Резолюцията на ООН за Сребреница осъжда отричането на клането от 1995 г.

Общото събрание на ООН обяви днес 11 юли за международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995 г. в резолюция, срещу която Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха.
Избиването на над 8 хил. босненски мюсюлмански мъже и момчета през 1995 г. след превземането на зоната на ООН за сигурност беше превзета от босненските сръбски сили се смята най-лошото еднократно зверство в Европа след Втората световна война.
Резолюцията, инициирана от Германия и Руанда и междурегионалната основна група от 17 държави-членки, включително САЩ и България, беше одобрена с обикновено мнозинство от 84 гласа в 193-членното Общо събрание.
Резолюцията "решава да определи 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г., който да се отбелязва всяка година". |
"Нашата инициатива е за почитане на паметта на жертвите и подкрепа на оцелелите, които продължават да живеят с белезите от това съдбовно време", каза Анте Леендерце, постоянен представител на Германия в ООН, обръщайки се към пленарната сесия.

Сърбия и босненските сърби, които отричат клането да представлява геноцид, казват, че резолюцията заклеймявала Сърбия като "геноцидна нация", въпреки че такова нещо изобщо няма в текста.
Сръбският президент Александър Вучич призова страните членки да гласуват против резолюцията, като каза, че тя е "силно политизирана" и няма да допринесе за помирението в Босна и региона, а по-скоро ще отвори кутията на Пандора. "Разделението ще става все по-дълбоко и по-дълбоко, решението ще предизвика нестабилност в региона", каза Вучич.
Леендерце подчерта, че резолюцията не е насочена срещу Сърбия. Тя добави, че поправките на Черна гора, според които престъплението геноцид е извършено от конкретни лица и не може да се приписва на конкретна група хора, са включени в резолюцията, за да се компенсира загрижеността на Сърбия.

Улиците на градове в Сърбия и Босненската сръбска република бяха украсени в четвъртък със сръбски знамена и плакати "Ние не сме геноциден народ, ние помним".
Преди гласуването лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик заплаши, че Република, Сръбска - автономна област в Босна заедно с босненско-хърватската федерация съгласно мирно споразумение, ще се отдели, ако резолюцията бъде приета. Той многократно е заплашвал с отцепване.
- На 11 юли 1995 г. босненските сръбски сили, командвани от генерал Ратко Младич, отделят мъжете и момчетата от жените и ги избиват през следващите дни на няколко места. Останките им са открити години по-късно в масови гробове в източна Босна, въпреки че някои роднини все още нямат представа къде по-точно са загинали близките им.
- Два международни съда определиха зверството като геноцид. Младич и неговият политически ръководител Радован Караджич бяха осъдени доживот за военни престъпления, включително геноцид, докато близо 50 босненски сърби също получиха присъди.
Резолюцията от четвъртък осъжда отричането на клането и възхвалата на военнопрестъпниците, като призовава останалите жертви да бъдат открити и идентифицирани и всички извършители, които все още са на свобода, да бъдат изправени пред правосъдието.

Текстът също така призовава държавите-членки да съхранят установените факти чрез своите образователни системи, за да предотвратят отричане или изкривяване на историята.