбска република бяха украсени в четвъртък със сръбски знамена и плакати "Ние не сме геноциден народ, ние помним".
Преди гласуването лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик заплаши, че Република, Сръбска - автономна област в Босна заедно с босненско-хърватската федерация съгласно мирно споразумение, ще се отдели, ако резолюцията бъде приета. Той многократно е заплашвал с отцепване.
  • На 11 юли 1995 г. босненските сръбски сили, командвани от генерал Ратко Младич, отделят мъжете и момчетата от жените и ги избиват през следващите дни на няколко места. Останките им са открити години по-късно в масови гробове в източна Босна, въпреки че някои роднини все още нямат представа къде по-точно са загинали близките им.
  • Два международни съда определиха зверството като геноцид. Младич и неговият политически ръководител Радован Караджич бяха осъдени доживот за военни престъпления, включително геноцид, докато близо 50 босненски сърби също получиха присъди.
Резолюцията от четвъртък осъжда отричането на клането и възхвалата на военнопрестъпниците, като призовава останалите жертви да бъдат открити и идентифицирани и всички извършители, които все още са на свобода, да бъдат изправени пред правосъдието.
Резолюцията на ООН за Сребреница осъжда отричането на клането от 1995 г.
Текстът също така призовава държавите-членки да съхранят установените факти чрез своите образователни системи, за да предотвратят отричане или изкривяване на историята.