Въпреки говоренето за разпад: нещо може да обедини Босна
"Не сме геноциден народ." Следващият голям билборд, който се вижда от таксито, след табелата в покрайнините на Сараево: "Добре дошли в Република Сръбска."
Надписът в различни точки в региона от Белград до Баня Лука напомни за напрегнатата и белязана от противоречия обстановка в Босна и Херцеговина заради приемането в ООН на резолюция, утвърждаваща международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г., когато над 8000 мъже и момчета мюсюлмани са убити от босненските сръбски сили.
Часове след одобряването ѝ президентът на Република Сръбска Милорад Додик обяви, че в следващите 30 дни ще предложи проект за мирна раздяла, защото "сръбският народ вече не може да живее в тази Босна и Херцеговина". Правни експерти в Босна и чужди посланици предупреждават, че това е невъзможно по закон. Очаква се Додик да обсъди въпроса на Голямото сръбско събрание на 8 юни. По закон "отделянето" не означава независимостта на Република Сръбска или краят на Босна и Херцеговина, предупреди посолството на САЩ. "Означава край на Република Сръбска."
Такова послание дойде и от ЕС.
Защо резолюция за събития, вече определени в трибунал на ООН като геноцид и нажежавали неведнъж отношенията в Босна, и този път разбуни духовете? До какво ще доведе и какво показва тя за пътя пред страната, която почти 30 години след споменатите събития още търси път за себе си?
Политици от две партии се отзоваха, когато "Дневник" потърси отговорите в Сараево: от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик, който управлява Република Сръбска, и "Наша странка", която е в коалицията на власт във Федерация Босна и Херцеговина (доминирана от бошняци и хървати), другата съставна част на Босна.
Възгледите им изглеждат донякъде несъвместими, но разговорите с тях очертават картина на възможно бъдеще, която не е изцяло песимистична.
Как Сърбия включи България в кампанията си срещу резолюция за геноцида в Сребреница
Защо отново има напрежение
През април 2004 г. с решение на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия се стигна до първата присъда за геноцид в Европа.
С опита да елиминират част от босненските мюсюлмани босненските сръбски сили са извършили геноцид. Целта им е да изчезнат 40 хил. босненски мюсюлмани, живеещи в Сребреница. Всички мъже мюсюлмани затворници, военни и цивилни, млади и стари... са убити умишлено и методично само на базата на идентичността си.
"Нито един народ не е геноциден", каза след приемане на резолюцията Денис Бечирович, член бошняк от (и в момента председател на) президентството на Босна. През 2007 г. Международният съд на ООН заяви, че Сърбия като държава не носи отговорност за геноцид, нито го носят колективно босненските сърби.
И в последната резолюция няма нито дума за "сърби" и "сръбски народ", а има изрична уговорка, че етническа или друга група не може да бъде държана отговорна. Многохилядно шествие в Баня Лука през април се събра, за да отрече, че е извършван геноцид.
Защо Република Сръбска слага тези билбордове срещу резолюция, базирана на присъда отпреди 20 години?
"Кой извършва холокоста? Германия. Кой извърши геноцид над сърбите през Втората световна война? Независимата хърватска държава (усташка Хърватия - бел. ред.)", отговаря на "Дневник" с въпроси Радован Ковачевич, говорител на СНСД, депутат от Камарата на народите (една от двете камари) в националния босненски парламент и бивш съветник на Додик. Споменава известни експерти, отказващи да говорят за геноцид (например Ефраим Зуроф от центъра "Визентал"). Излага вече обсъждани аргументи. Например: ако ООН обозначава Сребреница като геноцид, трябва да го направи и за други злодеяния, например срещу сърби, казва той.
Всички знаят кой извърши военното престъпление в Сребреница, няма нужда да го пишете. Не бяха германци, украинци или българи. Просто казваме, че не сме геноциден народ. Никога не сме били и няма да бъдем. Военните престъпления в Сребреница през тези няколко дни са най-ужасните в историята на сръбския народ. Но не са геноцид.
Думите на самия Додик като премиер на Република Сръбска преди 17 години бяха припомнени от медии преди вота:
Зная съвсем добре какво беше. Геноцид в Сребреница. Това отсъди съдът в Хага и това е правен факт. Позицията ни е ясна. Който е участвал, да отговаря. Не е въпрос, от който трябва да се защитаваме.
"Не каза, че е геноцид", настоява Ковачевич пред "Дневник". "Каза, че знае каква е присъдата и тя е, че е геноцид."
Според Ковачевич резолюцията би легитимирала употребата на "геноциден народ" за сърбите в някои националистически среди на бошняците. В думите му обаче прозира още един проблем, свързан с трайното обвинение от сърбите, че "бошняците ни изземат държавата". В ООН Босна гласува "за", а решението е взето без нужното съгласуване с Желка Цвиянович, член на президентството от трима души на Босна, в което тя е сръбският член.
