Израелският премиер Бенямин Нетаняху описа удара по лагер за разселени в град Рафах в Южна Газа, отнел живота на най-малко 45 души според здравните власти в ивицата, "трагичнен инцидент".

Това става след остри реакции заради удара по зона, за която не е издадена заповед за евакуация и където според Тел Авив са убити ценни кадри на ислямисткото движение "Хамас". Преди дни Международният съд на ООН също така нареди на Израел да спре действия в Рафах, които застрашават палестинци с пълно или частично изтребление.

Днес Европейският съюз поиска обяснение какво прави Израел в града, останал последна крепост на "Хамас" (макар групировката да се възражда и другаде), където се бяха приютили общо 1.3 млн. души в хода на войната, но напусналите, според ООН, са 900 хил.

В ден на съобщения за престрелка по границата край Рафах с поне един убит египетски военен, овладяна от Израел от палестинска страна вече три седмици, блокът направи крачка и към активизиране на мисия, която може да предоставя съдействие на границата. Така Израел отново се оказва под натиск след седем месеца и половина война, ден преди Испания, Ирландия и Норвегия да признаят независима палестинска държава.

Въпреки станалото - денонощие след като "Хамас" изстреля ракети по Тел Авив от Рафах - Нетаняху настоя, че страната му няма да се откаже от офанзивата в града въпреки решението на Международния съд (разтълкуано двусмислено в Израел).

В градове като Тел Авив и Хайфа междувременно започнаха протести с искане да спрат бомбардироките срещу Рафах и незабавно да започне примирие, ден след по-мащабен протест с искане за незабавно освобождаване на израелските заложници, взети от "Хамас" на 7 октомври.

На Съвета на външните министри върховният представител на ЕС във външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви, че първите дипломати от блока са се договорили да насрочат среща с Израел, за да обясни действията си в Рафах и ситуацията в Газа, на базата на съществуващото споразумение за асоцииране с ЕС (което Испания и Ирландия искат да бъде преразгледано).

Борел не спести остри думи към властта на Нетаняху. "Отсега нататък никога няма да казвам "Израел", ще казвам: "Правителството на Нетаняху", защото тъкмо това правителство взема тези решения."

Борел бе сред редицата критикували Израел след станалото - от американската администрация и турския президент Реджеп Тайип Ердоган до френския държавен глава Еманюел Макрон. "Тези операции тряба да спрат. Няма безопасни зони в Рафах за палестински цивилни", каза Макрон, седмици след като в публикация с лидерите на Йордания и Египет призова войната да спре.

Сред най-острите коментари днес бе този на Мартин Грифитс, който ръководи хуманитарните въпроси в ООН. "Съобщава се, че ударът на Израел срещу Рафах снощи е убил много хора, много от тях са жени и деца, изгорели живи. И още не можем да вземаме стоки от (граничния пункт - бел. ред.) Керем Шалом в нужния обем заради спънки и активни сражения", написа той в Х. "Такава безнаказаност не може да продължава. Опазвайте цивилните. Позволете им да намерят безопасно място. Позволете им да получат помощ."

Междувременно Борел заяви и че е получил първоначално одобрение от първите дипломати на държавите членки да възроди цивилна мисия на ЕС в Рафах. Става дума за Европейската мисия за гранично съдействие в Рафах (EUBAM) - към момента операция в режим на готовност, чийто мандат е свързан с "устойчиво управление на границите в съотетствие с европейските и международните стандарти".

Мисията от 2005 г., ръководена в момента от българката с опит в европейски мисии в Близкия изток и на Балканите Наталия Апостолова, може, според Борел, да "играе важна роля в това да подкрепя влизането и излизането на хора от Газа". За да проработи мисията обаче, това трябва да стане със съдействието на Палестинската власт (в Рамалла), Египет и Израел.