Ще скочи ли Босна от ръба на пропастта
Резолюцията е само последната капка в чашата на сръбското недоволство. Решенията на Кристиан Шмит, избрания от международен орган Върховен представител за Босна и Херцеговина (когото босненските сърби, Русия и Китай наричат нелегитимен, защото не бил утвърден заради Москва и Пекин от Съвета за сигурност), обтегнаха силно отношенията в последните три години. Върховният представител, отговарящ за прилагането на Дейтънското споразумение, прекратило войната, има т. нар. Правомощия от Бон. С тях може да променя законодателството, когато политиците причиняват с действията си продължителна парализа.
Как "чужд" подпис забрани отричането на геноцида в Босна с години закъснение
Решението на предшественика на Шмит Валентин Инцко (която рядко ги използваше) с подписа си да забрани отричането на геноцида в Босна отприщи лавина от реакции от Додик, който поведе кампания за изтегляне от институции, заявявайки създаване на паралелни органи в Република Сръбска: собствен съдебен съвет, собствена армия, собствена агенция по лекарствата. Все повече обещаваше разпад на Босна.
Част от тези правомощия действително се полагат на ентитетите според Дейтънския мир - от данъци до отбрана.
Тревогата на Запад, а и във федерацията, е, че Дейтънското споразумение, анекс, в който е босненската конституция, не регламентира прехвърляне на компетенции, веднъж вече договорени на национално ниво, обратно към ентитетите. Босненски (национален) съдебен съвет например има още 2004 г. В Дейтънското споразумение не е записано създаването на босненска армия, но такава има от 2005-а.
Босненските сърби одобриха създаването на собствен съдебен съвет и задълбочиха кризата
На 27 юни 2023 г. парламентът на Република Сръбска прие закон, с който решенията на босненския конституционен съд временно няма да се прилагат в ентитета, след като съдът позволи свикване на съдебния съвет на страната без членовете му сърби. Дни по-късно бе забранено публикуването в официалния вестник на решенията на Върховния представител.
"Какво направиха върховните представители? Вземаха ни властите. Крадяха ни ги", казва Ковачевич. Обратно, мнозинството бошняшки политически партии очаквано подкрепят решението на Инцко за отричането на геноцид (но конкретно Шмит далеч не се подкрепя от всички бошняци).
Няколко месеца по-късно друг подпис на Шмит, който често използва Правомощията от Бон, промени изборното законодателство, след като партиите в Босна не успяха. Додик постави ултиматум на Шмит и обяви създаване на собствена изборна комисия на Република Сръбска със собствени правила месеци преди местни избори тази есен, ако не се откаже. Преди дни обаче Додик обяви, че на местния вот жителите на ентитета ще се явят по националните правила, а по собствени - на следващия. При всяка подобна криза регионални и международни медии често питат дали Босна е на ръба на пропастта. След крачки към нея обаче Босна винаги отскача назад.
Босна е пред блокаж заради спор с Додик за изборна реформа
Ще отскочи ли и този път, след като Додик обяви план за раздяла?
Резолюцията едва ли ще е капката, с която чашата ще прелее във вътрешен конфликт, смята Фарис Шехович, председател на общинския екип в Ново Сараево на "Наша странка" - либерална партия в парламента на Босна, отстояваща мултиетнически позиции в поделената държава.
Според него Додик и сръбският президент Александър Вучич си играят със страховете на жителите. "Но текущите нерешени проблеми ще ескалират", продължава. Включително задочните между Запада, от една страна, и Сърбия и Русия, от друга. Според него резолюцията е важна в контекста на "глобалната колективна истина", като изявление на международната общност, че отричането за геноцид е неприемливо в публичното говорене. "Те (властите в Сърбия и Република Сръбска - бел. ред.) оказаха натиск върху сръбския народ повече, отколкото го направи резолюцията."
Има обаче и бошняшко измерение, свързано с реактивната политика на бошняшките политици, която в усилията да се отбранява от отричането на геноцида "превърна темата в част от всекидневието в Босна" и която помогна за политизирането на травмата и десакрализирането на Сребреница. Думите му отпращат към теза, актуална през изминалото десетилетие: бошняшки (които доскоро бяха на власт) и сръбски националисти си предават топката, нажежавайки реториката във взаимна полза.
Резолюцията няма да окаже положително влияние върху босненското общество, защото ще изостри още повече различията между бошняци и сърби.
"Не мисля, че има риск от конфликт", смята и Ковачевич от СНСД. "Но има риск за функционирането на Босна и Херцеговина. Не можем да приемем, в медии и сайтове всеки втори коментар е "геноцидни сърби".
Ще се отцепи ли все пак Република Сръбска? "Не мога да ви отговоря направо. Ако искате да кажа да, ще бъдем отделна страна, ще ви кажа, че сме на мнение, че можем да функционираме в Босна и Херцеговина. Имаме достатъчно автономия в конституцията, уважаваме Дейтънското споразумение и го приемаме."
Искам да живея с бошняците като съседи, с пълно уважение. Уважаваме бошняците. Мислим, че те са сред най-близките до нас народи. Имало е много добро между нас в историята и много лошо.
Все по-разделени
Разговорите напомнят колко трайни остават разделенията 30 години по-късно.
"Сърби сме. Официалното ни име", прекъсва Ковачевич, когато чува във въпрос думите "босненски сърби". "Не съм босненски сърбин, а сърбин от Босна и Херцеговина. Една нация сме, един народ сме в различни държави. Така че не съм босненски сърбин."
Никой не говори за "босненска нация", нито дори гражданска; нито дори за възможността такъв политически колектив да възникне в бъдеще. "Не съществува. Никога няма да има. Ние сме свободни народи, живеем тук", казва Ковачевич. "Но това не е нещо лошо. Обикновените хора в градовете и селата ни могат да живеят нормално." Проблемът, настоява той, е в босненската политика. Осъжда идеята, че етническите и териториални ограничения на гласуването нарушават права в Босна (заради тях страната загуби дело в Страсбург).
От края на войната с мир се борят за военните си цели. За република без ентитети, без учредителни народи. Гражданска страна по модела един човек, един глас. За Босна не е възможно. Ако беше, нямаше да имаме война. А войната ни беше ужасна.
Това не е гражданската държава, за която мечтае "Наша странка", получила едва няколко места в националния парламент с 42-ма депутати на последните избори.
Картината, описвана от Фарис Шехович, насочва вниманието към две паралелни, наглед взаимно изключващи се, течения.
В Босна всеки идва с националната си истина. Сред сърбите в Сараево, които Шехович познава, някои могат дори публично да говорят за геноцид, но системното отрицание няма да изчезне. Такова има и от другата страна. С годините "избледнява и споменът за спойката на социалистическа Босна", докато за новите поколения войната вече е само историография, казва той.
Босненското общество е по-разделено през 2024 г., отколкото беше през 2004-та.
Може ли ЕС да помогне
Все още да. Обединяващ може да е пътят към него. Или бъдещото членство, ако се осъществи.
Това не отменя разделенията. На война никой не е само жертва, нито само насилник, казват умерените гласове в босненското публично пространство. Мнозинството и опозицията в политическия елит на Република Сръбска смятат, че бошняците доминират политически. "От 100 хил. жертви във войната 30 хил. са сърби, казва Ковачевич. Знаете ли колко присъди са издадени срещу сърби за военни престъпления? Два процента. Това ли е справедливост?"
| Въпросът може да се зададе с обратен знак. Ако хърватски военнопрестъпник, командвал радикални групировки в Централна Босна, заемал важен пост във федерацията, печалбар по време и след войната, може да е излежал присъдата си в затвора, то друг, бошняк, който може да бъде описан по същия начин, е на свобода в Турция, която не го екстрадира. Паралелът между Дарио Кордич и Сакиб Махмулин (за когото бошняците отричат да е извършил геноцид) в публикация на Шехович във "Фейсбук" предизвиква реакции от бошняци дори в собствената му партия в малкото (преди затваряне на публикацията) коментари. |
Шехович разказва, че след публикацията получава не само обиди, но и заплахи.
Няма оправдание за ужасните военни престъпления. Но всеки е страдал в този регион, а светът вижда само едната страна. Не е честно.
Течението на разделение обаче не изключва другото - на единство пред общата цел, когато я има. Бошняци, сърби и хървати, смята Ковачевич, могат да работят заедно.
Никога няма да може Босна да развие политическа нация, която да прекосява етническите граници. Но може да е възможно да се развият ценности отвъд етническите, които да свържат хората по непознат досега начин.
Личните връзки, смята той, може да прекрачат границите на национализма и тук ЕС ще е от полза.
Мисля, че евроинтеграцията ще помогне на хората да приемат, че живеят в Босна и Херцеговина, че това е общото им пространство и че трябва да са взаимосвързани.
Така както сърби, бошняци и хървати играят в едни или други спортни отбори в Босна, така пътуванията им като граждани на обединена Европа ще им помогнат да се отъждествяват като босненци, ще им го напомнят и паспортите им. "Когато излезете от Сараево, виждате някои големи инвестиции от Република Сръбска. Извън него виждате някои големи инвестиции от федерацията. Икономиите се смесват в тези части. Но това не (преминава - бел. ред.) на политическо ниво."
"Имаме и успехи по пътя си към ЕС, казва и Ковачевич. Взехме много добри решения заедно. Компромиси. Никога не са лесни." Като със закона против конфликта на интереси в парламентарното събрание на Босна и Херцеговина, продължава. "Бошняци, хървати и сърби дойдоха със собствено законодателно предложение, преговаряха 20 дни. Приехме много закони за година и половина. И получихме статут на кандидат."
Красноречиви за това несклонно сътрудничество бяха и думите на босненския външен министър Елмедин Конакович след новия план на Додик за мирен развод. С тях той припомни тъкмо поканата за ЕС: "Задължението ми е да сядам с Додик, дори да не искам да ходя на тези срещи. Но от тези срещи бе роден най-големият успех на Босна в последните 10 години."
Как изглежда резолюцията през погледа на един от най-изтъкнатите оцелели четете тази седмица в "Дневник".